Малко летература

Кой сака да си купи неко книшка през интернеда, да влаза туке:

1994

"Не казвай на майка си"

Гугълски реклами

Старт arrow Летература и други заебавки arrow Талибана
Талибана
Оценка: / 16
Най-слабНай-дОбар 
06-02-2016
- Бат Тошкооо....Дай два левааа... Жив да сиии....
- Що, ма Снежано!? Копала ли си ми, садила ли си?
- Не, беее.... Талибана гладееее....н!
Снежана - черна циганка, с къдрава коса и тамилско изражение, артистична и искрено неподправена, се молеше на бай Тодор.
Той се правеше на ударен.
Много добре знаеше и Снежана, и Талибана - незаконно дете от неизвестен баща на сестра и, и житието и на стара мома /25 г./ по циганските закони.
- Дай поне некоя дрешкааа.... Гол Талибанаааа....! Студено ееее....-  въртеше красивите си цигански очи с дълги мигли Снежана. 
Единственото хубаво в нея!
- И аз съм гол, ма Снежано! Пенцията ми малка, децата далече, а сега бат Бойко и оная неговата - дебелата Лиляна вдигнаха винетките и не могат да дойдат. Никой ма не поглежда! - жалваше се и бай Тодор.
- Ти поне си млада, земи са ужени и - лесно тогава!
- Ка да са ожена, бе бай Тодареее.....С тава дете, а и то не е моьо! А оная - майка му - дето е проститутка у Германия барем пари да пращаше! Па не съм и "непипана"! Излъга ме един, че ще се женим, сетне друг... Забравих колко още!?
- Е, Снежано, кво сам ти я виновен!? На ти 2-та лева, ама яла ми насади барем чесъна - склони стареца.
- Ша дода, ще, бай Тодоре!- мръсната черна ръка се совна като змия и двата лева изчезнаха в небитието като много други, дарени й от бай Тодор.
А чесъна сам си го садеше.
И не се надяваше ни на Снежана, ни на Талибана, ни на децата си, ни на никой!
Креташе самотно в края на жизнения си цикъл и със сухи мъжки сълзи плачеше в студените дълги вълчи зимни нощи.
Мъчно му беше!
Мъчно, че такива като безродният Талибан ще господстват над земята и къщата му, а и държавата, за която се е ляла праведна кръв.
Мъчно, че умираше бавно и полека самотен и няма кой от неговите да яде плодовете на облагородените с такава любов лозички и дръвчета.
Мъчно, че в скрина гние рубата за "женските" тъкана и пошивана от бабите, а те сега се обличат с "Джан Франко Фере" и "Гучи", некакви си нему неизвестни паразите.
Замислил се беше. Все по често му се случваше напоследък и все по малко се усещаше . Така и сега. Хвана се, че стои на портата и гледа с празни очи подир отдавна кривналата зад кьошето Снежана. Добре, че нямаше хора да гледат. То и кой ли остана!?
Бавно се завъртя и по калдаръма, покрай чемшира и лозите - прибра се вкъщи.
Стъкна огъня. Обичаше го като символ, а не толкова за топлина. Легна на одъра и се загледа под светлината на пламъците в стената, която беше издраскал на линия с пирон до кирпича.
Много пластове! Безброй! 
Варосвани от него и дедите му в тая древна къща.
След него никой немаше да остави "културен пласт" по стените!
"Суета сует и всякоя человеческая суета"!

Афтур: Тодар ГАЛИШКИ
 
< Предходна   Следваща >

Запитвания

Четете ли летература на мобилни устройства - киндъле, айпаде и подобни
 

Тениски с надписи по поръчка


Ако ви требва тениска със спецялен надпис на наш език, пишете ни на Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка за да го видите , уточняваме размери и подробности и пращаме!

 
Служебна поща: Този е-мейл адрес е защитен от спам ботове, трябва Javascript поддръжка за да го видите
 

ЛАФ НА МЕСЕЦА

Он е много добър човек, ма кво му стана та приби баща си!?

Всички права запазени. Използването на материали от сайта с каквато и да е цел е възможно според Закона за авторското право и сходните му права. Пръво питайте, после пипайте.