Софиа фюм фест 2017 – “Земята на просветените”

Тава а историа за Афганистан, смесица между документално и игрално кино. Расправа са за некви десетина дечурлиа, къде видимо са по на 12-14 годин и контролират некъв проход в Памир. Ку питате къ го контролират – с пушки и с коне. Не става много ясно кой точно а над тех и за кво връшат сичкото тава. Що тиа са реални ора и верно прават тава, къде го дават във филма. Ма режисьора не казва.

Идеата му а да напраи идеалистичен фюм за младите в една уж дръжава, къде си а териториа и пустиняк. То и по заглавието личи. Къто и дае.
Други па дечурлиа събират и продават стари мини (бомби), събират лазурит от некви мини (изкопи) и го разменят за опиум, и прочие заниманиа за недорасяци къде живеат в пустиняка до некъв проход в една сбръкана дръжава, жертва на корупциа и геополитически говна. Дават и моменти от живота на американските войници в таа час на Афганистан. Едните живеат на един хълм, стратегическа точка неква, откъде контролират пътищата и не мръдат оттама по 15 месеци (ма тава го не дават във филма, каза го режисьора след прожекциата). Другите са от различна час и патрулират из селата. Допира между тех и месното население а неописуем. До ониа, къде не мръдат по петнаес месеци, са катерат сал дечурлиата, да праат бартере. Апа сцената, къде един офицер американец обеснява пред старейшините от едно село къ коалициата им носи демокрациа, требва да са гледа. Тава а антиреторика в най-чис вид.
И те така те.

Накратко: децата верват, че ша превземат дръжавата и па ша ги напраат велика. Тиа фърфалаци са олицетворение на дръжавата: още недорасла и мечтаеща, вярва в идеали, не знае, че светъ а по-различен, отколко изглежда, мисли, че причината а некъде там и кът порасне ша ги пребори.

Ма маанете тиа лирически отклонениа. Много по-интересно а тава, къде го расправа режисьора след прожекциата. Той бил работил като фотограф за разни организации в Афганистан бая време, после видел едно дете, къде му разказало историата за мечтаното завръщане на краля. Сиромаа тръгнал да праи филм и го снимал осем годин на неколко етапа. Големо чудо а било. Пръвиа път месните мислиле, че екипа са ора от цереуто, на талибанете, на алкайдата и пр., арестувале ги, после ги пущиле и тиа си тръгнале. Вториа път режисьора видел голем зор с получаването на разрешение за снимки. Администрациата ма афганците а по-зле от таа у назе прес куламнизма, то било ялате заран, па други ден, па човека го немало, па не знам кво, два месеци лаас чакале. Ма за сметка на тава а имал време а си обучи ора, що тама нема театрални и киноинституте, немало къ да са наемат местни обучени асистенте за снимките, требвало сам да ги учи кво и как. Одил и трети път, ма казал на продуцентете, че шса връне с филм, сал да му не дават срокове.
Каза още, че връската между войниците от коалициата и децата а опосредствана. Не познават са, не знаат къ и не моо са сближът, между тех има пропас.
Апа най-интересното беше коги зе да расправа къ са прожектирале фюма на дечурлиата на местото, къде са го снимале. Отидооме, кае, с един нафтов генератор, един прос проектор и екран и прожектирааме филма с тех там, до прохода. Тава било голема атракциа за келеметора, що тиа немат апцеютно никва престава за светъ, тама нема ток, радио, телевизиа, весници, кино и пр. В живота си не биле виждале картинки на движещи са обекте. Затава и по време на снимките не съ биле много наясно кво баш праи екипа, мислиле са камерата за ерпеге и че тиа ора са дошле да са присъединяват към тех. И те така. Зарад теа перипетии покрай снимките сеги праат филм за филма. За него ша ви расправам откъ го глеам.

Е ви трейлър за самиа фюм, в него са чуат реплики на американскиа президент, баш кът в онаа ненормална продукциа “Killing them softly” с Брад Пит.

Снимкя: siff.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *