Северозападна литература » Пента
В зоната на Живото или На маса с НАСА
Прочетох днеска, че откриле близнак на нашето кълбе и зели, че са го кръстиле накратко „Кеплер-22b“. Надлъго речено, мислиле да бъде „Коледна планета“, понеже лани я дириле по Коледа из световете. Она била ептен далеко - 600 годин в светлината, ма мислим я – полеко леко - да са префръгаме нататика. Там нема оше живо пиле, ма има вода и е грейно - и ако тук сте си допиле, да идем в Резервато – нейнио. На таа новата земица - да си насадим ново лозе. Отваам да изпраам спиците та с коллолото да ви … Read entire article »
Една дъщерка след кинопрожекциа на филм за Резервато
“Ела си, сине, да станеш мъничек” герой от филмо… Я сакам да си дода, да стана па мъничка, да пина родна вода, да седна в трева – ничком. Да тръгам се – писна ми – от убавите ора, да живеа в измами – прораслече на чвора. Не сакам да си тръгам от грейната коприва. А па назад ма фръга живото – па съм жива. Учиеме се, блъскааме, по краищата чужди. А кво преду сакааме – от него нема нужда. Врътът са времената и нищо са не враща – на чужда къща млата, линее мойта каща. Дръжавата … Read entire article »
Синджир-поезиа-2. За пиеньето
Краси от Дражинци – Геговския Миии – нова рожба ут цикъла Винарки- посвещаваме на баце Росен :krkanje: Мило Пиле Мило Пиле Ми сме се многу напиле що сме многу изпиле и за тава сме се опианиле Прости ми мило пиле за тава че сме се запиле и после сме се напиле кату преди тава нали разбра сме запиле Та за тава мило пиле ниа сме се напиле и за тава сме се затриле Ма не сме се збиле а у друга кръчма сме забиле И тама па сме пиле и сме се още напиле и … Read entire article »
Filed under: rentgengang, Краси от Дражинци, Пента, Поезия, Черногледец Храбър
Миники песни от от книгата „Пента и Пижо“
Прониква в косата топло сено. Каруца катурва баира. По-бавно, по-бавно върви! Усещам дъха на селото. ♣ Искъра придойде да изпие дядовата ракия в зимника. Много му дойде. Мътен е. ♦ Щом иде от лозята дядо ми и вади от ръкава си синчец, свит в крайче на парче от вестник, зная, че е пролет. ♥ Наводнение – пълен с кленчета е съседският двор. Котелът на комшото – в нашия. ◊ Донеси ми пак едно врабче, кацнало на радиото в кухнята, докато си брал следобед праскови, за да можем да го пуснем заедно да си отлети. ♦ Дървена колиба край зрялата царевица. Дядо чака язовецът да настъпи капана. А щурците си … Read entire article »
СТИОТВОРЕНИЯ, ПОСВЕТЕНИ НА ДАСКАЛО ОТ КУЛА
МАРА ВРАЧАНКА СРЕЩА КУЛСКИ ЛЕВЕНТ Слънце кулско, Полетковска тегобо! Те та! Идеш! Я съм насред бОбо. ТрЕва юнска сЕга мойта глАва. Фащай брУсо – нема да са бава. Лето русо в буренЯко шава. Ша ти дода нАръце с косата. Ша унОда тУрта за отплата, че са въдат секакви гадини из ливада жЪнска от години. Теб немА та нОгу в пущинака. Он е гЯвол – чужденец не сАка. ГАЛОШЕТЕ ЧЕКАТ (пИсмо до Питагорчо у Рим) О, йъл си, Питагорчо, къмто назе! Маани го иня пустиняк Нерончо и иня дзвер Калигула – да гази по него мечка, жъдна за бамбонче. Фани си самолето па са връщай. Иссъъна ни без пръсканье лозата, пойдоа циглите на наща къща – оно си мъжка ръка тука сака! От горната маала Онаа пита, каде си са затрил от пролетеска, дали не си в шушавата комита – она да кръпи знамето нощеска. У Рим си имат сумасия мачки по форумете да им са унождат. О, йъл … Read entire article »
ПРОГОВАРЯНЕ НА ХРЕБЕТИТЕ
Коварни мои планини, притулни пазви. Уж мекота и рошав гъдел и прохладеност младенческа, и камъните изтукани, яко юначини, що опазват земя и небо – хеле пък човек, залутан в драките – да не захленчи. А се пропада вдън мъхнати коренища и игличини – забравено кога отронени от гордостта на смърча и на бора. И гине се из пещерите явно грейнали, а в дъното двулични. Не ми е стар върхар талантът, за да мога всичко да го проговоря. Но то не е и всяка дума за отвързване … Read entire article »
ПРЕТАКАНЕ НА ЦЪФНАЛОТО ВИНО
Горчиви думи – сдъвкани пелини – забравям се след дългия ви вкус, пропадам в дъждовете тъмносини, докато бавно ви претакам наизуст. Да бяхте вино, рано прецъфтяло, а аз да бях скъперник и бедняк, щях да ви дам уста, душа и тяло и да ви стана тъмен именяк. Не можем да сме лика с вас, прилика. Преглъщах ви, но как не се вгорчих? Горчива дума блага дума вика след чашата на стихналия стих. … Read entire article »
ПО ДИРЯТА НА БЯЛОТО КРИЛО
Те винаги се появяваха като по чудо. Сякаш Дядо Боже ги спускаше в яслите. Излизаха от яхъра топли и зализани, тънка пара се издишваше през пресните им ноздри, а крачетата им пристъпваха неумело, неестествено и дори смешно по сипкавия сняг. Една майка ги раждаше – Чайка: спокойна, лъскава, черна, с бял нишан на челото. От него идеше името й – от чайката на челото. Малките бяха толкова крехки и изнежени, че не ни се извръщаше … Read entire article »
БРОЕНЕ НА СТАДАТА ПРЕДИ СЪН
Такава суша стегна ме – дълбока – че пътят ми нацепи се на букви. Начупваха се всичките посоки и аз се питах в хаоса им – тук ли стадата прегладнели ще пладнувам, от трън на глог, на паша по чукара? А Господ на небето спря да чува, та дъждовете дойни да подкара. Денят над мене суркаше високо чергилото, от жупел прегоряло, като че ли не бяхме харна стока и преходът ни може да е ялов. Но после се отметна и отдръсти от съвест ли, от що – се сгромоляса, а ние взехме с радост да се кръстим – че преди нас небето каталяса. Ала не би – то имало да връща за помислите думи на порои – на всеки кър и поднебесна къща, на нищи, на блажени, на герои. Така се умълчахме надълбоко – от крайностите пътят се разнесе. Дали ще схванем дума от потока, или ще се намерим в сън и песен? Илиана … Read entire article »
МАКЯ МУ МЕЧКА
Оняденка дръжа катарагите на макя ми да са покачи на таваня. Я пристъпих язе да са oкача, ама она … – очи да видат, ръка да пипне. Сабедиеме са да унодиме стано на бабa ми – стаа ли нещо от него, не стаа ли? След манко макя ми слаза с два пликове. У единио калъп домашен сапун, а у другио – нещо сдуано, чръвен пепеяк. Тава, каа мама, е стано – те тоа те фуфляк. … Read entire article »
Етно хайку – 2011 годин
♥ пресушена дамаджана винарки виат оро от сабаале ♣ Едно дръво ражда и круши и яблъки – дедо ашладисва * Цалувка – връбалако шушне та са кине сака че е виелица * Кък да са врънем от острово суи? преджапааме Искъро още по видело * Кърбаляме са у детската градина – оти са дзверат дзвездите? * Кърбалка – язе ли съм перуш тизе ли си камик * Седа у плевнико – варам да вида ще ли обереш малините * Слънчева вода – Йъла сине да умием кюмюро * Целио си в трици ама па си убав – сакам да съм квачка * Темница у собата – по памет знъм, че пердетата са на човечета * Кучето … Read entire article »