Открих, че нещо не е наред в мига когато подбутнах дворната портичка и радостният лай на Караман не ме срещна както обикновено. В занаят като моя е добре да имаш очи даже на гърба, а всяка нередност да долавяш с особено внимание, защото може да се окаже последната ти в живота. Задържах портичката с ръка, та да не заскърца пак … Read entire article »

1 Някои мъдри глави твърдят, че след женитбата любовта изчезва. Не съм съгласен с … Read entire article »

В портфейла банкноти? Къде ти!! Звънят само дребни монети. Хартийки от сметки платени шумят в купчинки подредени. Две-три календарчета джобни, късметче „Лаваца“, подобни дрънкулки, наглед безобидни, ала за мен спомени свидни ! И двата най-скъпи портрета - семейството – Бобка и  Петър ! С тях тук, без банкноти да има, аз пак съм богат за петима ! 05. 12. 2011 г.   Фото земено от те тука ТЕ … Read entire article »

Показах на Пешко луната в небето. - Мъниче, какво е това, я, кажи ? Пръст тънък към нея насочи момчето и : – Лампата ! Лампата ! – взе да цвърчи. Усмихнах се тъжно, как искал бих всички пораснали хора, щом вдигнем очи да можем да видим над нас пак свещички и лампа, не просто луна и звезди … 02, 03. 12. 2011 г. … Read entire article »

1 Опитвали ли сте да влачите на връв изплашена и врещяща коза по тясна планинска пътека, която се вие над стръмен сипей и само една грешна крачка може да ви превърне в търкалаща се надолу кървава пихтия. Е, ако не сте – предлагам ви да не пробвате. Не е никак интересно занимание, напротив – досадна и трудна работа е, но често в задачите, които трябва да решавам, досадата и трудностите преобладават – остава ми само удовлетворението, че … Read entire article »

1 В два след полунощ, особено през напреднала есен, би било добре човек да се намира върху одъра под топлата завивка и да похърква блажено, прегърнал стопанката си (ако, разбира се, има такава), а не да лежи в кишава локва, опрял буза до тъмното хълмче на селски гроб и въпреки вълнения ямурлук, с който се е обвил, да усеща как студа гризе всяка негова костица. Но, аз не съм обикновен човек, аз съм Витек – роден съм … Read entire article »

1 Покрайнините на селото се показаха в мига, когато слънцето започна да изчезва зад хълмовете и това ме накара да си представя пестелива старческа ръка, завъртаща колелцето на газeна лампа, за да спре пламъчето й. Иначе, самата мисъл за настъпващата нощ, никак не ми се понрави – повечето от създанията, с които си имам работа черпят сили от мрака, така както вие и аз … Read entire article »

Иван Милев, Крали Марко, 1926 1 Болен легна Воевода Марко, на жена си дума : – Е-е-ех, другарко ! Ще ме свърши тая лакомия, снощи глътнах три ведра ракия ! Как сега с османци да се бия - ще повърна върху Шарколия. Не ме слушат ни крак, ни ръчица и тежи ми сабя дипленица ! - Тъй е ! – викна булка Ангелина. - Сбра се с най-развратната пасмина ! Цял ден киснеш при Станкул Бардука, чумата дано да го опука ! Дуете се там като гъсоци и наливате се … Read entire article »

Препаса Марко сабята френгия и метна се връз коня Шарколия, дочул бе грозна вест – османски псета полазили са пак из вилаета ! Заклал бе вече Муса Кеседжия, Арапа черен също, ала тия поганци като пилци се рояха и хорицата кански пропищяха ! Изпъшка Кралевичи, вино смука до късно снощи при Станкул Бардука, та днес главата беше като гнила - туптеше сякаш цирей с всичка сила ! Въздъхна : – Ориста ти е такава, със „Ох“ герой на песни се не става ! - Дий ! – ревна и пришпори Шарколия, жребецът стрелна се като фурия. Пред погледа му се разстла полето, ветрецът го облиза по лицето, главата се избистри, а сърцето зачатка все едно копито пето. В един миг свойте дертове забрави, а в следващия вече хули здрави като фонтан изливаха устата : - Ебагу ! Кой съсипал е гората ?!! И истина – туй що до вчера беше кория, днес опоскано стърчеше ! - … Read entire article »

Щом излязох от бара, леко спънат в краката, се запитах какъв е Цветът на тъгата и какво все ме кара на ръба да живея - да съм тъжен отвътре и когато се смея ? Влязох в кръчма поредна да довърша главата. Сервитьора попитах за Цвета на тъгата. Той не ми отговори, а ми даде да пия - пих, Цветът на тъгата решен да открия. Час по-късно излязох с много труд през вратата, ненаучил все още Цвета на тъгата. Тръгнах в линия права, но получи се крива и усетих тогава, че тъгата е сива. Всичко шарено дето пълни с радост очите- синьото на небето, жълтото на звездите, кървавото на мака - всичко туй е обратно на Цвета на тъгата, затова вероятно всеки път щом съм тъжен и не ми се живее всичко около мене безнадеждно сивее … 11,12. 03. 2004 г. … Read entire article »