Зиката 5.0

Значи тоа човек дълги години не пиеше. Но поради една или друга причина па

* * *

Имала майкя едно ми чедо и то заминало за Канада. Да бачка яко като говедо, та

* * *

Един ден сенкя ще ти варди камик бел и тогива ше си взел и дал

Сбръкано

За пръв път от бая време не можах да си ида за Тудорица. Бех

Прошка по моему

Простете скъпи, близки хора, ако сбърках някъде пред вас! Простете и без всякаква отпора прошка давам ви

Сиво искърско говедо

Има една песен на НЛО „Ех, Канада“, чували ли сте я? В нея лирическият герой пее за това как дава мило и драго да избяга оттука. Аз пък съм темeрут и няма да се махна. Не че не съм опитвал, но не се получи. А сега вече не искам.
Знаете ли какво е това на снимката горе? Това е бикът Гурко.

Continue reading

Софиа фюм фест 2017 – „Белгийският крал“

Одиле ли сте скоро на летно кино?

Ку не сте биле отдавна на текова колтурно-масово мероприатие, мое да заповедате в парка на Военната академиа „Г. С. Раковски“ в началото на септември. На седми ша дават „Белгийският крал“, копродукциа между България и Белгиа. Според мене, тиа неговите режисьоре са изпиле баре по неколко кила рикиа тукее, на месна почва преду да снимат филма. Башкъ, че са ентелегентне ора, чуствителни. Нема къ иначе да стане така тоо фюм. Отделно екипа а железно професионален (се пак податлив на некои искушениа, ма за тава по-нататика). Получила са а редката комбинациа да снимат комерсиален фюм и да го напраат ем длибочък, ем да го продадът на 40 (словом: четирес) фестивала, ф тава число и в Китай).

Continue reading

Неизвестен

(Моля, да не бъде приемано насериозно, а да речем… като пародийка)

 

Сутрин пролетна, ленива.
Будя се и нещо ми е криво.
Сън ли бе, не помня, но отвън
се разнася вест с камбанен звън.

 

Почнах мислите да си събирам
и взех полека някак да прозирам –
въпроси някакви досадни в мен
правят неспокоен новия ми ден.

 

Така ли непотребен, незначим
животът ще си мине отстрани?
Защо ме има, пък съм неизвестен?
Живот, като под сянката на кестен.

 

Да бях началник строг или пък кмет,
да бях военен в униформа с капулет.
Свещеник ли да бях или поне кръчмар,
все важни хора, с мисия и жар.

 

Депутат ли трябваше да стана или аташе,
за да знае тоя свят, че има ме и мен?
Нужен ли съм някому така незнаен,
е въпросът, който ме терзае.

 

Може би поспал съм повечко нощта,
че да ми е толкоз криво сутринта.
Прозявам се, ръце протягам,
към отговори май се приближавам.

 

Няма цял живот да бъда неизвестен,
ще бъда оценен, надявам се кат „свестен“.
И то ще стане в някой хубав ден,
когато звън камбанен ще почита само мен!

 

 

Софиа фюм фест 2017 – „Андре. Гласът на виното“

Ша каете – то винцето а убаво нещо, ма по тава време а още по-убаво а си го попийваш некъде крайморско такее. Верно а тава, ма фюм за море още не съм гледал таа годин. Моо да ви напиша тава-онова за „Кецове“ на Валери Йорданов, ма той поостаре (фюма де), па и за Карадере вече ви расправах. Затава съм турнал таа морска картинка. Та за Андре. Гласът на виното.

Continue reading

Въздух, синьозелен. Презареждане

Звъни алармата в другиа край на стаата. Дигам са. Отсреща блокове и прозорци. Пустиняк, сичко още спи. Витоша са види, ма кат през пушияк. От таа смрад, къде дишаме, па ми съъне носоглътката. Ласс много са застоех. Къ и дае. Бръз крос из квартала, по паважа, нема къде другаде, и дваес минути подметане на суплес торбъта във входа. Ерзац движение. Кола/метро по/д асфалта и па завиране в бетонна сграда.

Continue reading

„Големата мечтъ“ на деда ви Микеле Плачидо

Големиа майстор си а голем майстор. За дедъ ви Микеле прикаам. Не знам кво са а пресетил за теа щуретии от шеесе и осма, та ча филм за тех да праи, ку ма питате мене ич неа вервал в некви студентски мечти, световен куманизъм и прочее. Ша каете толко ли а па циничен? Къ да ви реча, тава а мунче од нашта черга. Израсъл в беднос, живота гоо научил од малък от коя стран са дръжи мотиката и го о имунизирал против бая шашкънии. Сакал да стане актьор и одвада в Рим, ма нема парици завалиата. Затава са фаща да работи в полициата. Оттама па го пращат под прикритие в университета, къде некви недорасле червени активисте са го окупирале и прикаат на путката си лелина за прогнилиа капитализъм и пр. Тама са залюбиа с една активиска и те така. Тава дават и във филма.

Continue reading

В очакване на Годо

„Ела си, сине, на село, да станеш манечък.“ И „Да съм жив да умра един път и ша са рОда.“ Тиа мъдрости ми додоа коги са зафанах да ви нАпиша мойте профански впечетлениа за оняденшниа ми допир до вишиа пилотаж в театъра. Та са зачудих дали да ги сподеям с вазе.
Ма па си викам – режисьора и испълнител на едната главна роя на постановката, къде ша ви расправам, лаас а торлак и сигур нема а са едоса много, ку види, че един брегарченин публично сподея некви мисли за неговата постановка.
Става въпрос за „В очакване на Годо“, къде режисьор, къто сигур вече сте са сетиле, а Деян Донков, апа двете главни роли са играат от него и от Иван Бърнев.

Continue reading

Нищо особено

Нищо особено. Втори юни. Петък. Задал се е събор. А Дунава все така си тече. Нищо особено. Време за обяд. Време за биричка. За леко отпускане. Слънчево. Топло. Направо – лято. И к’во? Нищо особено. 12 часът е. И засвириха сирени. Да-а, време за минутка почит. Една минутка. Един миг, в който би трябвало да се замислим, да сведем глави и да отдадем уважение. Continue reading