За пъкя

Ониа дена в залива на Иракли плуваа три лебеде. Три, колко са и чистите

„Лисичета“

Да бе, и мене тоя плакат яко ми подразни интереса та ча ма прати

Времето

Тоя часовник е произведен преди повече от 50 г. И никога след сглобяването си

Верата е дело!

Зе ми акъя таа жена. Така са викàле и за героинята ѝ навремето. Зарад

Зиката 5.0

Значи тоа човек дълги години не пиеше. Но поради една или друга причина па

Имало едно време – училище в Габаре

Един албум на нашиа приятел фотографа Дълес.

Пред тия снимки нема какво повече да се добави. Шапки долу. И минута мълчание.

(Благодарско на Васко Трънски, че припомня, не бива да забравяме.)

Имало едно време – теснолинейка

Пламен Златарев:

Имало някога една теснолинейка… Червен Брег – Орехово… Един монарх, малко преди да абдикира, започва строеж на ЖП линия, която има стратегическо, икономическо и културно значение за областта и царството. Войната не е свършила. Continue reading

Преводно-тълковен речник – част 1

Най-напреде да ви дупредим, та да не стаат инфекции… Думите не са подредени по азбучен или някакъв друг ред. Резерватът по никакъв начин не подлежи на подреждане и систематизиране. Акцентологията също е пропусната, ударенията са важни за правилното разбиране на съответната дума, но просто помолете някой познат, произлизащ от Резервата, да ви я изговори. Една от особеностите в изговора е наблягането на съгласните звуци. Получава се нещо като падане на камъни, като чупене на клони, като тежки стъпки в стая пълна с хлебарки, като съскане на сто гърмящи змии и ссттигга ттолкуввъ. Continue reading

Монолог на един завистник

Завиждам на зимата! Толкова е бяла и крещи от чистота. Опакова всичката мръсотия с белите си воали, като Кристо Явашев Райхстага и предизвиква уважение. А в мен едни мъгли се стелят, една сивота… Клокочат песимизъм и отчаяние като в отходен канал. Завиждам и на пролетта! Как може да е толкова оптимистична, толкова пъстра? Да е пълна с мелодии и ухания, как? Continue reading

Багдад

Гулем град е Багдад! Древен и се намира в „Плодородния полумесец“ – люлката на цивилизацията. Не тоя „Полумесец“, който е върху знамената на много от ислямските държави, а „Полумесеца“ като географско понятие. Четете и са учете! Върнете се 3 000 г. барем назаде и разберете за какво става дума. Continue reading

Улица „Първа“

Улица „Първа“. Така се казва наща улица у село. Що не са й дали некое човешко име, е отделен въпрос. Та на тая улица кажи речи съм израснал. Първа е за мене у много отношения. За първи път карах колело там и естествено за първи път там ожулих колената. Първа и за много други работи. Continue reading

Акт на съвестния полицай

Днес,…,…, в гр. Козлодуй, на ул.“Ломско шосе“, до самИ кръстовището пред „Бананите“, по посока механа „Олтения“, преди отбивката за осамте улици, на гръба на гастронома срещу автогарата, откъдето таман тръгаше рейса за Орехово, аз, пътен полицай П. Петков, запрех долеподписания господин водач, с цел извръшване на рутинна проверка на документи – лични и на автонобила, талон за преглед, оборудване и застраховка „Гражданска отговорност“. Continue reading

Майчина жалба (по телефоня)

– Тошооо…уу…., за кво, мама, учИ!? За кво, мама, завръши със златен медал!? Я не съм си арчила парите да та пращам на солфеж и тромпетка – бела да ти купувам, та ти като студент да я пропиеш, квартири да плащам и с хазаи и Енерго да са разправам, и бременни моми да абортирам… Да са червя и в земята да потъвам, и колете по теснолинейкята да ти пращам, а ти да ги едеш и пиеш с приятеле…

И още иляда пъти – за кво!?

За това ли, бе мама, че да работиш с цигане и турци!? За това ли, бе мама, да са катериш по скелетата!? За това ли, бе мама, да та съдат до гроб, че некой си са е напил и паднал та са утрепал!?

Цигане! Ти с тех може ли да са опраиш? Що теб ша тормозат?

Я съм та учила, мама, и от залъка съм си делила, да одиш с костюме. Три съм ти купила досЕги и още три ша ти купа, ама да не седът у гардеропете като сеги, а да ги носиш! Иначе файдъ нема и сал плескаме пари.
Айде, зимай са у ръце!

И затвори!

Така и не можах да я попитам как е със здравето.

Тодар ГАЛИШКИ

Чужда работа

Мончо беше убавец. Още от миничък. Сички убави мацки се изприбиваа да му бъдат гадже. Некои успеваа, некои си чекаа ред, ама он беше с добра душа и рано или късно, обращаше фнимание и на пренебрегнатите. Така почти немаше момиче да му беше мераклия и да не а опитало от прелестите, спущени свише на тоа симпатяга. Continue reading