Колтура за 100 лева

Виа одиле сте на опера? Щото тиа дена са завлеко и азе да гледам тава чудо на върховете в Белоградчик. “Кармен” от Жорж Бизе. Прибиванье, вервам ша ма разберете. Пренесох са в друг свет, олекнах без да съм изпил баре три рикии. Академика Карталов и неговите ора са докоснати от Бога. Праат неземна красотъ в най-бедниа регион в Европейскиа съюз. Нема кво да ви прикаам повече, глейте:

Тава сценографиа, музика, пеене… Ква бе приказката, къде гледааме откъ са стемни, моете да видите тука: https://www.operasofia.bg/novini/item/6837-snimki-ot-karmen-opera-na-varhovete-belogradchishki-skali-2018

Тава изпълнение показа огромен професинализъм и много работа, раздаване. Раздаване, що без него нема организациа и логистика, тава къде на по-прос език му викат – много ора и много пари…

Добре, ма на другиа ден беше сблъсъка с действителностъ и за неги ми а думата.

На заглавната снимкя, къде ги видехте най-изодгор, са останките от една искуствено насадена колтура от недалечното минало. Апа дългосрочните резултате от полвинчатите действиа на същата таа култура, къде теглим от неа (па и не сал от неа) и досеги, са по-доле:

Намесата и съавторството са видат, мисла, че нема кво да коментирам повече.

Млого а убаво за 100 лева а видиш опера на световно ниво, скали, пещери, рисунки на баре осам иляди годин. Що 100 лева? Що толко ми струваше целиа масраф: път – 10 лв. (що одииме неколко човека с кола), спанье (20 лв.), билет за операта (25 лв), яденье (29 лв.), билете за скалите и за пещеръта (16 лв., и то що си не носех студентската книжка). 100 лева. Виното, къде си го купих от тама го не броа, що си го пииме в Софиа с един приател от Брегаре, къде му расправах за операта.

Сал че таа ефтиниа има последствиа, къде струват повече от 100 лева. Без ора нищо не става. Сичкото тава – скали, музеи, пещери, рисунки, опера – сака ора, къде да го пазат, изучават, развиват и да учат другите ора след тех. И сака пари – и за ората и за наследството. А сеги са живее на мускуле, съсипва са секи ден, едва забележимо, нема а кара още много така. Видехте на кво са запреличале рисунките. Да ви не расправам ексурзовода, къде ни развеждаше из пещеръта кви щуретии прикааше – то не беа атомни взривове нарисувани, то не бе календара на маите, хелиоцентрични системи, елипсовидни орбити, не беа цикли на ерите на Земъта, то не беа етимологии на името на пещеръта с корене от старобългарски, санскрит и шумерски, бегай маани… Ма баре има кой да води ората из пещеръта, а са не разтриат вътре, кой знае, сигур на човека заплатата нема и полвината на средната за дръжавата.

Ку са остаи така, за 100 лева, таа работа нема а кара много. Другото мунче от групата го обобщи: “Ей, то да са рисуват курове по стените било традиция на 40 000 годин. А ние са чудим що немоо одучим младежтъ от таа работа…”

Додоа ми много идеи, в мойта недоучена главъ са завъдиа баре педесе варянта за развитие на туризма и опазване на наследството, къде никога нема да видат бел свет. Сигур секи ден некой от посетителете си го мисли. Проблема а в тава, че ги не зимаме ниа тиа решениа и никоги нема а бъдем ниа на местото, къде са зимат. Може наще унуци да бъдат, ку ги научим къ му а редъ и ку а останало нещо за пазене и развитие дотогива.

Наете ли кво пее главната героиня, циганката Кармен, в операта, къде ги гледааме: “Ку ма обичаш ти – добре, ма варди са, ку почна а та обичам азе…” Сакчеде и наша работа същата кът нейната, пламенна, променлива и малотрайна – од либоф повече съсипваме, отколко праим нещо. То ша покаже.

Не е безнадеждно де. Почти през целото представление голема час от народа, вместо да потъне в магиата, вадеше телефоне да снима. Маанете тава, ми некои си не беа исключиле светкавиците… Да ги питаш закво са отишле… Кво и да е, укротиа са накраа, на четврътото действие, коги бе големата драма – сичко притихна и не смееше да шукне, дзепаа кът бебе в ламба. 

Та от тава, къде видех си мисла, че сърцата на ората са добри, сака сал да не бъдат искушавани и да са водат с добро. Ей, ора, вервате ли, че на другиа ден жената, къде продава сандвиче и вода до касата на скалите, ни гони до колата в жегата, що била сбръкала и ни врънала триесе стотинки по-малко?

Щом в най-бедния край на Европейския съюз жената, къде  са прибива в жегата и расчита на приходе сал два месеци в годината, са не продаде за триесе стотинки, сичко мое да са опраи.

3 thoughts on “Колтура за 100 лева”

  1. “Усмивка и сълза” – самоцитирвам се от една моя песньовка, ама тава ми дойде, докъде чето Рошкофчето. Чесно казано, манко ти завиждам на преживените емоции. Има вопиюща нужда от такава рана душицата, амо колко живи хомосапиенси усещат тоа глад, е тъ…

  2. Айде бе човек, от коги та дебна с кола на дупката. Не беше писАл от едно кило време, па и не само тизе. Викам си: тия пустиняци сигур нещо измреа, никви ги нема. Разгеле, не било верно. Сеги по съществото. Опери мое си гледаме насекъде, ма Белоградчишките скали и Магурата са си сал тамока и нема никви индикации, че ше са поместват. Преду време водИх децата да ги видат, ма си оклех дните. НемА ни вОда от къде да си купим, ни леб да едем. Обедвахме ча’ у Видин, къде по молост ни сместиа на маса насред неква свадба в единствения работещ в неделя ресторант. Остаям настранъ, че ни преди да влезнеш в Магурата, ни след тава, немаше къде да пикаме регламентирано. Шипки много, ама вАжат за мъжовете онли. Тава жени, деца- истанбулска му конвенция. Направо ма грабнА с пещерниа ви екскурзовод; нарочно ше ида да го преслушам. Тоа сигур има я мека фонтанела, я трето Око, я трудна перисталтика, а най-вероятно да е бил снощен. Петимна съм за такива сбръкани пичове и сметам, че местото им ги е точно в Северозапада . И мойто место е там, вервайте ми.

  3. Ааа, Весе, текива кът назе лесно не мрът. 🙂 Дако че мераклии да ни наплатисат докъ изничаме има много. :))) Благодаръ за комплиментете и на тебе и на баце Митко. Прав си, баце Митко, без текива колтурно-масови мероприатиа не мое, сака нещо да показва колко а голема Вселената и колко нищо не знаем. Иначе – до входа на пещеръта, тама къде продават билетете и биат печатете на книжките, имаше автомате за рънъ и за водъ, къде им викат вендинг машини, апа доле до паркинга си имаше и бая прилична тоалетна с течаща водъ. Башкъ къде охранитела на паркинга ми предложи да ми даде една негова дреа за вътре, че я бе тръгнал по къси ръкаве. Вика човека: “Я носим по две-три да ги давам на туристете, не си сал ти така. Ма жената ми са кара, вика да не праим така, че да не фанем неко болес.” Отделно малко преди паркинга имаше и некви къщички кът бунгала с кръчма и с басейн.
    Немаше ка да ида да слушам и “Реквием” на Верди по случай 330 г. от Чипровското въстание, моеше и за него да напиша. Мола сички баначене да ма прощават, ша има матрял и по таа тема.
    А за щуретиите на екскурзовода – нема що да са разкарваш ча до тама. Па мое и да не улучиш баш него ели па да а даврандисал. 🙂 Яла линк към статиа от автора, къде ги а установил сичките тиа незабелезани досеги от науката тайни: http://kikowsky.blog.bg/drugi/2016/07/04/istoricheskite-chudesa-i-zagadki-na-peshtera-magura.1462277
    Айде приатно четене! 🙂 Ша напиша и за неко филм тиа дена, сал да остане малко време. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *