Куту бЕаме ученици у техникума у Бел, стина един приятел му са паднА да кара практиката си у Бръдарски гиран у рабутилницата на МТС-то. ПриврЪшиаме сичко по живо по здраво и куту са збрАаме у училище тОа шемет ни светнА един страшен секрет на банАченете. Два-три дена от къ почнал работа там забелЕжил, че щом клЪцне часЪ на 12 по плАдне у залата остАат само той и един пенционер-вдувец и сичко друго лИпса. ГледАл и са чудИл още нЕко ден така, па питАл стареца. Оо, работата, дедо е млого проста-тИа сичките, къде рабОтим с тех на пладне брЪзат да са прибЕрат дом, оти тугИва си опрАат жените и затавА вЕчери, коги баначенин влЕти у кръчмата с приятеле и са забави там жена му са не срЪди-зЕла сИа дажбата по пладне. … Read entire article »

Млого истории съм чул ут дедо Митко/лека му пръс/-на кумеца бащъ му , та сеги са сещам за една. Некуги за секи праздник ф претприЯтиата са прАвеа банкете. Та на един такъв банкет отишол и дедо Митко и завел с негу си и баба Нада/тИа тугИва не съ биле баба и дедо/. Настаниле са дубре и отпочнале. То било Яденье, то било пИенье, то било игрЪ-абе сичко къ си му е редъ. По едно време до дедо Митко седнал един дрът ергенин и гулем музовир-абе направо селскатъ клюкАркя. Па почнАл да предумва Ората наред/тАа оди с тОа, оня онОдъл онАа/, та на нашиа чувек ча му припищЕл … Read entire article »

Куги доде демукрацията у Трънава имаше един къде му викаа Васко прасето/за прекора съм сигурен, ма за името не съм баш/. Те тоа поназнАйваше едно друго по талавизорете, напрай фирма за ремонта ин ги и са нанесе у една соба на спирката на рейсувете. Н, ам колку време е рабутИл, ма гу пудИриле данъчните, че неа плащал нищо при тех. Одиле дватри пЪти у рабутилницата , ма сЕ липсАл, та накрАа една бабичка ги упЪтила къде офисъ му/ф блискъта кръчма/. НамЕриле гу жиф и здраф, па зеле да гу глъчЪт оти неа плащАл данъци. ИслУшал ги Прасето до крАа, па их ги рекъл, че винЪта си е нОйна, оти не съ си дунЕле една гУулема дамаджана да ги тури зади врАтата. Униа ора съ ушашАвиле и зЕле да глЕат … Read entire article »

Куги додох у Испания и почнАх да дира работа наши ора ми рекоа че кво искочи не требва да гу пропущам и най добро било да намера работа с гадинки нещо. И те у един теен весник балдъзата намери, че дират уфчар. Куто са ми набиле акъя у главъта я са фанах без да ръспитвам млого, чако, че съм виждАл уфците на дедъ ми само през плетЪ. Два дена дождА с мене един старец да ми покаже мерЪта и на третия ма заеба самичък. Остай ми три кучета. Пръвуто беше една дръта кучка, къде не видеше да оди у пъкя. Фторото беше едно пале на 6 месеци, къде куто гу опуща да мине през кюмето, после требваше да гона две кюмета. Те третото беше зАсвет. Работеше идялно, ма я нали … Read entire article »

Объсаниа , невидел къпанье от есенескъ гуслар довлече потпетените си клефаре до пенджера на селскатъ кръчма, потпре съ на стенътъ и треперещатъ му ръка пущи малкатъ ръчица на уж водещото гу монченце. Повдигна ръка и сас осаполивениа си ръкаф на кръжаватъ си дреа истри фчерашните гуреле, тъ му просфетна и даже успе а мерне силуетъ на мончето. -Сеги дедовоту, шъ съ врънеш у онаа, гулематъ къщъ на чаршиатъ, шъ са мушнеш поди мрежатъ и нали виде каде а мъзътъ. Отклапаш леко врататъ а тъ не усетът, флазаш и мушкъш у пазва две литрови цъкленки. Глей да съ по-пепеиви-тава значи, че рикиатъ а дрътъ и дубра куту мене. После куту пъкнеш прибери и петея, каде спи на дудатъ. Нали знааш къ са лови чуждъ гад-зъ гушатъ, а не … Read entire article »

Тавее сам гу чувал куту виц, мъ се и нещо верно моа има у него. По соцялистическо време са измисляа най-невероятни и бесполезни щатни работни места и на тех съ назначаваа се свои ора. Такъфее щат беше и*нормировчик*. Имаше го у секо предприятие, тъ даже и по ТКЗС-тата. Тиа клатикурници сметаа за колко време моа съ сфръши дадена работа и уш така планираа та да има по-висока производителнос, мъ назе-работниците ни не бръснеа за слива дали сме съгласни с тиа промени. У едно таково соцялистическо ТКЗС един човечец му било работа на ръка а коси лицерината, каде с негя раниле говедата. Един ден е текее, къ си испълнявал служебните задалжения къде него съ притъкламисал нормирофчикъ, приседнал поди близката сенкя, извадил тефтера и зел дъ занича и пише … Read entire article »

Тавее, каде шъ ви распраам е станало горе-доле каде седамдесе и пета годин. У едно Белослатинско село-Комарево съ прибралъ младештъ каде училъ по градищатъ за летна ваканциа. Тиа, каде биле прифанале нещо ут музика си донеле сфирките дом и вечери съ збирале и сфириле. На фона на млоготу други оркестъре, зъ тиа мое съ рече, че си биле добри. Не минале и две недеи тренирофки и ут районъ почнале а ги канът а сфирът по забави и вечеринки. Получиле покана и ут Бръкачева. На тава село ич не можле а врънът ръка, оти по тава време там съ чувале едни ут най-сгодните момета, пъ и селото изнемогвало вече у напразни опите а довръши произведеноту ут народа пиенье. На уречената вечер музикантете куту сфръшиле кърската работъ съ прибрале дом, … Read entire article »

Теле ви и една историа на темъ *заводски фолклор*. У завода, каде работее имааме един мотокарис Боби-млого дубро и работно монче, сал каде заадаше малко у приказкятъ и повече у акъя. Началникъ му, за да съ разбират дубре беше слезнал нъ негувоту ниво-пцуваа съ, ранеа съ и зъ гушите съ ловеа куги требва. Пу тоа начин съ имаа млогу, а и работатъ ин ги спореше бая. Една дзаран директоръ збрал началниците у една канцелариа доле у цеховете а ин ги набивъ чемберете. Баш у тоае мумент на наш Боби му притребвал началникъ. Пудирил гу тук-тамее и куту разбрал каде е съ навлекъл усрет савещаниету, баш куги началникъ му кийнал якатъ. Куту видел толкуву важни и въспитани ора, збрани на едно место, Боби рекъл да … Read entire article »

Бех още ерген куги работех у телеугояваньето у Белстина. Тава некуги беше дубро и гулемо претприятие и добри пари съ искарваа. Подир демокрациата от него останаа да стръчът само кулите на силоза и неко друг обор, абе куту къ а насекъде по нашенско. Гулемата заслуга за тава а на двуйца нашенски пикоче-Жоро Янчев и Васко Грацкиа, да ин ги сере некой у ендъците. Къ и да а. Имааме един бай Петко мисла че съ викаше. Некъф клатикурец беше, началство некфо, мъ я мъ неа интересувал, оти техниците немааме работа с него. Куги ни правеа сабрание ут него не мож зима думата. Се го избиваше нъ фаленье началства, зеенье връз циганете, що си носиле по неко мамул дом и неко турбичка сънчогледово семе и те текиве дреболий. Искарваше съ … Read entire article »

Един човечец от село имал двуйца сина каде живеле у градъ. Гътнал съ един ден той и зел тъ умрел. Разбрале синовете му, претичале до село, погребале го и къде икиндиа застанале на спирката а чакат рейса за градъ. По едно време малкиа викъ на дрътиа: -Баца, бацее, днеска сичко ни съ нареди убаве-заровийме тате, мъ шъ фанем и рейса преду дъждъ. . . … Read entire article »

Ако а било нещо умно да не сам го заповнил, мъ нали щур човек само щурутий са му ис главътъ. Тавее сам го чул ис кръчмите по Белстина, куги бее млого млат и тамън пристъпах у тиае свети заведениа. Случи са та бех на една маса с един музовир от мойта маалъ. С назе беше и шафьора на катафалкята-една Врашава пикап, каде често гя палеа с бутанье. Куту позапийнааме съ почнаа майтапе и лакърдий. Я си стоех кротко у галошете, оти бех млат и немаше кфо толко а кажа, мъ те слушах прилежно и попивах знания. Тоа, от маалътъ ми подкачи другиа, че се е дубре пременен и с нови чепици, оти лааса дубре си оножда жената и тя гу пременува, оти а доволна. -Нее, па … Read entire article »