Прошка по моему

Простете скъпи, близки хора, ако сбърках някъде пред вас! Простете и без всякаква отпора прошка давам ви

Доброто

Коледа е. Сутрин. Прекрасно време! Слънчево, тихо, приятно. Улиците още са пусти. Като пролет

Те тава е

Грозен, дрът и непотребен. Пиратка, гръм и употрЕбен. Толкова за пътя

Юпи

Е, нема що! Станах и я юпи на дръти години - вервайте ми! Винаги съм

ЧЕСТИТ ВИ…

Празник български празнувам. От бунище тиква си купувам. Нема нужда да умувам - у тиква свещи че

Тих Димитровден

Димитровден е. Листата капят. Жълто- червен килим покри селото. Празник е. Някъде се празнува. Да

Пчелата майка

(Молбица къде Бойко) Туна се казва и не е никаква пчела или друго некакво мисикомо,

Още малко СЗ-дно хайку

Едно и също Върти се небрежно земята. Изкарвам прилична заплата. Кога е доволна жената?   Животарски Поживях си като трубадур. Животец

Разделяй и владей

Виждали ли сте надписи като този на снимката? Малко от тях са останали. Този

Бай Цаци – сборянина

И понеже, скъпи мои пустиняци, иде време за едно млого одговорно и паметно събитие, а именно – вълчедръмскиа збор, те яла на Ви едно расказче на таа болна тема. Он збора ни е на св. Дух и макар че кутловчанье се опитаа да ни го приватизират, ниа се не сръдиме. Нашиа си збор датира от памтивека, затава кой сака – да заповеда. А я че отодим на збор у Монтана (дей, къ модерно звучи: „Монтана“). Continue reading

ИВАН ГЕЧКИН (ЧАСТ 1 – ЧЕРНО)

На 25.01.2005 година бързият влак от София за Видин спря на една малка гара в Северозападна България. От него слезе един единствен пътник и за пръв път от 10 години вдиша животворният въздух на родното си село. Този въздух, който за пръв път напълни дробовете му преди 28 години. Continue reading

Софиа фюм фест 2017 – „Сняг“

Викам па сеги а ви расправам малко за Турциа, така и така съм почнал да ви обеснявам кво според разни режисьоре са случва ф разни горещи и не толко горещи места по светъ. Нема а прикаам за полетика а са не докачи неко чуствителен човек ели па а земе а стане неко патаклъмъ, а ма обвинът, че нарушавам приателството между народете. Зарад тава ша еба а престава на вашто внимание художествено, не документално произведение. Филма, къде прикаам за него, са казва „Сняг“ с режисьор и сценарис Емре Ердоду.

http://siff.bg/bg/movies/mezhdunaroden-konkurs/snyag-1

Continue reading

АБСТИНЕНЦИЯ

Автор: Кърт Вонегът

Преди много години бях така наивен, че вярвах, че е възможно да се превърнем в човешката и разумна Америка, за която мечтаеха толкова много хора от моето поколение. Мечтаехме за такава Америка през Голямата депресия, когато нямаше работа. И когато се биехме и често умирахме за тази мечта през Втората световна война, когато нямаше мир.

Continue reading

Софиа фюм фест 2017 – „Под слънцето“

Тиа дена, преду новото правителство у назе и новиа президент на Франция да запълнат медийното пространство, рънъ му даваше едно странно образувание в источна Азиа, къде му викат, че а дръжава, ма ку ма питате мене сиа феодално владение. С него ша ви занимаа и азе. Правилно сте са сетиле, става въпрос за последниа остров на куманизъма в светъ – великата Корейска народнодемократична република.

http://siff.bg/bg/movies/dokumentalna-programa-konkurs/pod-slantseto

Continue reading

Какво е любов

(Предварително се извинявам, че разказчето не е на диалект, но някак не се получи, затова… и те така!)

От няколко дни Методи Рачков като че живееше нов живот. И боица по лицето доби, и искрици в очите се появиха, че и гримаса, подобна на усмивка, започна да прави, нещо, което отдавна  сякаш бе изчезнало от битието му. Continue reading

Как Беки боядиса оградата на Том

Бях чела „Приключенията на Том Сойер” още в първи за втори клас. Но от всичко най-ярко си спомнях момента с Беки в пещерата и този, с боядисването на оградата.

Онова лято беше първото лято без баба. Отиде си през пролетта – в сезона на божурите… Затова прекарах повече от месец с дядо. Да не е съвсем сам.  Continue reading