Малко летература

Кой сака да си купи неко книшка през интернеда, да влаза туке:

1994

"Не казвай на майка си"

Гугълски реклами

Старт
Минко Бокиловски
Оценка: / 9
Най-слабНай-дОбар 
01-10-2016
                                                                                                            Минко Бокиловски
Наскоро по един от тиа образователнете канале, лаасе беше „Анимъло”, даваа филм за некакви декоративни магарета дека си ги гледат дом и я се сети за нашио убавец, дека деда ми го продаде 1999 – тата годин и ме удари на носталгеа по тиа убави селски годин. Освен затъмнението, тва беше другото големо събитие на 99 – тото лето. Беше ваканцеа и назе с брат ми ни беа запокичеле на село за два месеци, да нги се не сплитаме из краката дом.
а да почнем по същество, деда ми сакаше да продава магарето, оти вече беше дръто и работата му не идваше отръки, барем земе некой левец преди да умре. Магарето се казваше Минко и беше на достолепните 23 – годин, преживел репресиите на комунизмо и мизериата на демокрацеата и беше видел кво ли не.
Една заран отсдоле селото със страшен тътен и непонятни за мене тогава звуци се зададе една дръта жигула, некога била бела, с двама цигане вътре и едно маненко цигане и спреа пред вратнико.
Деда ми Цеко излезна отвътре още преживящ една мекица със сиренйе.
Оказа се, че едно време деда ми е работил с единио циганин у Дип –о у Берковица и се познаваа добре.
- Лазоо, чекай ме тука, я ша го изкарам сега отвътре да го видиш.
- Цеко, да влеам с тебе вътре, да се не разкарваш?
При тиа думи деда ми подскочи и му рече:
- Тука ша седите до вратнико и нема прайте и една крачка навътре, не ви сакам у дворо.
Циганино Лазо, видимо обиден издума манко ядосано:
- С тебе сме работиле толко годин, немаш ли ми вера?
- Каза ти Я, до вратнико. Най не обичам куче, мачка, муха и циганин да ми се врътат из дворо! Нема да мръдаш!
Лазо нищо не каза и се подпре на изгнилио калник на жигулата.
У тоа момент разбрах, че деда ми беше голям земеделец, ама за тръговец не ставаше. Добре, че тогава не беа модерни рекламациите, па и тиа за защита на потребителете не изпълневаа кой знаа ква дейнос ( не че сеги изпълняват де), па да не говорим за БХК, що деда ми гаранцеа щеше да го затворат.
През минутите додека го немаше дедо я се заглеждах ту у маненкото цигане, ту у мене и ме беше малко срам, че одех с един скинат потник омазан с ютеница, а цигането беше по убаво облечено. Тиа ми размисли прикючиа, коги дедо излезна из кошарата и водеше Минко бавно, кък се води старец до нужнико.
- Тва магаре ми се струва, че понакуцва, а?
- Е я ша ти го продавам ли ако не кьопа? – запита го иронично деда ми, още една тръговска издънка...
Като погледнах Минко и се врънах още по назад у времето и се сещах кък го яздех и после отнасах по некой шамар зади врато, оти бех само косми и понамерисвах. Сетих се за още един случай, кога се прибирааме от „ Странйе”, беаме вадили картофе и каруцата беше претоварена, а брего беше голем. Пъто беше черен и магарето се запиняше и неможеш да излеа. Тогава дедо накара Цецо (пръви брачед на баща ми) да го фане за самаро отпреде, а он да го бута отзаде. Тамън се напна деда ми, а магарето ( къде от зор, къде от простотиа) пръдна баш на деда ми у муцуната. Я прийна да се хилим, а дедо се ядоса млого и отвръте такава песница на магарето, че оно се тръколи доле и я помислих че е умрело.
- Ша ми сере оно на устата, верицата му кьопава да ебем я!
Баба ми му се скара и почна да свестева Минко.
Усетих се, че не требваше да се лендзим като дупе над кенеф и от стра побегнах надоле по бръдото, оти си мислех, че дедо и на мене ша ми наплъни врато с песници ( деда миа млого добър, ама у тоа момент си ме фана стра) и се прибрах след два часа с издрани пищялки. От тогава не съм пръдел пред нйего.
- Колко пари му сакаш?
- Дай ми сто и педесе ияди лева и го зимай. ( оня с посинйелите джуки Костов още не беше маанал нулите)
- Сто и трийсе!
Деда ми у крайна сметка излезна стратег, оти не очакваше, че ша му земе повече от сто, ама с таа спекулацеа и блъф изкара още триисе ияди отсгоре.
С млого усилиа тиа набутаа Минко у разскръцаната жигула и мене ми стана манко мъчно за нйего.
- Абе дедо, он кво ша работи като е куц вече?
- Немаа работи, Ради, ша стане на кебапчета...
След тиа думи двамата с брат ми се разревааме и баба се скара на дедо що ни го а казал.
Дадоа ни по иядо лева да си зеаме по един Лъки Бой и по лимонадка, и по тоа начин забравиаме за Минко...

Посвещава се на деда ми Цеко, да а жив и здрав поне още едно стойетие, на отдавна заминалио Минко ( но не забравен) и на безвъзвратно заминалото си детство...
и на омазаните с ютеница потници!
Радослав Д. Тодоров
 
Следваща >

Запитвания

Четете ли летература на мобилни устройства - киндъле, айпаде и подобни
 

Тениски с надписи по поръчка


Ако ви требва тениска със спецялен надпис на наш език, пишете ни на Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка за да го видите , уточняваме размери и подробности и пращаме!

 
Служебна поща: Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка за да го видите
 

ЛАФ НА МЕСЕЦА

Он е много добър човек, ма кво му стана та приби баща си!?

Всички права запазени. Използването на материали от сайта с каквато и да е цел е възможно според Закона за авторското право и сходните му права. Пръво питайте, после пипайте.