Сгушил са беше изподи снегъ, на едно млогу убаво местенце, в прочутата гориста местност Грбовец, Кулския Дао и Дзенъ монастирец… В една долчинкъ, баш до изворчето с най-благата вода на таа земля – Пишура и поди Кичера – мложество от заобикалящи връове, плътно покрити с церове, дрти на Библиа, а сигур и отвише. Силно непристъпен, още по-изолиран, Монастиреца са радваше на неземна армониа и равновесие. Колку и да я чудно, таа идилиа не можеше да са … Read entire article »

Една късна и мразовита февруарска вечер сенсей Ямато с гръм и тресък нахлул у магерницата на Кулския Дао и Дзень манастир. Затрупани у светата обител от дебелия снег и омръзливиле са от бездействие, монасите са били отдали на неспирно пиянство. Видел сенсея натръкаляните по пода опиянчени братя, поклатил глава, потръкал си брадата и рекъл: - Виното свръшва, зимата – и она. Само глупостта а доживот! И врътнал тоягата у десната си ръка. А на заранта Ненко пощаджията, … Read entire article »

Прониква в косата топло сено. Каруца катурва баира. По-бавно, по-бавно върви! Усещам дъха на селото. ♣ Искъра придойде да изпие дядовата ракия в зимника. Много му дойде. Мътен е. ♦ Щом иде от лозята дядо ми и вади от ръкава си синчец, свит в крайче на парче от вестник, зная, че е пролет. ♥ Наводнение – пълен с кленчета е съседският двор. Котелът на комшото – в нашия. ◊ Донеси ми пак едно врабче, кацнало на радиото в кухнята, докато си брал следобед праскови, за да можем да го пуснем заедно да си отлети. ♦ Дървена колиба край зрялата царевица. Дядо чака язовецът да настъпи капана. А щурците си … Read entire article »

♥ пресушена дамаджана винарки виат оро от сабаале ♣ Едно дръво ражда и круши и яблъки – дедо ашладисва * Цалувка – връбалако шушне та са кине сака че е виелица * Кък да са врънем от острово суи? преджапааме Искъро още по видело * Кърбаляме са у детската градина – оти са дзверат дзвездите? * Кърбалка – язе ли съм перуш тизе ли си камик * Седа у плевнико – варам да вида ще ли обереш малините * Слънчева вода – Йъла сине да умием кюмюро * Целио си в трици ама па си убав – сакам да съм квачка * Темница у собата – по памет знъм, че пердетата са на човечета * Кучето … Read entire article »

Един от монасите у Кулския манастир по цел ден са пустосвал из двора и килиите, не пофащал нищо и не можел да са усвести, та да го стигне просветлението. Он се дирил начин да са оплаче на сенсей Ямато, ма се не можъл да додрапа къди ньего, оти сенсея баш тигива сбирал мъдрите мисли на монасете у един дебел ръкопис и ич не излазал от килията си. На третия месец от престоя си он видел, … Read entire article »

Пъта до дзен-я е сложен и непредсказуем. Мильони и не пудузират за неговота съществуване. Иляди послушници у манастирете за десетки години не са мръднале и грам къде него. Но у Северозападна България властват невидими сили. Още от ранно детство е подготвена почвата за духовно пречистване и индивидете тука бърже узреват за вселенската мъдрост. От поколение на поколение учението намира у Резервата благодатна почва и последователете му разнасят свещените му слова с неугасим плам. Така е било от векове, така и че бъде. Пе-пи немаше още шест годин, но ушите му беа отворени за знания, а ръцете му – за пакости. Он чъсто са заслушваше у неразбираемите думи на комшията – дрътия Ме-Тон-Чо. Кък Ме-Тон-Чо беше постигнал дълбините на дзен-я не помнеше никой. Дали е бил роден просветен, дали куту миничък е … Read entire article »

Еднаж, монасите от Кулския дао и дзен монастир си прочели мантрите, пинали по ока винце и се връголиле да спът. През нощта гущера дочул шушньене у магазата, ма неможел да ги предупреди, щото бил безсловесен. „Ех да можех да бъбрем“- рекъл он на една нощна пемперуга и е изел. На заранта, отговорника по магаза Вин Це Пий слезнал да си точне каничка вино, че да си прокара сношния дзен. Врътнал канелката на бурето и „мукавей“. Бръкнал с една телчица, да не би случайно да е затапено и пак нищо. Отворил вранята, признал унутре и що да види: само суа комина. Ясна е работата, чрните нинжи пак са правили набези. Като научил за това, сенсей Ямато много се едосал. Вечерта монасите седнале да умуват. Нищо не пили, щото немало какво. Обаче … Read entire article »

Късно вечертъ , некъде къди единайсе , единайсе и половина. Кулския дао и дзен манастир спеше згушен в студената нощ.. Беше тихо. Небето бе  необичайно ясно за зимно време. Само мъжделивата светлинка на газена ламбица са видеше през прозореца на сенсей Ямато. А вътре са бяа збрале старейшините на монастиря да обсъдат многу важен въпрос. Бяа заседнале отрано , малко след като свръшиа новините по втора, после и по пръва програма. Но така и не стигнаа до единодушно решение по въпроса , зарад който бяя пропущиле вечерната медитациа и са наложи целия монастир да я пропущи, и учениците им, като никуга си легнаа рано рано расръдени, като даже един по импулсивен у пръвия момент , като чу че нема да има медитациа рипна да си слага край на живота , … Read entire article »

Наближаваше средата на ноември. Планинските усои тънеха в гъсти мъгли. Листата вече бяха окапали и доскоро шарената гора изглеждаше проскубана и сива. От надвисналото небе ръмеше ситен дъжд. Влагата му попиваше в земята и разкалваше пътищата. Резките повеи на студения вятър свиреха в голите клони и гонеха найлоновите торбички по поляните. Оловният цвят на облаците предвещаваше скорошното идване на люти студове. Комините на Кулския Дао и Дзен манастир пушеха и, освен мирис на дим, през тях се измъкваше навън една магическа смес от неподражаеми аромати – на пилешки супи, печени зайци и варени кокошки. В нея обаче доминираше миризмата, която никой ловец не би сгрешил – на задушено глиганско. След широко известната сред местното население среща на стражаря Дай Би Лет със сенсей Ямато, завършила със съчиняването на класическо хайку, споменаващо … Read entire article »