Доброто

Коледа е. Сутрин. Прекрасно време! Слънчево, тихо, приятно. Улиците още са пусти. Като пролет

Те тава е

Грозен, дрът и непотребен. Пиратка, гръм и употрЕбен. Толкова за пътя

Юпи

Е, нема що! Станах и я юпи на дръти години - вервайте ми! Винаги съм

ЧЕСТИТ ВИ…

Празник български празнувам. От бунище тиква си купувам. Нема нужда да умувам - у тиква свещи че

Тих Димитровден

Димитровден е. Листата капят. Жълто- червен килим покри селото. Празник е. Някъде се празнува. Да

Пчелата майка

(Молбица къде Бойко) Туна се казва и не е никаква пчела или друго некакво мисикомо,

Още малко СЗ-дно хайку

Едно и също Върти се небрежно земята. Изкарвам прилична заплата. Кога е доволна жената?   Животарски Поживях си като трубадур. Животец

Разделяй и владей

Виждали ли сте надписи като този на снимката? Малко от тях са останали. Този

Чужда работа

Мончо беше убавец. Още от миничък. Сички убави мацки се изприбиваа да му бъдат гадже. Некои успеваа, некои си чекаа ред, ама он беше с добра душа и рано или късно, обращаше фнимание и на пренебрегнатите. Така почти немаше момиче да му беше мераклия и да не а опитало от прелестите, спущени свише на тоа симпатяга. Continue reading

Вътрешности

Само си представете колко много човешки същества вечер поемат на пътешествие от ръба на леглото си… Пътуват в Царството на сънищата, пътуват до зелената Бразилия и до бялата Финландия, до обратната страна на Луната, до всяко мечтано място, където не им пука, че никой не ги обича или че не ги обича точно определен човек, че парите им не стигат, че нефтът на планетата свършва, че някакви железни хора с един подпис на химикала си изпепеляват хиляди други нещастници…

Не им пука, защото там, където пътуват, всички тези глупости не съществуват. Continue reading

Най-тегне мрътвец

Намерих три свободни дена и веднага ги оползотворих в отиване на село. Естествено се отбих при Езика да послушам благи приказки. Беха седнали с лела Тодорина на двора, щото макар и привечер жегата беше непоносима. Стопанина като ме видя и се провикна: О-о-о, Говньо, яла вам да пиеме вино.

Седнах при тех, туриха чаши на импровизираната маса от стол и се почна. Continue reading

Неделя

Неделя е. От ония, в началото на лятото. Денят започва рано и тихо. Слънцето се изтъркулва иззад баира с акациевата гора и закачливо хвърля няколко лъча надолу, към реката. А тя все бърза за някъде. Огряна от първите лъчи, започва игриво да блещука и като че с нова сила се втурва напред. Неделя е. Денят започва спокойно, с прозявка и разхвърляни чуруликания на ранобудни хвъркати. Continue reading

Лозето

Помним лозето. Помним го като манечък. Имаше много, страшно много. И не само у нашето. Насекъде. Лозя. Са ги нема…и назе ни нема. С времето сичко се затри и лозята и ората. Или ората и лозята. Се тая. Игра на думи. Изхода е един и същ. Помнин зелената шума, златното грозге. Помним и виното. Макар и бегло. Помним и хората. Continue reading

Погребенията „по врачански“

От как свят светува, всеки се връща към младостта си. Даже и 25 годишните и те си мислят, че е било по добре, когато са били на 18.
Старците на „Ранчото“ в „Парламента“ (кръчма и магазин едновременно) и те забравили вече неволята, купоните, национализацията, липсата на ток, вода хладилници… И те разправят колко добре е било „Едно време“.
Много просто! Млади са били, а винаги е по добре да си млад сиромах, отколкото превъртял и болен дърт милионер. Continue reading

Кучето Методи (от Алекс – Готвача)

Седим си я у къщи. Седим и ревем. Ревем, що жена ми ма е изгонила от любовното гнездо преди нема седмица. Оно беше у Русе (каде ноември 2015). Ама вече съм у родниа Видин – зоната на из(Г)рева. Само у нашиа край слънцето изгрева така, отками Дунава. На ониа у Русе, като им каеш, са смеат като врътоглави шашкъни. При тех залезва към Дунав и не верват бе. Немат глобуси сигурно. Еба ли ги и тех. Та седим си я и само лоши мисли по целата глава. А и цела седмица само ям и връщам. Нерви деба. Continue reading

Популярни вицове в стил „Шекспир“ – Джентлемени

Янки, френеца и пустиняк
се качиле у един влак.
Па у техното купе
вленАло и едно момЕ.

Пуфта-пафта – влако си тръгнА,
подир малко мОмето се изпуснА.
Меко казано – она пръднА.
а малее – кък замерисА! Continue reading

Софиа фюм фест 2017 – „Завръщането“

Чака’ с нетърпение таа прожекциа, ма кел файдъ. Голема гредъ. За „Завръщането“ прикаам http://siff.bg/bg/movies/dokumentalna-programa-konkurs/zavrashtaneto-1 . Тава, къде го пише в описанието под линка неа верно, не гу четете, писал го а некой, къде неа гледал филма, ели па сал а одбил номера. Continue reading

Призвание

Лейди Г. беше родена аристократка. Съзнанието и беше аристократично. Житието и бе същински аристократизъм. Стремежите и – аристократически. Във вените и течеше аристократична кръв. Произхода и, за всеобщо учудване, бе някак потаен, но това не пречеше да бъде благородничка. Преди пет години, се бе омъжила по любов за 82 годишния лорд Гилън. От три години бе опечалена, 32 годишна вдовица. Но полагаше големи грижи за имението и замъка, които бе наследила. Понякога, за учудване на прислугата, употребяваше неясни буквосъчетания, но всички й бяха свикнали. Бяха решили, че културата и образованието на лейди е на достатъчно високо ниво, за да не могат да разберат всичко. Затова и главният градинар въобще не се учуди, когато чу господарката да го вика:
– Рупъъърт! Жено блъива, яла вам!