В памет на петима учители, загинали при катастрофа Старата жена, коленичила пред иконата, се изправи с мъка и раздвижи схванатите си крака. От много време я мъчеше артрит, а позата за молитва наистина беше много неудобна. Сигурно заради това избягваше молитвите. Само че наближаваше полунощ, а синът й го нямаше и не се обаждаше. Беше й забранил да го търси, когато закъснява, обвини я, че от постоянния й надзор и булка не може да си вземе. И тя не смееше да му позвъни. „Майка да не си на този свят!” – каза си полугласно. Как не се беше сетила?! Ми може да е с някое момиче. Може да си има приятелка. Младите са такива – забравят, че майките им се тревожат. Побледня, като си помисли, че първо в главата й се … Read entire article »

Сняг. Отпред. Отзад. От двете страни. Само сняг. Изглежда така, сякаш земята го бълва към небето. А то, горкото, цяло е прашасало от уродливо-грамадните снежини. Едри, мокри. И вятър, който ги насипва с космическа бързина на грамадни преспи точно върху пътя. С отчаяние оглеждам грозното бяло поле, тук-там изпъстрено с издухани от вятъра сиво-черни петна. Прилича на заспал огромен далматинец. Къде, по дяволите, съм тръгнала?! Навява. И защо трябва да го прави точно върху пътя?! От час и двайсет минути стоя в неподвижната си кола. Тя вече изстива. Нещо й стана. Спря и край. Нищо не разбирам от двигатели, знам си го и отказвам да си покажа и носа навън. Повечето неща не се получават, ако не се намеся с особено ценни указания. Но с автомобилчето си не рискувам. Ако … Read entire article »

Комшия, комшия, ма това веке се не трае. Иначе може да иде за кмет, щото отговарва напълно на формулата „местен, свестен и известен”. Че е местен – спор нема. Не е мърдАл от село, откак се е родил. Целият му род си е тукашен и тука се изжени, и навъди поколение. За свестен, не е много сигурно, викат нги Яйчарете – сичките нги мЪже си беа яйчари – кога другите ора копат по къра, они обикалят уличаците да изкупуват яйца и зеят „Яйчарооооо”. Нищо работа – требе ти само едно колело Украйна с две крошни отзаде, едно провАлено тенекенце и големо гласище. Неко път покрай яйцата, изпада и по некоя кожица – добре, ако е ягнешка, ма повечето – ярешки. И известен е, ма повечки с маскарлъците и музоверлъците. Нема човек … Read entire article »

И тиа ми били авджии! Не видат ли се, че не бият на кво удАрат, пушки зарамчили! Фу! Лисицата вечер изведе лисичетата да си играат, а они тичат: „Мама, мамо! – викат – идат авджии!” „ Така ли, бе! – речЕ макьа нги – чекайте да видим кои са! Погледне, погледне, па рече – О, не бойте се, деца, играйте си, тва са Миал Манафски, Иван Швейко и Шпикеро.” Така ги подбъзва Сандо на козарнико, де. Швейко един път така се накукумендзил, че заспал, кък си бил на пусия. Като се събудил, не помнел нищо, та си пошол без пушката. Кво ли си е викАл? – „Я сигурно съм доваждал за дуди у гората!” После пушката му я беа намерили едни козаре, та му а донесоа. А онаа, ньегвата, ква а бесна, … Read entire article »

Бе ти знааш ли Николай Даскало? Е па он а изучил цело село. Па те тава а даскал, не като сегишните. Я, черпи едно, да ти разправим. Тия даскале сеги не смеат да нги кажат връв на дечоро и они пощръклеа, макя нги. А песнико на Николай Даскало я нема да забоварим никоги. А па и музевир беше, бог да го прости, че го поменвам. Като дойдеше обед, като се изпраи на дъската, па тури ръце наопък и рече: „Какво има, деца, да не е да сте гладни? И само като си помислите как мама е запръжила боб у големио тиган и му е турила повечко джодженец – да топиш, да топиш… А сега да видиме кой ще стъпи на пешкира?!” А ние таман сме се отпущили и си мислиме сал … Read entire article »

Виде ли дека кмето излезна по музевир от попо, а? Виде ли? Я казАх ли ти, дека кмето а по-итър? Да ме слушаш вече като ти приказвам нещо! Сеги сипи по едно да ти разправим ква гюрунтия има сношка у попо. Сношка кмето го видох да улази у попо. А попо нали пЕче рикия оняденка – я веднъга се сетих дека кмето му доажда заради рикията. И си рекох, тука ша стане патакламата. И оно станА! Мина се не мина неколко часа и като се почна: попадията пищи, кмето вика, а нади свички се чуа гласо на попо. Пустиняко, нали пее у цръквата, гласо му як, та се чуа надалеко. Я се заребрих у снего до плето и се наметнах с опанджако да ме не вали и да ми не дзебне, та … Read entire article »

Брей, кви жени, бе! Ма то не жени, а натамии, синь огин да ги изгори! От них не можеш да се доредиш ни до докторо, ни до кмето. Све пред вратите нги висат! Ама я знам ква а работата. Докъде докторо не запре да кладе кюмбе у чакалната зимъска, нема да се излекува тава население. Има да си виси пред вратата му, докъде не изпролетее – така, де, нема да си арчат дръвата дом! Те, и буба ти Петра – цела зима седе при докторо кръвното да й мери. Човеко се беше пищисал от ньойно чудо. Страх га да не умре, що свето ша се затръка. А вчера а гледам на чешмата тръка нещо, свила се надве и варка ли – ау! Викам: „Дубър ден, бабо Петро, кво праи сино ти … Read entire article »

Глей сега, тия от Европейскио съюз ич не са прави. Нещо не можеа да ни разберат они и те тава си е. Сеги сакат да скубеме белио отел. Я се си мислим, че они не са видвали лозе никоги, камо ли да са скубали. Па на тоа пустиняк кореньите му моа да стигнат до шес метра длибоко! И кък си ме представяш да се отрътим да го скубем. Тава да не е пилещарка трева, да а плевим. И балуро, къде е балур, и пирейо, къде е пирей – по моа да ги оскубеш – макър че така, като се позамислим, бая копане требва да падне, ама па мое, де. Ама да оскубеш ти лоза, къде кореньо й а шес метра длибоко- тц,тц,тц! Па да доат они да го оскубат. И после, що … Read entire article »