Юпи

Е, нема що! Станах и я юпи на дръти години - вервайте ми! Винаги съм

ЧЕСТИТ ВИ…

Празник български празнувам. От бунище тиква си купувам. Нема нужда да умувам - у тиква свещи че

Тих Димитровден

Димитровден е. Листата капят. Жълто- червен килим покри селото. Празник е. Някъде се празнува. Да

Пчелата майка

(Молбица къде Бойко) Туна се казва и не е никаква пчела или друго некакво мисикомо,

Още малко СЗ-дно хайку

Едно и също Върти се небрежно земята. Изкарвам прилична заплата. Кога е доволна жената?   Животарски Поживях си като трубадур. Животец

Разделяй и владей

Виждали ли сте надписи като този на снимката? Малко от тях са останали. Този

Неизвестен

(Моля, да не бъде приемано насериозно, а да речем... като пародийка)   Сутрин пролетна, ленива. Будя се

Прибиванье

Виа ша сбагрите ли за неко море таа годин? Що я са чуди', чуди',

Преводно-тълковен речник – част 1

Най-напреде да ви дупредим, та да не стаат инфекции… Думите не са подредени по азбучен или някакъв друг ред. Резерватът по никакъв начин не подлежи на подреждане и систематизиране. Акцентологията също е пропусната, ударенията са важни за правилното разбиране на съответната дума, но просто помолете някой познат, произлизащ от Резервата, да ви я изговори. Една от особеностите в изговора е наблягането на съгласните звуци. Получава се нещо като падане на камъни, като чупене на клони, като тежки стъпки в стая пълна с хлебарки, като съскане на сто гърмящи змии и ссттигга ттолкуввъ. Continue reading

Монолог на един завистник

Завиждам на зимата! Толкова е бяла и крещи от чистота. Опакова всичката мръсотия с белите си воали, като Кристо Явашев Райхстага и предизвиква уважение. А в мен едни мъгли се стелят, една сивота… Клокочат песимизъм и отчаяние като в отходен канал. Завиждам и на пролетта! Как може да е толкова оптимистична, толкова пъстра? Да е пълна с мелодии и ухания, как? Continue reading

Багдад

Гулем град е Багдад! Древен и се намира в „Плодородния полумесец“ – люлката на цивилизацията. Не тоя „Полумесец“, който е върху знамената на много от ислямските държави, а „Полумесеца“ като географско понятие. Четете и са учете! Върнете се 3 000 г. барем назаде и разберете за какво става дума. Continue reading

Улица „Първа“

Улица „Първа“. Така се казва наща улица у село. Що не са й дали некое човешко име, е отделен въпрос. Та на тая улица кажи речи съм израснал. Първа е за мене у много отношения. За първи път карах колело там и естествено за първи път там ожулих колената. Първа и за много други работи. Continue reading

Акт на съвестния полицай

Днес,…,…, в гр. Козлодуй, на ул.“Ломско шосе“, до самИ кръстовището пред „Бананите“, по посока механа „Олтения“, преди отбивката за осамте улици, на гръба на гастронома срещу автогарата, откъдето таман тръгаше рейса за Орехово, аз, пътен полицай П. Петков, запрех долеподписания господин водач, с цел извръшване на рутинна проверка на документи – лични и на автонобила, талон за преглед, оборудване и застраховка „Гражданска отговорност“. Continue reading

Майчина жалба (по телефоня)

– Тошооо…уу…., за кво, мама, учИ!? За кво, мама, завръши със златен медал!? Я не съм си арчила парите да та пращам на солфеж и тромпетка – бела да ти купувам, та ти като студент да я пропиеш, квартири да плащам и с хазаи и Енерго да са разправам, и бременни моми да абортирам… Да са червя и в земята да потъвам, и колете по теснолинейкята да ти пращам, а ти да ги едеш и пиеш с приятеле…

И още иляда пъти – за кво!?

За това ли, бе мама, че да работиш с цигане и турци!? За това ли, бе мама, да са катериш по скелетата!? За това ли, бе мама, да та съдат до гроб, че некой си са е напил и паднал та са утрепал!?

Цигане! Ти с тех може ли да са опраиш? Що теб ша тормозат?

Я съм та учила, мама, и от залъка съм си делила, да одиш с костюме. Три съм ти купила досЕги и още три ша ти купа, ама да не седът у гардеропете като сеги, а да ги носиш! Иначе файдъ нема и сал плескаме пари.
Айде, зимай са у ръце!

И затвори!

Така и не можах да я попитам как е със здравето.

Тодар ГАЛИШКИ

Чужда работа

Мончо беше убавец. Още от миничък. Сички убави мацки се изприбиваа да му бъдат гадже. Некои успеваа, некои си чекаа ред, ама он беше с добра душа и рано или късно, обращаше фнимание и на пренебрегнатите. Така почти немаше момиче да му беше мераклия и да не а опитало от прелестите, спущени свише на тоа симпатяга. Continue reading

Вътрешности

Само си представете колко много човешки същества вечер поемат на пътешествие от ръба на леглото си… Пътуват в Царството на сънищата, пътуват до зелената Бразилия и до бялата Финландия, до обратната страна на Луната, до всяко мечтано място, където не им пука, че никой не ги обича или че не ги обича точно определен човек, че парите им не стигат, че нефтът на планетата свършва, че някакви железни хора с един подпис на химикала си изпепеляват хиляди други нещастници…

Не им пука, защото там, където пътуват, всички тези глупости не съществуват. Continue reading

Най-тегне мрътвец

Намерих три свободни дена и веднага ги оползотворих в отиване на село. Естествено се отбих при Езика да послушам благи приказки. Беха седнали с лела Тодорина на двора, щото макар и привечер жегата беше непоносима. Стопанина като ме видя и се провикна: О-о-о, Говньо, яла вам да пиеме вино.

Седнах при тех, туриха чаши на импровизираната маса от стол и се почна. Continue reading