Котаракът в чизми от Гюстав Доре (19 век) Имало некоги един воденичар, къде имал трима сина – ма да си откръшиш от них. Добре, ама тия били големи али – изели свичко и коги да мре, на воденичаро му били останали сал воденицата, едно магаре кьораво и мачоко къде цел ден се свирал по шущаците да дири кьосове и плъеве, та да гньете. Викнал човеко тиа маторци – догледниците си на смрътнио си одър и разделил … Read entire article »

Има?ло едно време един цар и една царица. Живея?ли си они царски у дворецо, народо ги обич?л и свички ора и дзверове били добре. Убаво, ама ного добро не е на добро. Станало така, че царо и царицата си немали рожбица. Умували кво да праат, викали докторе и баячки и нищо. Накрая царо пратил царицата на Наречен и манко-манко – родило нги се царкинче. Било чрънко като къклица с едни шавливи очета и от съминяло до стеминяло све пеяло и щракало с пръсти. Царо се зачудил отпърво, що у родата му немало музиканти, ама царицата рекла, що тава а влияние на околната среда, от минералните бани, рекла, ша да а тава къде пропеяло детето още у люлкята и он се успоко?ил. Минал се месец откък се сдобило царкинчето, и царо и … Read entire article »

ЖивеЯл некоги един сиромах – дръвар със жената си и ситнио келеметОр. Дечоро не бил млого – цифуняк, дека го викали Хензел и ситняш женски, дека му думали Гретел, да ги питаш тия шашави ора отдека са изсунале тия сбръкани именя. Келеметеро бил дОбър, дробЕцо да нги изидеш, ама бил нещастен, завалията, що таа жена – баща нги излезнал силен пустиняк и пияница, парясал макя нги и прибрал некаква пръвескиня. Та таа, къде нги се водела макя не била баш нийна, ми била мащеа нги. Добре, ама дръваро бил манко мръзлив, не изкарвАл млого – сал колко за рикията, та келеметоро кой час къ по рънкЯл и се цифкавИл. А оно скъпотия ли, ау! Макята си джасало и лумборосвало. Цепил дръваро дрЪва, вел са из шущако като лайняна ратия из стрънище, ама файда немало. … Read entire article »