-Наближаваме летище София. Моля пътниците да се приготвят за кацане! Почувства как челюстите му неволно се стягат, пое дълбоко въздух и притвори очите си. Беше преди две години. Участва със свой проект за спортна зала и макар да не го одобриха(струвал прекалено скъпо) го поканиха на международен симпозиум по новите технологии в архитектурата. Прие. Не беше се връщал в родината вече двадесет и пет години, а и болката по загубата на Мелани вместо да намалее, се увеличаваше с всеки изминал ден. Реши, че е крайно време да направи нещо различно от това да пие по цял ден и да се дави в самосъжаление. Пристигна в София със старите си спомени и нови надежди. Емоцията от стъпването на родна земя наистина го отдалечи за момент от нестихващата болка, беше му едновременно интересно от … Read entire article »

Край! Свърши се… По лицето ? плъзна лека, доволна усмивка. Уморените ? очи сълзяха от часовете, изкарани пред компютъра. Разтърка ги, но усещането, че са пълни с пясък не я напусна. Приглади буйната си побеляла вече коса и стана. Усети остра болка в ставите, първите няколко крачки и се сториха цял героизъм, но с присъщия си устрем се отправи към банята. От спалнята се чуваше юнашкото хъркане на Петър. Катерина леко потръпна. Беше омъжена от тридесет и четири години, три месеца и осем дни. Броеше ги. Броеше ги от онзи ден, в който осъзна, че животът ? беше превалил и не ? беше останало нищо друго, освен Петър. А и той беше различен. Отдавна го нямаше онзи мъж, в който беше влюбена преди много години. Бавно се бе превърнал в подобие на … Read entire article »

Отварям очите си. Белите перденца на прозореца надничат любопитно навън. Чуват се чамове, ухае на току-що окосена трева, на кафе и на… любов. Протягам се доволно. Сама съм в широкото легло. Ръката ми неволно се плъзга по мястото, където допреди малко е било мъжкото тяло, още се усеща топлината му… Каква нощ?! Нощ, която ме върна години назад и ми припомни за онази невероятна смесица от страст, нежност и откровеност. Нещо, което ми липсва отдавна, но не смея да го призная дори пред себе си. Оказа се, че годините не са заличили желанието, а опитът, който сме натрупали… си каза тежката дума. Ммммм… протягам се повторно. Тялото ми трудно се подчинява на мисълта, че трябва да стана. Напипвам кутията с цигарите… По дяволите! Свършили са. Ставам, обличам първото попаднало пред очите ми – … Read entire article »

Последно поклащане и автобусът спира. Чува се нещо като въздишка на човек, на уморен човек или… Знам ли. Няма значение. Изчаквам няколкото други пътници. Не бързам за никъде. Дори и не знам защо отивам. Всъщност знам, но… не знам как ще бъда приета. Подчиних се на импулса и желанието си, а сега вече ме „стяга шапката“. Да се изтърся така. Без покана. Без да знам сам ли е. Без да му се обадя предварително… Преди три дни Бай Генчо, който наглежда къщата докато ни няма, се обади, че имало кражби в района. И нашата била ударена, но не липсвало нищо, поне на пръв поглед. Ей така, между другото, каза, че Павел се завърнал, бил си дошъл завинаги от Канада. Пресъхна ми гърлото и дори и не попитах сам ли е… Сега отивам. … Read entire article »

Старата жена с мъка се изправи и отръска полепналите по полата й пръст и листа. Лицето и беше бяло и каменно, сякаш нямаше кожа, а набраздена от бръчки гипсова маска. Огледа се. Развиделяваше се и от двора на Бузкините изкукурига петел. Последва го друг. Димана хвърли още един поглед към прясната купчина пръст, неумело прикрита от няколко клона, въздъхна дълбоко, наведе се бавно и вдигна кривата лопата, която лежеше в лехата с пипера. Отвори вратата на курника и погледна дали има вода в разрязаните автомобилни гуми, пръснати по голия двор. Така му викаше. Гол, защото кокошките не оставяха неокълвана тревица в него. Остави лопатата в сайванта, огледа изрядно подредените инструменти и една сълза се търкулна по бледата й, набръчкана от годините дясна буза, после бавно затътри изтръпналите си крака към … Read entire article »

За пръв път след раждането ни позволяват да се порадваме на бебетата си. Да ги видим, да пипнем ръчичките им, крачетата, да погалим малките бузки и да целунем още сбръчканите им челца. Всички сме толкова нетърпеливи, толкова трепетни и радостни. За пръв път докосваме щастието си с върховете на майчините си пръсти. Но, не… Младата жена на отсрещното легло не е щастлива. Тя е обгърнала малкото телце и плаче. Плаче без глас. Сълзите се стичат по лицето и. Красива е, независимо, че е родила преди няколко часа. Знам за нея, че се казва Валя и е от някакво Великотърновско село, не му помня името вече. В този момент влиза главният лекар и се насочва към нейното легло. - Какво сега, ще ревем ли? За тези неща се мисли по-рано . Потръпвам от тона … Read entire article »