Северозападна литература » Avaram
Дъжд
Дъжда се стича мудно по стъклата. Сълзи горещи върху леден скреж. Изцежда стари спомени душата, топи едно сърце в копнеж. Унесен съм от утринна омара. А вън дъжда вали,вали… Човърка сякаш рана стара, която не престава да боли. Уж ледено ми е сърцето, пък чувствам в порив как тупти. Щом облаци се сбират по небето, преди дъжда да завали. … Read entire article »
Filed under: Avaram, Без категория, Поезия
Съвремие
Притиснат от тиран всеяд, от зъл безскрупулен гаваз, живееш стиснат,уж в модерен снят, облегнат на плещите на Атлас. Тук жадните не ще се утолят. Не дава влага чуждото менте. Отпиваш глътки ако си богат. Заложил на безвкусно битие. А мъдростта присъства за декор, на грубото невежество бижу. Безсмислено е да се води спор, за някакво пробито дежавю. Облегнат на плещИте на Атлас, притиска те тиран всеяд. За някакъв безскрупулен гаваз, да грАдиш чужд-измислен свят. … Read entire article »
Дупки,дупки…
Странно племе са човеците! Пълнят дупки до откат. Сляп и здрав,сакат и болен, луд бездомен,стар и млад, умен ,прост,богат и гол- тъпчат.Дупки бол! А накрай,щом дойде време (и нали…сръдня да няма) Свети Петър да ни вземе, всеки ляга в свойта яма. Как така се случва Боже, че без нея да неможем? В култ на земната ни клика, дупка да е най-велика! 24.09.2011г. Балтийско море на път от Малмьо за Травемюнде. … Read entire article »
Цел
В една разпусната епоха с обтегнати до крайност тетива, вещае бъдеща насока стрела насочена в целта. След нея литвам да ломя живота и земен няма власт над мен. Над мойта вяра и охота, над моя мир и бъдещ ден. От висша сила озарена, запратена от рицар смел, то сам стрела съм устремена в полет към заветна цел. … Read entire article »
Приказка за едни наивници
Имало едно време един народ.Втори по многобройност на земята след индусите.Сам Херодот свидетелствал за това.Населявал земите в центъра на Хемския полуостров. От двете страни на реката Истър на север,та чак до Карпатите,на юг стигал Егея и Елада,островите Тасос и Самотраки,на изток Евксинския понт,на североизток реките Днепър и Днестър, опирал в Хелеспонт и Витиния на югоизток,а на запад граничел със земите на илири и македони.Дълги години живеел този народ на тези територии.Яздел коне впрегнати в златни колесници,пиел вино,пеел песни,воювал по между си и се зовял с имена на месности.Чуждите за удобство го наричали Траки.Траките нямали грижа за бъдещето си.Сякаш боговете сипели върху им амброзия и нектар. Но ето че черни облаци се сгъстили над този многоброен народ.Първо македонци,а после римляни превзели постепенно земите му и сложили край на самостоятелното им развитие.Но траките … Read entire article »
По-добре късно,отколкото никога!
Не идвам на миналото пак на пук! Да внасям в живота ти двойнство. А да изляза с чест от него!Като дух! Завинаги! С достойнство! … Read entire article »
Софиянец
Га си нема,оно нема!… Уста гладни че забришем! Да се метнем на връз трена, софианец че се пишем. Секой тамъка си бачка! Леб,кебапе и квартира… Муунеш си у джеба пачка, га посакаш пиеш бира… Мойта Цека че ме чека. Я бекярин съм данъска. Мо’ем да си и’ам сека, щом си турим вратовръзка! И у село ча че чуат, к’ъв сам арен,лют левент! Нема там да ми се дуат… Сал да дойде пусти трен! … Read entire article »
Потомъкът на Бардоква
Въртим се хвърлени в безкрая, възседнали пробит балон. С въздишки помпаме усърдни нетрайният си тесен дом. А кат ръждиво чересло забило се в обществената локва, набъбва мазното петно, на някакъв съвременен Бардоква. … Read entire article »
мото на полит-служителя
За да останеш,за да си потребен, за да си имаш и след нас дори, ти всяка кинта гепена от мене, пиши я бонус и я умножи! … Read entire article »
Развенчаване
Не ми пробутвай празни думи! На предразсъдъци отдавна не робувам. На ме залъгвай с разни смешни суми! От туй бунище спрях да пазарувам. Не ми вменявай култ за преклонение! До твойта грандоманщина не ми е. Нали и ти си плод от семе-недоразумение, което някой е пропуснал да изтрие? … Read entire article »
Прокоба за Белоногата
Стана белята що стана … Нема го веч Бисер-село! Село на мома Гергана. Нема ни къщи ,стобори… пилци из равните двори. Нема познати лица, сал тишина е една… и вода! Кой подигра се с природата, край изворът на Белоногата? … Read entire article »