Късно вечертъ , некъде къди единайсе , единайсе и половина. Кулския дао и дзен манастир спеше згушен в студената нощ.. Беше тихо. Небето бе  необичайно ясно за зимно време. Само мъжделивата светлинка на газена ламбица са видеше през прозореца на сенсей Ямато. А вътре са бяа збрале старейшините на монастиря да обсъдат многу важен въпрос. Бяа заседнале отрано , малко след като свръшиа новините по втора, после и по пръва програма. Но така и не стигнаа до единодушно решение по въпроса , зарад който бяя пропущиле вечерната медитациа и са наложи целия монастир да я пропущи, и учениците им, като никуга си легнаа рано рано расръдени, като даже един по импулсивен у пръвия момент , като чу че нема да има медитациа рипна да си слага край на живота , … Read entire article »

Яннуари месец. Още я студ, въпреки че немаше ич снег. Толко беше студено , че даже и песовете не семеха да припикават нищо, що после не можеха да са одлепат от ледената висулчица.  Седнал сенсей Мичикуро и плете търлъци. Ма търлъци не човешки , а таралежовски , що приатела му Хеджихогу вместо да заспи като другите таралежове зимен сън , той се дири кво има за еденье и пиенье, а па ще изпущи и къ свръшва юбимиа му сериал „Листопад”. Мичикуро много са грижеше за на-добриа си приател , але съга тиа търлъчки ем ще го вардат от студа, ем тоа пустиняк като земе да са шушняри нощеска нема да тропа с ноктенца по дъските и да го буди. Беше ги догодил шаренки с мининки шарки на гъбки и ябълчици. Тъкмо … Read entire article »

Ранна утрин, монастира пак спеше. Пръвите слънчеви лъчи полазиа през прозореца по гръбината на сенсей Мичикуро, който бе заел поза „Разчепена къдъна” и старателно довръшваше оригамито на тема „Свиня пръвескиня настъпа мининко праслаче” Дори бе заел най-съобразителната фън шуи позицеа у тесната си стаа та да може да му са отворат трета и пета чакра и да спре да му прескача капачката на левото колено. Бе почнал с тава оригами още у три чеса , що пак имаше плънолуние и не можеше да заспи. Секи път като погледнеше у лунътъ длаката на врътъ му са наежваше и го напиняше извътре да са укачи на керемидите на талканъта и да зеи като дзвер. Но тоа път го не напрай . Сети са  на миналото плънолуние, както са беше укачил и тамън зина … Read entire article »

Стана рано сенсей Мичикуро. Другите сенсеи от монастира още спеа след сношната спиртизациа. Преметна торбъта през рамо и са запъти къди външната врата. Слънцето таман бе почнало да са подава на хоризонта и пръвите му лъчи погалиа тучните поляни и дръвета по които беа накацале минички пилеторе и весело чуруликаа. У монастира са  чуаше само кьопавия петел, който както сека заран, така и таа безуспешно зяяше да събуди сенсеите за сутрешната медитациа. Сенсей Мичикуро , дребничък на ръст , но за тава па с длака като на кръпатска мечка, бе усетил, че от толкова медитации и четенье на коани, бе почнал да губи връска с природата и с нейната дзен философеа. Затава снощи не бе медитирал с останалете, а легна бръже да може да са наспи , щото много не обичаше … Read entire article »

Събуди са рано, за кой ли път, сенсей Мичикуро. Седна още сънен в леглото и зе да разтръква гурелясалете си очи , пожупвайки са мръзеливо по корема. По двора на манастиря са чуаше предпразнично оживление. Беше дошел Зарезан. Най-светлия празник у манастиря , както и у цела Кула. Оплакна си набръже муцуната и излезна по двора , да види ка връви подготовката и имат ли нужда от него. Виде останалете сенсей как бодро тавареа каруцата с едене и пиене. Щеа да тръгнат от рано за лозята на Вин Це Пии , за да извръшат традиционниа ритуал по зарезване и отрезване и групова медитациа за берекет. Сенсей Ямато със строг поглед и отмерени движения на показалеца посочваше кое къде треа да са остай. Мичикуро обаче си беше напрайл малко по-различни планове от … Read entire article »