Articles Comments

Северозападна литература » Плъотрепач

Модерни времена

Модна къща „Чобан Стайл“, представя известния полянски манекен Боци Бродягата. Голема личност. Манекен на непреходната овчарска всесезонна мода. Дреите са дизайнерски и функционално подбрани, с елемент на закачливост. Нема сезонна насоченост при ньим. Всъщност метеорологичната прогноза не оказва никакво значение, щото многогодишната колекция „овчар – козар“ не изисква особени артикули и допълнения към облеклото. Гумените мулти-функционални батуше, обезпечават на притежателя им възможност за предпазване от змии, гмуранье у росна трева рано заран и преджапване на плитки участъци от барата, с цел връщане с възпитателни удари с чамалюгата на некоа „Пошла на маке си у гъза крава, да е ебем у животното сбръкано и пустиняк рогат“.  Зелениа шлифер, всъщност не случайно е зелен. И гората е зелена като и шлифера, … Read entire article »

Filed under: Миниатюри, Плъотрепач

Дзен #15

Еднаж, монасите от Кулския дао и дзен монастир си прочели мантрите, пинали по ока винце и се връголиле да спът. През нощта гущера дочул шушньене у магазата, ма неможел да ги предупреди, щото бил безсловесен. „Ех да можех да бъбрем“- рекъл он на една нощна пемперуга и е изел. На заранта, отговорника по магаза Вин Це Пий слезнал да си точне каничка вино, че да си прокара сношния дзен. Врътнал канелката на бурето и „мукавей“. Бръкнал с една телчица, да не би случайно да е затапено и пак нищо. Отворил вранята, признал унутре и що да види: само суа комина. Ясна е работата, чрните нинжи пак са правили набези. Като научил за това, сенсей Ямато много се едосал. Вечерта монасите седнале да умуват. Нищо не пили, щото немало какво. Обаче … Read entire article »

Filed under: Плъотрепач, СЗ дзен

GRODA RYTTARE (ездачи на жаби)

Жаби крекат негде громко, Пойди да ги дириш момко, Там из пустите гори, Че ти крекат до зори. Че те мучат час по часка, Че ти шушнят до заласка. Кво да правиш, че трпиш, Иди да ньги кажеш “ишшш” Що така они че си останат, В креканье свирепо ти че бъдеш фанат. Вплетен плътно в жабешкия вик, Нема да премигнеш вече нито миг. Ти връз жаби че заспиваш, С жабешко одяло ти че се завиваш, И узлявницата, жаба сосна, Че ти бъбре нощем нескопосно. Дижи се и бегай брже, Плетките зелени да развржеш, Зими огень, втурни се в гората, И не бой се, само плашат но не апат. Послем като ги изгориш, Пини винце, лежи да одмориш. Пак че чуеш славева песен, Нема да те души вече никва плесен. Ем са там и ем ги нема, Тебе също, видиш ли проблема? Где са теа жаби, где е и гората? Че ти кажем душо, призни си в глявата. … Read entire article »

Filed under: Плъотрепач, Поезия

ТОТА в търсене

Тотка кокона, седи на балкона. Пуши цигарки и мета угарки. Семки с устенца бодро поклъцва, Дупе натрътила, тихо попръцва. В съботник неще пред блока да чисти, Тва е за екото там активисти. Дай и на Тотка само почивка, Пълна с чинии е нейната мифка. Мислите тотини друго умуват, Мръсни са те и до късно палуват. Знае, с богатите лесно не става, Но на самотност не ще се предава. Сите богати от нея бегаха, И точно затва не се преебаха. Щото със Тотка е никак не лесно, Нищо красиво и нищо чудесно. Много претенции тя притежава, Момците мачка и не ги уважава. Само ги кара да чистят у дома, Че е у пръстени наща скъпа кокона. Прави се много на свръх оборотна, Но що ли е вечно Тота самотна? Щото претенции, казахме вече, Има момата с меко елече. Фасът пореден навън полетя, С поглед изпрати го, зърна кола. Не е Пежо или Опел, Пасат, Лъскаво БМВ с некой … Read entire article »

Filed under: Плъотрепач, Поезия

Тота на море

Тотка момичка, пошла на моренце, Знойно попеква си арно дупенце. На плажа, на показ она го турила, Сиски изпъчила, бре че сгодия! Леко любовно романче зачела, Как се отнесла, въопще не видела. Тъкмо Армандо прегрънал Морена, Тотка примръда с телце като мрена. Вече пренела се в пламен любовни, Но изгръме тука голос гръмовни: „Абре невесто, що си сама? Как съзерцаваш ти таз синева? Що ти телото си знойно постлала, Песък е жаркий, па си изгоряла. Очеш ли булче, о ти ненагледно, Бате ти Спиро до теб да прилегне? Он да те с кремове секви намаже, Гъз и прълица и сисите даже? Сакаш ли он да ти ветър подуа, Ягле! На пупа кацнала ти мУа. Тук ситуация, точно случайна, Муи нахални, давокя омайна. Бате и Спиро със бръзи устенца, Муата гадна сдави за вратленце. Устните ньегови без да си сакат, Леко допреха на Тота тумбакът. Тота възмУтена викна „Простак!“ С книга го тресна, он падна възнак. В поза убийствена … Read entire article »

Filed under: Плъотрепач, Поезия

Анално-гостоприемни

Гееве мале навред са плъзнале, Бодро напинят напред с гъзове, Некой се тъкмо сега осъзнале, Клети тела, а в них бесове Модите нови напират навама, Стройни редици от дирници крачат, Мацнати с гримове, немат и срама, Рунтови мацки, мъжко приграчат. Гей връз гея е, гъз връз гъза, Даже парад си они устроИли, Станал е днеска моден греха, С поквара душите на всех са пропили. Содомисти в съюз с гоморджии, За права и надмощие стенят, Сакат законно да прават оргии, И опит челен они да обменят. Модно е вече ти да си педи, Транссексуален, лесбийка, траверс, Юноша тъжен, юноша бледний, Турай червило и ставай комерс. В пурпорно шествие, пищен парад, Своие дирници они си представят, Твърде разголени, много разврат, Ценности вечни сега се забравят. Гееве секакви, чуйте сега, За това как е устроен човека, Че за сранье само служи гъза, Бозица прокиснала- туй ви е лека! … Read entire article »

Filed under: Плъотрепач, Поезия

Хари Потър

Хари Попотен, говньо посрани, Глява пипонеста, с капа продрана. Яла ми Хари, яла Попотен, Нещо май не си сега оборотен? Дай ми ти швабските гей-очилца, Колко отиват на твойта сура. Дай ги, с кубинки обут съм я днес, Щом ги нащрапим, че чуйе се „трес“. Кой те измисли бе, жалки глупако, Тебе америчко синема-ако. Бил си магесник, верно ли? Ти? Де свойте цайси сага оправи! Що ни подлъга децата бре гей? Гледат Попотльовци, тролове, феи. Имаме ние по-арен фолклор, Де погледни ме бе, USA пор! Имаме хали и лами, вихрушки, Змейове страшни за който не слуша. И самодиви със кръшни снаги, Вещици, въпири, ами сеги? Ти уродливецо водиш навам, Хелоуин, драконье, западна сган. Айде, маиняй се бръже сега, Щото нали знаеш ти песента: Май ламята изленала мъжка, И твойте другари за миг че изръшка. Збирай строшената гей-дограма, Апа за „чао“ получаваш ритник във гъза! … Read entire article »

Filed under: Плъотрепач, Поезия

На село

Я седим, спопците слушам, Мислим си за село пак, В къщата любима съм се сгушил, Мишки цвъркат, вънка тегне мрак. Дип че съм си я у дома, Дип че съм си вече тук, Дип че пливах я у Лома, Очем си на село я напук. Дирим си го я селото, Там из мойте младини, Дето одех си летото, Дето гоних вечерка моми. Дето лудо тръчахме с дечора, На реката беше свет игра, Буедак е съга тука в двора, Пустиняк, разруха, пустота. Станал съм като една невеста, Дето чека своя годеник, В рокля булчинска, седи злочеста, Нощем плаче за един смрътник. Нивга нема да го зърне, Пустият му гиди вражалец, Чека вечер он да се завръне, Младост и украл е, а сега лежи мрътвец. Къщата се бавно руши, Пада нужник, кош и талкана, Кой че ми душа разтуши? Очем да си тука я умра. … Read entire article »

Filed under: Плъотрепач, Поезия

Убовица

Давоченце тафтерна, яла навам, Пини си вода, нема те ям. Мале ма убови имаш коси, Ягле какви са ти сини очи! Чекай, преласнах се, зле ми стана, Кръвно ми падна, боли ме глява. Сипни ми винце и бира додай, Баш ми бендисваш, тава си го знай. Дай, поналей ми ти в чашата щедро, Съга виде ли, че гльодам по-ведро? Очем да кажем ти нещо на уше, Шшшт, тихо, че некой ни слуша! Видиш ли ти дъжда метеорни? Чуйеш ли жабите крекащи морно? Тамо реката си тихичко шушнье, Де позволи ми я да те сгушим. Що се придръпа ти нанатам? Я пустиняк не съм, нема те ям! Що ме изрина давоче така, В мъка сподави ти мойта душа. Кво сакаш прави, за риба поаждам, Денем и вечер че ти се обаждам. Я съм на село заточеник клет, С вино и риба, същински поет! … Read entire article »

Filed under: Плъотрепач, Поезия

Чешма

Ваньо Чешмата, си драпа мъдата. Неще да работи, вика че се поти. По фръчило целодневно тича, Техните го ранат- ебати пича! Оди до моренце често-често, Май е месен он от друго тЕсто. В Билка честичко запива, Случва се да се олива. Порно-жанра високо цени, Критерии нови има за всички жени. Дискове с ебън на рафтове трупа, Изпълнения двойни, тройни или на група. Брит-попа му е стил вкоренен, Метъл би слушал само некой кретен. Ваньо Чешмата учИ до средата, Висше зареза, развива мързата. Чъстичко он сменя женички, Дири из барове с къси полички. Не задръжат се мацките при ньего много, Он не гледа на живота ама никак строго. Чешмице безгрижна, Чешмице свободна, Твърде си луда, твърде си модна. Земи стегни се, иди работи, Че младос до време, а требват пари. … Read entire article »

Filed under: Плъотрепач, Поезия

Мреке от либоф (не е море от любов)

За чий ми уй притребва да се флюбим, Душата ми у плавник да гори, Разсъдъка си шашав да загубим, Безгрижието децко да се изпари. Изнутре све ме е изело, Попийвам пиво с концентрат, На чрното не викам бело, Сбръках се и станах бербат. Кому е нужно те тава? Наздраве! Сакам я да ви запитам, Хормонье ли са, кви са вещества, Преглабам вяло, гмурам и залитам. У помислите си фръчим високо, И све ми вдъхновлението иде, НЕ видим се, затънал съм длибоко, Че пийнем ладно пиво, квото ще да биде. И нищо вече нема блясък, И славеите пеят като врани, Мечтите ми потъват с бурен плясък, А нервите ми- песове одрани. Стените нощем ме притискат, Завивките като надгробна пльоча, Хлебарките от ъгъла се гадно кискат, У барата ми иде я да скоча. Да пливам чврсто час до два, Да гмурам се из вировете ладни, Да пинем жинче, даже два, Да пцувам комарете гадни. Да пойдем със матора по вечерно … Read entire article »

Filed under: Плъотрепач, Поезия