Северозападна литература » Поезия
Дъжд
Дъжда се стича мудно по стъклата. Сълзи горещи върху леден скреж. Изцежда стари спомени душата, топи едно сърце в копнеж. Унесен съм от утринна омара. А вън дъжда вали,вали… Човърка сякаш рана стара, която не престава да боли. Уж ледено ми е сърцето, пък чувствам в порив как тупти. Щом облаци се сбират по небето, преди дъжда да завали. … Read entire article »
Filed under: Avaram, Без категория, Поезия
Съвремие
Притиснат от тиран всеяд, от зъл безскрупулен гаваз, живееш стиснат,уж в модерен снят, облегнат на плещите на Атлас. Тук жадните не ще се утолят. Не дава влага чуждото менте. Отпиваш глътки ако си богат. Заложил на безвкусно битие. А мъдростта присъства за декор, на грубото невежество бижу. Безсмислено е да се води спор, за някакво пробито дежавю. Облегнат на плещИте на Атлас, притиска те тиран всеяд. За някакъв безскрупулен гаваз, да грАдиш чужд-измислен свят. … Read entire article »
Дупки,дупки…
Странно племе са човеците! Пълнят дупки до откат. Сляп и здрав,сакат и болен, луд бездомен,стар и млад, умен ,прост,богат и гол- тъпчат.Дупки бол! А накрай,щом дойде време (и нали…сръдня да няма) Свети Петър да ни вземе, всеки ляга в свойта яма. Как така се случва Боже, че без нея да неможем? В култ на земната ни клика, дупка да е най-велика! 24.09.2011г. Балтийско море на път от Малмьо за Травемюнде. … Read entire article »
Цел
В една разпусната епоха с обтегнати до крайност тетива, вещае бъдеща насока стрела насочена в целта. След нея литвам да ломя живота и земен няма власт над мен. Над мойта вяра и охота, над моя мир и бъдещ ден. От висша сила озарена, запратена от рицар смел, то сам стрела съм устремена в полет към заветна цел. … Read entire article »
Прошка по моему
Простете скъпи, близки хора, ако сбърках някъде пред вас! Простете и без всякаква отпора прошка давам ви и аз! Но как, кажете скъпи мои, да извъртя езика си за тез и да кажа “ Прошка давам и на НОИ, прошка давам и на ЧЕЗ“. Или може би на НАП прощавам или КАТ ръка ще ми целуне, или ДАНС така ги уважавам, или…ооо, ще взема да повърна! Може грешен да съм, Боже, ще си нося кръста, но не може прошка да дадеш на оногова, дето ръфа те и във окови здраво те е хванал и цедИ и не го е еня, че си Богу брат а се сеща, че си там във дни, когато ти за него си електорат. Прошка на пияницата давам, мога на джебчия да простя, но гнева към гад такава, простете ми-не мога да спестя! … Read entire article »
Filed under: Поезия, Черногледец Храбър
По-добре късно,отколкото никога!
Не идвам на миналото пак на пук! Да внасям в живота ти двойнство. А да изляза с чест от него!Като дух! Завинаги! С достойнство! … Read entire article »
Софиянец
Га си нема,оно нема!… Уста гладни че забришем! Да се метнем на връз трена, софианец че се пишем. Секой тамъка си бачка! Леб,кебапе и квартира… Муунеш си у джеба пачка, га посакаш пиеш бира… Мойта Цека че ме чека. Я бекярин съм данъска. Мо’ем да си и’ам сека, щом си турим вратовръзка! И у село ча че чуат, к’ъв сам арен,лют левент! Нема там да ми се дуат… Сал да дойде пусти трен! … Read entire article »
Потомъкът на Бардоква
Въртим се хвърлени в безкрая, възседнали пробит балон. С въздишки помпаме усърдни нетрайният си тесен дом. А кат ръждиво чересло забило се в обществената локва, набъбва мазното петно, на някакъв съвременен Бардоква. … Read entire article »
мото на полит-служителя
За да останеш,за да си потребен, за да си имаш и след нас дори, ти всяка кинта гепена от мене, пиши я бонус и я умножи! … Read entire article »
Развенчаване
Не ми пробутвай празни думи! На предразсъдъци отдавна не робувам. На ме залъгвай с разни смешни суми! От туй бунище спрях да пазарувам. Не ми вменявай култ за преклонение! До твойта грандоманщина не ми е. Нали и ти си плод от семе-недоразумение, което някой е пропуснал да изтрие? … Read entire article »
Прокоба за Белоногата
Стана белята що стана … Нема го веч Бисер-село! Село на мома Гергана. Нема ни къщи ,стобори… пилци из равните двори. Нема познати лица, сал тишина е една… и вода! Кой подигра се с природата, край изворът на Белоногата? … Read entire article »