Пчелата майка

(Молбица къде Бойко) Туна се казва и не е никаква пчела или друго некакво мисикомо,

Още малко СЗ-дно хайку

Едно и също Върти се небрежно земята. Изкарвам прилична заплата. Кога е доволна жената?   Животарски Поживях си като трубадур. Животец

Разделяй и владей

Виждали ли сте надписи като този на снимката? Малко от тях са останали. Този

Неизвестен

(Моля, да не бъде приемано насериозно, а да речем... като пародийка)   Сутрин пролетна, ленива. Будя се

Прибиванье

Виа ша сбагрите ли за неко море таа годин? Що я са чуди', чуди',

Училище

Чуле ли сте приказката, че в тоа живот един грАди, па друг развая? Един

Какво е любов

(Предварително се извинявам, че разказчето не е на диалект, но някак не се получи, затова… и те така!)

От няколко дни Методи Рачков като че живееше нов живот. И боица по лицето доби, и искрици в очите се появиха, че и гримаса, подобна на усмивка, започна да прави, нещо, което отдавна  сякаш бе изчезнало от битието му. Continue reading

Как Беки боядиса оградата на Том

Бях чела „Приключенията на Том Сойер” още в първи за втори клас. Но от всичко най-ярко си спомнях момента с Беки в пещерата и този, с боядисването на оградата.

Онова лято беше първото лято без баба. Отиде си през пролетта – в сезона на божурите… Затова прекарах повече от месец с дядо. Да не е съвсем сам.  Continue reading

Пенко Шилбока

Видвале ли сте ора, къде по принцип са с добро образование, ма де факто са си уникални простаци. Оно тава, простотиата ни се учи, ни се назаем зима, ни па моа се отъвнеш от ньеа. Она си е като сенкята на човек – къде и да идеш, она си е се негде около тебе. Само къде, ако а облачно, нема да се види баш, ама си е с тебе, аха. И простотиата така – ако нема поле за изява моа си се таи у душицата, ама дойде ли момента, майкууу – йела глей! Continue reading

Накокръжняк

Автор: деда ви Кърт Вонегът, превод в ефир – Рошковеца

Преду бая време бех толко заамен, че си мислех, че а възможно а бъдем човешката и рАзумна Америка, къде толко много от мойте наборе мечтаеха за неги. Мечтаехме за такава Америка през Големата депресиа, коги немаше работа. И коги са са млатееме и често мрееме за таа мечтъ през Втората световна войнъ, коги па немаше мир.

Ма сиги вече съм наясно, че Америка ша стане човешка и разумна коги пръдне гугутка. Що властъ разва’я, па апцеютната влас развая апцеютно. Ората са шимпанзета, къде са напиват на тараби с влас’. Коги викам, че наште управници са маймуни, къде са са намрътвиле на мотики с влас’, моо да развала морала на наште войници, къде са биат и мрът в Блискиа исток? Макя, тейниа морал, подобно на толко много тела, вече а отстреян на парчета. Отнасат са с тех, къто никоги не съ са однасале с мене – като с играчки, къде богат келеш получава за Коледа.

Continue reading

Пореден урок у кулскиа дао-дзен манастир

(Въведение за уважаемия читател:

Почитаеми читателю,

За да си наясно с писания като долупредставеното, ще е добре да бъдеш информиран за една друга действителност, която на пръв поглед е леко причудлива, но съвсем реална в главите на посветените. Става дума за една паралелна на Северозапада вселена, която всъщност е в много тясна връзка с нашата действителност. И благодарение на съществуването на алтернативната реалност и връзката ни с нея, ние все още сме тук. Continue reading

Мито Дерденкин

На 03. 05. 1976 годин Мито Дерденкин изленъ ут болницътъ у Михалоград, беъ гу оприрале ут язвъ нъ мешината, куту гу предупредиа дъ не лизва грам пиенье, докь ъ жив. Он тъкъ съ фпечатли, че слет пловин час беше обрънал две жешки мастики къде хаптогарата и съ наложи да буъне и една бира на екс, оти с неги гу не пущия у рейсу за къде ньеговото село. Continue reading

Селската музика

Ейиии….! Какво нещо беше едно време, брей…! Който е от „Северозапада“ няма как да не знае за Дико Илиев и какво нещо беше за всяко село духовата музика. На почит! Няма това, няма онова… Музикант ли си, уважават те повече и от кмета, и от председателя на ТКЗС-то. Ще попитате защо? Ами тогава всичко живо хоро играеше и не се минаваше ни сватба, ни погребение, ни новобранска без музика, а и рожденни и особено имени дни. Continue reading

Некогиш на запад

Едно време, га се развиваше социализъма у назе, нещата не беа ча па толко зле, къ си мислат некои. Ората не са билe ча толко залупени и закрепостени. Не а липсала и информация за събитята и живота из страните от „загниващия“ капитализъм. Имаше едни супер мощни транзистори, наречени ВЕФ, които беа като прозорче към оня свет, къде ората трудно живеа и млого се мъчеа. Благодарение на късите вълни и радио „Свободна Европа“ , сичко тава достигаше до юбознателните орица от социалистическиа Северозапад. Continue reading

Из „Етимологии на общо основание“

Мръсен език няма.

Един приятел смята, че думата „путка“ има общ корен с руската „путь“, тоест „път“. Производни от „путь“ в руския са „путник“ – „пътник“ и „спутник“ – „спътник“. На тоя човек обаче не може да му се има много доверие, тъй като единствен той от всички мои близки и познати има смелостта и мъжеството да откаже лека и интересна работа за 1600 лева на месец. Нашият няма пари да си плати наема, но пък твърди, че удоволствието да откажеш толкова пари е неописуемо. Извратеняк. Continue reading

Бончо Шоклъчков

На 23 декември 2001 година нади Северозападо се изду такава връла сприя, дека дрътите ората не беа виждале никоги у кроткио си животец. Студ закова здраво таа пуста земя, закова а като пирон иякова тарба и навънка стана минус дваасе градусе. Облаци са пререваа у небето като овци из проскубан бостан, ора са лизгаа по ледо като подкована магарица връз ламарина, а свиньете усещаа, че нещо зло витаа из въздуа. Чекай, че я почна като Стивънчо Кинговеа, ше уплашим женора и дечора. Continue reading