Простете скъпи, близки хора, ако сбърках някъде пред вас! Простете и без всякаква отпора прошка давам ви и аз! Но как, кажете скъпи мои, да извъртя езика си за тез и да кажа “ Прошка давам и на НОИ, прошка давам и на ЧЕЗ“. Или може би на НАП прощавам или КАТ ръка ще ми целуне, или ДАНС така ги уважавам, или…ооо, ще взема да повърна! Може грешен да съм, Боже, ще си нося кръста, но не може прошка да дадеш на оногова, дето ръфа те и във окови здраво те е хванал и цедИ и не го е еня, че си Богу брат а се сеща, че си там във дни, когато ти за него си електорат. Прошка на пияницата давам, мога на джебчия да простя, но гнева към гад такава, простете ми-не мога да спестя! … Read entire article »

„Ммм, ма как може?! Да си спя на село една-две нощи и да не ме оставя, да се насладя на тишината и спокойствието! Да ми звъни в 6 часа сутринта и то в събота!“ Така си мислех, докато посягах към телефона и бях убеден, че мойта съпруга пак не я е хващало сън в града и ми е измислила нови задачи. Дори и не погледнах за име и направо отворих. - Мдаа… - Митак, братко, слушай ме внимателно и действай бързо! – изненадващо чух тих, шептящ и хриптящ глас. Почти го познах, но нещо не ми се връзваше. Ацо? Толкова рано? И с такъв глас? Нещо не беше наред, но успя да ме разсъни набързо. - К’во има бе, човече? Какъв е тоя конспиративен глас? - Слушай! Нямам време. В ареста на общината съм. Ужасно … Read entire article »

Суетня по цели всевъзможни, надпревара луда, дълъг път. Заобиколен от себеподобни гледаш да намериш своя кът. Мечтаеш си и тичаш някъде напред, а всъщност времето така изтича. Като пионки ни редиш, Животе, в ред, който сам, без нас си го измислил. А накрая ти омръзваме и ни предаваш на твоята посестрима в тъмата. „На друг дошъл е ред“ – така се извиняваш и безцеремонно затръшваш ни вратата. Не ти се сърдя, харесвам те дори, но ти не ме упреквай, че понявга негодувам! Харесвам те,но знам, че си с предел, уви и трудно е да си представя, с теб да се сбогувам! Но когато дойде време за глътка въздух да пълзя, не пречи ми, дявол да те вземе, стори ми път от теб да изхвърча! Да се измъкна от твоята прегръдка, докато мога сам да го реша! Остави ме със достойнство да си тръгна спокоен, че вече нищо не дължа! Това, Животе, бих поискал от Теб, … Read entire article »

- Ооо, наборе, ‘айде бе човек, ти се изгуби по тая Европа. Толкоз ли е хубаво там, та ни забрави нас тука?! Така с усмивки и дяволити закачки се срещнаха двама стари приятели, чиито различни съдби ги бяха повели по различни пътеки. Във времето на „уравниловката“, живееха почти един и същ живот. Кой поучил малко повече, кой поработил малко повече, кой сгрешил, та се оженил по-раничко, кой изпреварил, че се развел пръв и… ей такива банални … Read entire article »

Има такива хора. Още ги има. С очите си ги видях. Със сърцето си ги почувствах. В душата си ги приех, както и те мен в тяхната компанийка. За някои те са атракция, за други – притурка към обстановката, за трети – просто развлечение. За мен обаче, в оная вечер, те бяха заряда, с който ме допълниха, безотказното лекарство против негативизма в нашето съвремие, скулптори, които от разпиляни парчета живот, създаваха надежди, настроения, желания. Самите … Read entire article »

                     Път    Ей го,на!Върве,върве и стигна!Инаджия брей!Ти му викаш куме Ване,он тръчи за…греблото да те фане!Начии,Господ га дава-дава с двете шаки,а га те фърли там да се опрааш сам,баш че ли е по-добре.Дип че ми беше приятел,иначе…Беше?Що ли го казах така?Нема значение!А Оня горе, тука беше дал,та се улял.Още от миничък беше любимец на по-големите каки и батковци,на дасклите,на комшии,познати,баби и дедовци.Рестеше убав,та убав.Никакви усилия не требваше да влага да го ареса който и да било.Грамотно момче,силен ученик,веселяк,па и посвирваше и попейваше и оно добре.Па и танцьор беше.Абе-много,много имаше.Ама…не оцени тава цел живот.Останал си беше с впечатление,че целия живот требва да е така-лесен,весел,безпроблемен.Като мухи на пресно ако се лепеха момичетата по него.И оно се зафатните.Като се земе предвид,че живееше у един друг,нереално илюзорен обществен строй,просто немаше грижи за НИЩО!И така … Read entire article »

Седим си.Те така до фурнята си седим.Убавко ми е,топличко ми е ама нещо ми липше.Нещо не е баш така к’во ми се ще,ма па знам ли баш к’во ми се ще.И я баш че съм една щЕта,та маани се.Апнал съм си,пинал съм си,мезенце има,винцок има още и к’во?Аа,май се сещам-що нема съга още некой тука,барем да споделим таа убавинка,да му се пофалим к’во ми е блааго на душицата,к’во ми е едно ухилено и розаво,да си … Read entire article »

Небесна шир безкрайна, пространство необятно,глухо. Мрак и светлина нетрайни, миг и вечност във разтуха. Рее се душата ми в безкрая. Лута се горката кат сърна. Търси вечната омая, следва собствената си съдба. Душата ми е волна птица, но я спира нещо да лети. Също като скромната девица търпеливо чака,но не спи. Като всяка,друга моята душа в едно сега е с тялото ми тленно. Не познава още свойта свобода, и не иска полет непременно. Душата ми криле размахва, но усеща-нещо я държи. Чувства още някаква уплаха и незнае как да полети. Успокой се мила,не унивай, трепета за … Read entire article »

 Беше лето иядо деветстотин седамдесе и седмо.Демокрациата,къде беше натиснала западнио свет ич и не беше сънувала,че некогиш че прекрачи тиа географски ширини.Па и у назе тоа строй отдавна беше сал история-ниа беаме на по-горньо стъпало.И се развивааме.Всестранно.Къде и да ни барнеш,се беаме из пръвите.И беаме нация техническа.И беаме нация спортуваща.Немаше кой да ни се репчи ни на борба,ни на щанги,ни на художествена гимнастика.Па си беаме една от най-ентелегентните нации.А колтурата-малий,там беаме връха.У секо село имаше читалище и к’ви ли не самодейни групи.Абселютна конкуренция на танцови,вокални,театрални и нам к’ви си още състави.Е,те по тава те време театрото у Вълчедръм беше у апогея си.Немаше толко крави у краварниците,толко кокошки у кокошарниците,толко овци у овчарниците,колко артисте у читалището.На опашка се чекаше некой да се откаже,та друг да дойде.Абе,отдавна сме си колтурно средище.Та значи,у … Read entire article »