Северозападна литература » Archive
По-добре късно,отколкото никога!
Не идвам на миналото пак на пук! Да внасям в живота ти двойнство. А да изляза с чест от него!Като дух! Завинаги! С достойнство! … Целия текст »
Софиянец
Га си нема,оно нема!… Уста гладни че забришем! Да се метнем на връз трена, софианец че се пишем. Секой тамъка си бачка! Леб,кебапе и квартира… Муунеш си у джеба пачка, га посакаш пиеш бира… Мойта Цека че ме чека. Я бекярин съм данъска. Мо’ем да си и’ам сека, щом си турим вратовръзка! И у село ча че чуат, к’ъв сам арен,лют левент! Нема там да ми се дуат… Сал да дойде пусти трен! … Целия текст »
Богомил Кръстев
Преди много, много години в плодородните български поникнал отровен бурен и бързо обхванал и задушил душите на вярващите. Този бурен бил Християнството, не смогнали българите да го изкоренят, а древните богове мълчаливо гледали падението на чедата си. Но нямало що да сторят … И както гласи Балшенския надпис – „покръсти се от Бога владетелят на българите Борис, преименуван Михаил, с дадения му от Бога народ в годината 6374 (866)”. Но не бил даден този народ от Бога, не му бил даден от този кръвожаден Бог и заличител на паметта на древното българско племе. А тези, несъумелите да прекършат българската десница със сила, успели да я прекършат със злъч и злоба, щото направили тъй, че син да посегне на баща си и баща да напои земята с кръв от кръвта си. С брадва се … Целия текст »
Filed under: Пламен Валентинов, Разкази
История 124 на Веко: Кучката и Пръча
Наборе и колеги съ Киро Кучкатъ и Даци Пръчъ и съ най-увъжавъните оръ у село…е,о оремага де.Ку седнеш а ин ги сметнеш времето,прекарано у таа колтурнъ институция,моа гу искаръш повече ут трудовиа ин ги стаж куту механици у МТС-то.Оратъ ут село верно съ чудеа що одът у тава МТС,мъ нали се ут некаде треа а съ зберът години зъ пенциа.Един път надникнеш ли тамъ,каде работът,трудно шъ познааш,че а работилницъ зъ ремонт нъ тракторе.Вътре а устаналъ една наковалня и печес чукъ,десетинъ ръждави и ущръбени кючове,аа и гулематъ вария,мъ щото пролецен и съ уттроши дръжаьето,беа и завариле една водопруводнъ тръбъ цол и полувинъ,а имъ зъ кфо а гя фанът.У кьошето бе сбутън и един електрожен,мъ никой гу и не поглеждаше,що лани гу изгориа,дуде нагреваа едно арматурно джилезо,каде печеа нъ него куту нъ … Целия текст »
Filed under: Веко, Истински случки
Говорещите руни на реката
Жълтата река през мен потече – хищно хлътна в моя тих бял Дунав. И усетих – древните предтечи сякаш идат, за да ме целунат. Не като дете, а като майка, не жена – а спомен за светиня. Дух да сучат, а душа се вайка – как от мен самата да замина. Болка ми е каменното ложе, градове грамади съградило. Степ горена колчем се тревожи – гордо млъква конското ми било. Гръм кове подкови по скалата, слънчевата ритла дракон кърши, ястреб първи славеи премята – докато със песента се свърши. Щe останат … Целия текст »
Filed under: Без категория
Потомъкът на Бардоква
Въртим се хвърлени в безкрая, възседнали пробит балон. С въздишки помпаме усърдни нетрайният си тесен дом. А кат ръждиво чересло забило се в обществената локва, набъбва мазното петно, на някакъв съвременен Бардоква. … Целия текст »
Ангел Колчев
Ангел Колчев се родил в един студен зимен ден на 1960 година и бил първото и единствено чедо на трудолюбивите си родители. С много любов и лишения го отгледали те, искали да живее живот, по-добър от този на предците си. Благородните им усилия скоро дали резултат и Ангел се превърнал в добър и трудолюбив момък. Много обичал родителите си и учението. Селските учители скоро забелязали увлечението му по-точните науки и директора решил да се срещне с … Целия текст »
Filed under: Пламен Валентинов, Разкази
Кулския Дао и Дзенъ монастир – възхода на пръвия чис местен Сенсей
Сгушил са беше изподи снегъ, на едно млогу убаво местенце, в прочутата гориста местност Грбовец, Кулския Дао и Дзенъ монастирец… В една долчинкъ, баш до изворчето с най-благата вода на таа земля – Пишура и поди Кичера – мложество от заобикалящи връове, плътно покрити с церове, дрти на Библиа, а сигур и отвише. Силно непристъпен, още по-изолиран, Монастиреца са радваше на неземна армониа и равновесие. Колку и да я чудно, таа идилиа не можеше да са … Целия текст »
Стоян Василев
Преди много, много години Бог запалил искра и положил тази искра в мъртвата материя. По този начин бил заченат живота, който и до днес приемаме за Дар Божи. Разцъфнал бързо този живот и покрил цялата прекрасна земя, но Господ в стремежа си за съвършенство допуснал грешка. Създал разума, положил този разум в умовете човешки, а благодарение на него хората се помислили за Богове. И този разум започнал да унищожава живота – бавно, системно, безсмислено … Дълго плакал … Целия текст »
Filed under: Пламен Валентинов, Разкази
мото на полит-служителя
За да останеш,за да си потребен, за да си имаш и след нас дори, ти всяка кинта гепена от мене, пиши я бонус и я умножи! … Целия текст »
Тодор Благоев
Сутринта на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 година над древната българска земя повя южен вятър. Стопли измръзналата и гръд и разлюля вековните гори, пробудили се от зимен сън. Посрещна го с отворени обятия клетата ни родина, този вятър бе изпратен от Бога да пресуши сълзите на българите. Но този вятър таеше още нещо в себе си, нещо непознато от 500 години за измъчените ни сънародници. Този вятър носеше в себе си семената на надеждата и бързо покълна тази надежда в святата и грешна родина на българите. Защото мъката бе нейният хляб, а кръвта и сълзите нейното горчиво вино. Подготвена бе тази земя да поеме в утробата си семето на надеждата, българите я бяха напоили добре с кръвта си, защото този древен народ бил орисан да не получи нищо даром. И … Целия текст »
Filed under: Пламен Валентинов, Разкази