Северозападна литература » Без категория
Дъжд
Дъжда се стича мудно по стъклата. Сълзи горещи върху леден скреж. Изцежда стари спомени душата, топи едно сърце в копнеж. Унесен съм от утринна омара. А вън дъжда вали,вали… Човърка сякаш рана стара, която не престава да боли. Уж ледено ми е сърцето, пък чувствам в порив как тупти. Щом облаци се сбират по небето, преди дъжда да завали. … Read entire article »
Filed under: Avaram, Без категория, Поезия
Говорещите руни на реката
Жълтата река през мен потече – хищно хлътна в моя тих бял Дунав. И усетих – древните предтечи сякаш идат, за да ме целунат. Не като дете, а като майка, не жена – а спомен за светиня. Дух да сучат, а душа се вайка – как от мен самата да замина. Болка ми е каменното ложе, градове грамади съградило. Степ горена колчем се тревожи – гордо млъква конското ми било. Гръм кове подкови по скалата, слънчевата ритла дракон кърши, ястреб първи славеи премята – докато със песента се свърши. Щe останат … Read entire article »
Filed under: Без категория
Дзен #18
Зимата преваляше у Западния дел на Балкана, ма снега не мислеше още да са топи. Кулския манастир са беше сгушил сред преспите, коминьете му пушиа и само от време на време неко брат излазаше от килията да земе наръч кръпеле и да са прибере на топло. От есента много събития са случиа у манастира, много монаси изчезнаа безследно от таа духовна обител, и на ньихно место са появиа нови послушници. Некъкси са промени и духа … Read entire article »
Filed under: Без категория
В бяла спретната къщурка
Ако има пиперливи дами или докачливи кавалери моля да ме извинят. Предварително съобщавам,че червената точка я няма само поради уважение към японското знаме. Кавъра на култовото стихотворение „Родна стряха“който ви представям, отвежда лирическия герой в едина визия от по-различен ъгъл.Но ви уверявам че независимо от първичните обстоятелства вдъхновили твореца, прекпонението му към оригинала остава непокътнато. В бяла спретната къщурка на един брат’чет, с някаква комшийска булка правим мохабет. Тука сред полите сдрани тъй и не разбрах как с другарчета отбрани сторих първи грях. В къщичка на дните златни кат’ един дебил, кой кого не знам изклати, щот’ се бях напил. … Read entire article »
Filed under: Без категория
Иван Канин
В един студен зимен ден, на 12.03.2011 година, един скъп автомобил спря пред Православен Гробищен Парк „Свети Архангел Михаил” в София. От него слезе млад господин, вятъра развяваше черното му палто и се блъскаше в гърдите му. Тези гърди, в които бе застинало сърцето му. Иван Канин носеше едно малко плюшено мече, бе обещал този подарък на детето си. Няколко години преди това, бе получил едно телефонно обаждане, обаждане което промени живота му. Иван Канин бе блестящ столичен адвокат, бе известен с бруталната си тактика. Неговите стратегии пълзяха като злокачествено образувание върху най-малките пропуски на прокуратурата. Той бе роден в едно малко село на границата с Румъния, скоро скотовъдството отврати будния му мозък. Даде дума пред себе си, никога повече да не се върне в това проклето място. И я изпълни. На … Read entire article »
Filed under: Без категория, Пламен Валентинов, Разкази
История 102 от Веко
Куту бЕаме ученици у техникума у Бел, стина един приятел му са паднА да кара практиката си у Бръдарски гиран у рабутилницата на МТС-то. ПриврЪшиаме сичко по живо по здраво и куту са збрАаме у училище тОа шемет ни светнА един страшен секрет на банАченете. Два-три дена от къ почнал работа там забелЕжил, че щом клЪцне часЪ на 12 по плАдне у залата остАат само той и един пенционер-вдувец и сичко друго лИпса. ГледАл и са чудИл още нЕко ден така, па питАл стареца. Оо, работата, дедо е млого проста-тИа сичките, къде рабОтим с тех на пладне брЪзат да са прибЕрат дом, оти тугИва си опрАат жените и затавА вЕчери, коги баначенин влЕти у кръчмата с приятеле и са забави там жена му са не срЪди-зЕла сИа дажбата по пладне. … Read entire article »
Filed under: Без категория, Веко, Истински случки
История 103 от Веко
Млого истории съм чул ут дедо Митко/лека му пръс/-на кумеца бащъ му , та сеги са сещам за една. Некуги за секи праздник ф претприЯтиата са прАвеа банкете. Та на един такъв банкет отишол и дедо Митко и завел с негу си и баба Нада/тИа тугИва не съ биле баба и дедо/. Настаниле са дубре и отпочнале. То било Яденье, то било пИенье, то било игрЪ-абе сичко къ си му е редъ. По едно време до дедо Митко седнал един дрът ергенин и гулем музовир-абе направо селскатъ клюкАркя. Па почнАл да предумва Ората наред/тАа оди с тОа, оня онОдъл онАа/, та на нашиа чувек ча му припищЕл … Read entire article »
Filed under: Без категория, Веко, Истински случки
История 104 от Веко
Куги доде демукрацията у Трънава имаше един къде му викаа Васко прасето/за прекора съм сигурен, ма за името не съм баш/. Те тоа поназнАйваше едно друго по талавизорете, напрай фирма за ремонта ин ги и са нанесе у една соба на спирката на рейсувете. Н, ам колку време е рабутИл, ма гу пудИриле данъчните, че неа плащал нищо при тех. Одиле дватри пЪти у рабутилницата , ма сЕ липсАл, та накрАа една бабичка ги упЪтила къде офисъ му/ф блискъта кръчма/. НамЕриле гу жиф и здраф, па зеле да гу глъчЪт оти неа плащАл данъци. ИслУшал ги Прасето до крАа, па их ги рекъл, че винЪта си е нОйна, оти не съ си дунЕле една гУулема дамаджана да ги тури зади врАтата. Униа ора съ ушашАвиле и зЕле да глЕат … Read entire article »
Filed under: Без категория, Веко, Истински случки
История 106 от Веко
Куги додох у Испания и почнАх да дира работа наши ора ми рекоа че кво искочи не требва да гу пропущам и най добро било да намера работа с гадинки нещо. И те у един теен весник балдъзата намери, че дират уфчар. Куто са ми набиле акъя у главъта я са фанах без да ръспитвам млого, чако, че съм виждАл уфците на дедъ ми само през плетЪ. Два дена дождА с мене един старец да ми покаже мерЪта и на третия ма заеба самичък. Остай ми три кучета. Пръвуто беше една дръта кучка, къде не видеше да оди у пъкя. Фторото беше едно пале на 6 месеци, къде куто гу опуща да мине през кюмето, после требваше да гона две кюмета. Те третото беше зАсвет. Работеше идялно, ма я нали … Read entire article »
Filed under: Без категория, Веко, Истински случки
История 830 от Веко
Объсаниа , невидел къпанье от есенескъ гуслар довлече потпетените си клефаре до пенджера на селскатъ кръчма, потпре съ на стенътъ и треперещатъ му ръка пущи малкатъ ръчица на уж водещото гу монченце. Повдигна ръка и сас осаполивениа си ръкаф на кръжаватъ си дреа истри фчерашните гуреле, тъ му просфетна и даже успе а мерне силуетъ на мончето. -Сеги дедовоту, шъ съ врънеш у онаа, гулематъ къщъ на чаршиатъ, шъ са мушнеш поди мрежатъ и нали виде каде а мъзътъ. Отклапаш леко врататъ а тъ не усетът, флазаш и мушкъш у пазва две литрови цъкленки. Глей да съ по-пепеиви-тава значи, че рикиатъ а дрътъ и дубра куту мене. После куту пъкнеш прибери и петея, каде спи на дудатъ. Нали знааш къ са лови чуждъ гад-зъ гушатъ, а не … Read entire article »
Filed under: Без категория, Веко, Истински случки
История четринайста на Веко
Тавее сам гу чувал куту виц, мъ се и нещо верно моа има у него. По соцялистическо време са измисляа най-невероятни и бесполезни щатни работни места и на тех съ назначаваа се свои ора. Такъфее щат беше и*нормировчик*. Имаше го у секо предприятие, тъ даже и по ТКЗС-тата. Тиа клатикурници сметаа за колко време моа съ сфръши дадена работа и уш така планираа та да има по-висока производителнос, мъ назе-работниците ни не бръснеа за слива дали сме съгласни с тиа промени. У едно таково соцялистическо ТКЗС един човечец му било работа на ръка а коси лицерината, каде с негя раниле говедата. Един ден е текее, къ си испълнявал служебните задалжения къде него съ притъкламисал нормирофчикъ, приседнал поди близката сенкя, извадил тефтера и зел дъ занича и пише … Read entire article »
Filed under: Без категория, Веко, Истински случки