Пчелата майка

(Молбица къде Бойко) Туна се казва и не е никаква пчела или друго некакво мисикомо,

Още малко СЗ-дно хайку

Едно и също Върти се небрежно земята. Изкарвам прилична заплата. Кога е доволна жената?   Животарски Поживях си като трубадур. Животец

Разделяй и владей

Виждали ли сте надписи като този на снимката? Малко от тях са останали. Този

Неизвестен

(Моля, да не бъде приемано насериозно, а да речем... като пародийка)   Сутрин пролетна, ленива. Будя се

Прибиванье

Виа ша сбагрите ли за неко море таа годин? Що я са чуди', чуди',

Училище

Чуле ли сте приказката, че в тоа живот един грАди, па друг развая? Един

Акт на съвестния полицай

Днес,…,…, в гр. Козлодуй, на ул.“Ломско шосе“, до самИ кръстовището пред „Бананите“, по посока механа „Олтения“, преди отбивката за осамте улици, на гръба на гастронома срещу автогарата, откъдето таман тръгаше рейса за Орехово, аз, пътен полицай П. Петков, запрех долеподписания господин водач, с цел извръшване на рутинна проверка на документи – лични и на автонобила, талон за преглед, оборудване и застраховка „Гражданска отговорност“. Continue reading

Майчина жалба (по телефоня)

– Тошооо…уу…., за кво, мама, учИ!? За кво, мама, завръши със златен медал!? Я не съм си арчила парите да та пращам на солфеж и тромпетка – бела да ти купувам, та ти като студент да я пропиеш, квартири да плащам и с хазаи и Енерго да са разправам, и бременни моми да абортирам… Да са червя и в земята да потъвам, и колете по теснолинейкята да ти пращам, а ти да ги едеш и пиеш с приятеле…

И още иляда пъти – за кво!?

За това ли, бе мама, че да работиш с цигане и турци!? За това ли, бе мама, да са катериш по скелетата!? За това ли, бе мама, да та съдат до гроб, че некой си са е напил и паднал та са утрепал!?

Цигане! Ти с тех може ли да са опраиш? Що теб ша тормозат?

Я съм та учила, мама, и от залъка съм си делила, да одиш с костюме. Три съм ти купила досЕги и още три ша ти купа, ама да не седът у гардеропете като сеги, а да ги носиш! Иначе файдъ нема и сал плескаме пари.
Айде, зимай са у ръце!

И затвори!

Така и не можах да я попитам как е със здравето.

Тодар ГАЛИШКИ

Чужда работа

Мончо беше убавец. Още от миничък. Сички убави мацки се изприбиваа да му бъдат гадже. Некои успеваа, некои си чекаа ред, ама он беше с добра душа и рано или късно, обращаше фнимание и на пренебрегнатите. Така почти немаше момиче да му беше мераклия и да не а опитало от прелестите, спущени свише на тоа симпатяга. Continue reading

Вътрешности

Само си представете колко много човешки същества вечер поемат на пътешествие от ръба на леглото си… Пътуват в Царството на сънищата, пътуват до зелената Бразилия и до бялата Финландия, до обратната страна на Луната, до всяко мечтано място, където не им пука, че никой не ги обича или че не ги обича точно определен човек, че парите им не стигат, че нефтът на планетата свършва, че някакви железни хора с един подпис на химикала си изпепеляват хиляди други нещастници…

Не им пука, защото там, където пътуват, всички тези глупости не съществуват. Continue reading

Най-тегне мрътвец

Намерих три свободни дена и веднага ги оползотворих в отиване на село. Естествено се отбих при Езика да послушам благи приказки. Беха седнали с лела Тодорина на двора, щото макар и привечер жегата беше непоносима. Стопанина като ме видя и се провикна: О-о-о, Говньо, яла вам да пиеме вино.

Седнах при тех, туриха чаши на импровизираната маса от стол и се почна. Continue reading

Неделя

Неделя е. От ония, в началото на лятото. Денят започва рано и тихо. Слънцето се изтъркулва иззад баира с акациевата гора и закачливо хвърля няколко лъча надолу, към реката. А тя все бърза за някъде. Огряна от първите лъчи, започва игриво да блещука и като че с нова сила се втурва напред. Неделя е. Денят започва спокойно, с прозявка и разхвърляни чуруликания на ранобудни хвъркати. Continue reading

Лозето

Помним лозето. Помним го като манечък. Имаше много, страшно много. И не само у нашето. Насекъде. Лозя. Са ги нема…и назе ни нема. С времето сичко се затри и лозята и ората. Или ората и лозята. Се тая. Игра на думи. Изхода е един и същ. Помнин зелената шума, златното грозге. Помним и виното. Макар и бегло. Помним и хората. Continue reading

Погребенията „по врачански“

От как свят светува, всеки се връща към младостта си. Даже и 25 годишните и те си мислят, че е било по добре, когато са били на 18.
Старците на „Ранчото“ в „Парламента“ (кръчма и магазин едновременно) и те забравили вече неволята, купоните, национализацията, липсата на ток, вода хладилници… И те разправят колко добре е било „Едно време“.
Много просто! Млади са били, а винаги е по добре да си млад сиромах, отколкото превъртял и болен дърт милионер. Continue reading

Кучето Методи (от Алекс – Готвача)

Седим си я у къщи. Седим и ревем. Ревем, що жена ми ма е изгонила от любовното гнездо преди нема седмица. Оно беше у Русе (каде ноември 2015). Ама вече съм у родниа Видин – зоната на из(Г)рева. Само у нашиа край слънцето изгрева така, отками Дунава. На ониа у Русе, като им каеш, са смеат като врътоглави шашкъни. При тех залезва към Дунав и не верват бе. Немат глобуси сигурно. Еба ли ги и тех. Та седим си я и само лоши мисли по целата глава. А и цела седмица само ям и връщам. Нерви деба. Continue reading