През пролетта на 2001 година сушата дълбоко бе наранила гръдта на старата земя българска и дълго се молиха трудолюбивите българи за спасение. И скоро Господ ги чу, но не спасение им изпрати … На 06.04.2001 година слънцето над Северозапада помръкна и тъмни облаци се спуснаха от запад, като за минути затъмниха хоризонта и деня в нощ се превърна. При първите повеи на вятъра вековните дървета запяха тревожна песен, но нямаше кой да ги чуе и да разбере предупреждението им. Това което се изсипа от тъмните небеса, не бе дъжд, това бе наказание Божие. Скоро стената на един язовир, разположен над малко селце не издържа и тъмните талази се понесоха с разрушителен грохот към домовете на клетите. Като кибритени клечки се пречупваха дърветата по пътя на водната стена и нямаше спасение за … Read entire article »

В нощта на 20.04.2060 година силен вятър се спусна над Северозапада, донесе обилен дъжд над старата българска земя и тя жадно го изпиваше дълбоко в недрата си. Дълбоки пукнатини набраздяваха гърдите и, а няколко поредни години безплодна бе нейната утроба. Скоро стихията достигна до един малък манастир, разположен на свята земя в лоното на Предбалкана и едрите капки измиха лицето на това свещено място. Много грехове бе поела тази обител и много грехове предстоеше да поеме, носеха се легенди че в това място и най-безбожните хора намират утеха и опрощение за нечестивите си и безбожни дела …  Найден Станоев спеше в монашеската си килия и сънуваше за кой ли път един странен сън. Сънуваше вятъра, разлюлял дърветата в един голям градски парк, сънуваше едно малко момче видяло светлините, едно малко момче … Read entire article »

В ранната утрин на 15.03.2010 година Пламен Стоев с мъка отвори очи, но не видя познатите предмети в спалнята си, нито срещна прекрасните очи на приятелката си – Еми. Събуди се в една бяла болнична стая, пълна с модерна апаратура, която отчиташе всеки показател на прекършеното му тяло. Сестрата, която отвори вратата, уплашено отстъпи назад и скоро в стаята влезе главният лекар. Той се приближи и постави ръка върху гърдите на младия мъж. Пламен опита да го поздрави, но нито звук не излезе от пресъхналото му гърло. -Добре дошъл, синко! Твърде дълго броди в тъмнината, но аз вярвах че ще се върнеш. Винаги съм вярвал. Седем години чакам този момент, днес ти се пребори за живота си. Стаята се завъртя пред очите на Пламен Стоев и той отново потъна в мрачните дълбини на … Read entire article »

Преди много, много години в плодородните български поникнал отровен бурен и бързо обхванал и задушил душите на вярващите. Този бурен бил Християнството, не смогнали българите да го изкоренят, а древните богове мълчаливо гледали падението на чедата си. Но нямало що да сторят … И както гласи Балшенския надпис – „покръсти се от Бога владетелят на българите Борис, преименуван Михаил, с дадения му от Бога народ в годината 6374 (866)”. Но не бил даден този народ от Бога, не му бил даден от този кръвожаден Бог и заличител на паметта на древното българско племе. А тези, несъумелите да прекършат българската десница със сила, успели да я прекършат със злъч и злоба, щото направили тъй, че син да посегне на баща си и баща да напои земята с кръв от кръвта си. С брадва се … Read entire article »

Ангел Колчев се родил в един студен зимен ден на 1960 година и бил първото и единствено чедо на трудолюбивите си родители. С много любов и лишения го отгледали те, искали да живее живот, по-добър от този на предците си. Благородните им усилия скоро дали резултат и Ангел се превърнал в добър и трудолюбив момък. Много обичал родителите си и учението. Селските учители скоро забелязали увлечението му по-точните науки и директора решил да се срещне с … Read entire article »

Преди много, много години Бог запалил искра и положил тази искра в мъртвата материя. По този начин бил заченат живота, който и до днес приемаме за Дар Божи. Разцъфнал бързо този живот и покрил цялата прекрасна земя, но Господ в стремежа си за съвършенство допуснал грешка. Създал разума, положил този разум в умовете човешки, а благодарение на него хората се помислили за Богове. И този разум започнал да унищожава живота – бавно, системно, безсмислено … Дълго плакал … Read entire article »

Сутринта на 3 март (19 февруари стар стил) 1878 година над древната българска земя повя южен вятър. Стопли измръзналата и гръд и разлюля вековните гори, пробудили се от зимен сън. Посрещна го с отворени обятия клетата ни родина, този вятър бе изпратен от Бога да пресуши сълзите на българите. Но този вятър таеше още нещо в себе си, нещо непознато от 500 години за измъчените ни сънародници. Този вятър носеше в себе си семената на надеждата и бързо покълна тази надежда в святата и грешна родина на българите. Защото мъката бе нейният хляб, а кръвта и сълзите нейното горчиво вино. Подготвена бе тази земя да поеме в утробата си семето на надеждата, българите я бяха напоили добре с кръвта си, защото този древен народ бил орисан да не получи нищо даром. И … Read entire article »

На 28.10.1983 година още не беа изобретили “Гинко Билоба”-та, та може би за тава Пъли Опинчев си затри пашепорта, ели поне не можа да са сети дека го а денал. Тигивана беше ниело да си дрът вече и да не повниш, неа като сиги – пущиш телевидението и они та оринат с рекламе на апчеторе у примоция. За секи по нещо, ели па по нищо, важно а да ти земат парата. Та улете са он у милицията, тамее го одекаа и му казаа да са маиня и да връви да си прави нов пашeпорт, ми да не оди като пуленце из връшини. Пъли пръвоначално си пита дедовия, оти беше навленал у серия от селски сборове, та немаше бел ден за него. Чрънию му дроб зе да припуква коги изпиа сичкото пиенье, нашию немаше … Read entire article »

На 17.08.1969 година дядо Петър се събуди и тежко се изправи в постелята си. Не смогна да отпочине старческото тяло, тежки грижи терзаеха душата му. Стана и излезе от бащината си къща, самотна бе тя, самотен бе и последния и обитател. Но не самотата плашеше дядото, той отдавна бе свикнал със нея. Плашеше го човешкото безумие, срещу него нямаше лек, безумците нямаха страх от никого. Нямаха страх и от Бога. Отиде в градината и откъсна три китки с уханни цветя, после бавно излезе от портата и закуцука към мерата. Бащината му къщичка бе последна от селцето, през пътя бе мерата, а на един хвърлей от там се намираше селското гробище. Петър Саздов всяка сутрин идваше да остави цветя на гроба на покойната си женичка и на двамата им сина – Асен и … Read entire article »

Чудни машини са това влаковете, уж са парче студено желязо, а хората ги свързват с толкова свидни свои мечти и чувства. Влаковете носят радост и скръб, отчаяние и надежда, упование и болка. Мнозина там са намирали любовта или скръбта си, дочаквали са вести радостни, но и вести страшни. Пътуват неуморно тези тежки машини, те просто не спират да носят на железните си рамене своите вечни спомени. И може би разказват истории, но малцина са тези които … Read entire article »

Мичо Шоков са роди с голема глава, ма така и не смогна да а напълни с акъл, докъ беше жив. За посленка не знам, я не съм по таа част. Иначе беше як у ръцете, за тава никой не спори. Един път като пръвокласник му дадоа да дръжи едно мининко прасе, да го скопеват /прасето, не Мичо/. “Дръж прасето здраво, да не мръда” – тава каза ветеринаро. Прасето верно не мръдна, ни по време на … Read entire article »