Еее орица, орица, благи орица, седим си азе и има нема, па ма заапе щркела па ма не пуща, те тава я… А не я леко да седи човек, не я леко, що седиш, а то слънцето припича, таа ж?на, припича и му ич не я зор, але отсеги зима да има и мушици, апат тиа ж?ни, апат до кокал, ти удариш с каскета она са префрли на другата ръка, тава мушицата я итро животно, дорде … Read entire article »

Ако щете да са запреме дотукеена, да са прибереме по живо, по здраво по нашия си Северозапад, при човещинката, при незгодията, там къде ти я мъка от що ти я убаво, там къде коту са прибереш и деда ти седи на вратницата и преапва джуки, трпи, трпи па рече добре дошол гядово монче, па пущи една слзица две, там къде баба ти я заджуркала тясто за козуначета, а ти са чудиш ка да щипнеш без … Read entire article »

Да доде рано заран неделя, да са дигнеш от кревета па да са протегнеш едно убово и право у банята… натриаш са с крем Каро, па отпочнеш бръсненье с ония ножчета полските… окъпеш са, намааш шампоанец Коприва ели Зелена ябълка, загладиш косъма, туриш от онава зеленото Burbon и ти изстине бузата… облечеш новата бархетна ризка, па едни панталонци, бели чарапци Nike и от ония наплетенките обущенца еспадрилки… туриш неко лев у джеба и земеш да изпиняш баира за къде пазаря… а там глъчава, ора, спират са, оротат си, секи има нящо да каже, да са поспре, да изкоментира, понаближиш а то са усяща така секви миризми, на скарица, на амуте и сбруи, на пилетия, на лучец, на сичко… идеш откъди горния край, че от там спущат убавите ора, от там … Read entire article »

А добър вечер, навънка са спуща полека лека от ониа убовите пролетни вечери, седнал си на един кютук пред вратницата, одмараш, дотегнало си ти я от днеска, кога си има работа си има, ама съга я вечер, убова вечер, наметнал си каскета на една стран, принесъл си едно павурче с рикийца, и у една чиния мининка солчица и малко доматец… попиваш и разгледваш кой минува,  един ти рече „добър вечер наборе“, други та пита „ка … Read entire article »

Я така тревожно би упрегнал кончето баш след дъжд, и да ръгна, него да му я весело що го изкарвам, мене да ми я убово що ма не апат мушици, и само да слушам ка са биа синджиря от стръките и лееко потропват копитцата му в онаа землица понамокрената, да стигнем на неко полянка, да му манем юздите да моо си еде, да го пуща да гази къде ще със се каруцата, а я да … Read entire article »

друго си я то, друго си я, еххх, да са насядале благи орица покрай масицата, позаладило я бая, джамовете са са попотиле, маченцето я легнало в дрварника поди печката, опашчицата му така благо, благо са поклаща насам натам, орицата седат с влнени чарапци, що отдоле поди куфнята си я мазе и я студено на краката връз таа пльоча, ама па мъжете са са разфргале и са по потници, чайничето я туренко отстрани на туглата до кюнеца, що до преди малчичка са я греяло ракийца, позачервиле са са бузиците, позасмяле са са сички, побутват лекинко туршийката в единия краец на чинийката, ти станеш, опънеш са, земеш голямата землена паница, онаа от баба ти, поотркаш я с ръкава да не я прашна, и коту речеш „айде стопанке, де извади онаа месчинка от … Read entire article »

Събуди са една заран чичо Кольо и като да го беше обляла пот от един път. Поизпрай са в кревата и са позачуди… „Азе ли не съм мал, или нищо покрай мене не я мал” Позачуди са той, тава си му беше адет за цял живот, да седи, да са чуди, зиме, лете, заран, вечер, той си едноман са чуди, и като да премисля, и накраа нищо да не излаза… Само една мъка… позачуди са и таа заран… Понадигна са и са показа на тераската, попогледа той надоле, така ка го беше правил сичките тиа години… Афтомобилете плни с орица, бръзат, бръзат за някъде, коту че баш днеска ще са сврши сичко, и трява да са уработи… Примигват ламбите по уличаците, нареденки, коту да си ги нанизал с губерката… Откъди … Read entire article »

Але минааа тиа празници па да ви реча азе кво уработи, не я било млогу, истинка ви думам, ама ми легна на срце, и с тава ще ги заповна… Имам едни баба и гядо къде не живеат у дома, в друга къща са, там къде съм са очувал до 3 годин… Най-млогу кя обичам, нема да си крива душъта… Азе съм им най-голямото унуче, колко пъти можа коту са прибера по Кула, секи път си ода да си ги видвам, гядо ми я Петко Жъбия, цял живот майстор и гуляйджия, негувата работа я да седи отпреди на тераската на трикракото столенце, да гледа кой минава по уличаците и да го привиква на по едно… Баба ми я Нада, едно време я била най-убавата невеста по Кулско, млогу са са бориле за … Read entire article »