Когато Петър от Петревене срещна Румяна от Румянцево, двамата много се смяха. -А, стига бе! Няма начин. – категорична бе Румяна. Бузите й се изчервиха, по тях изби свежа руменина, каквато рядко позволяваше да демонстрира пред хората. -Че що – само ти ли ще носиш името на селото си! – пошегува се Петър и се засмя до уши. Петър беше 26-годишен момък от Луковитското село Петревене. В Румянцево не идваше често, но сега бе дошъл с колата си и с два килограма пъстърва от Златна Панега, които негов познат му беше поръчал. „За гости, знаеш, рядко идват, пък всеки знае за тукашната пъстърва”, така му бе казал неговият познат и Петър с готовност се отзова на молбата му. На връщане мина през магазина на главната улица, където се наложи да изчака реда си на … Read entire article »

-Еш я па Гина Марцовска каде е трагнала с тия саполкьовци! Прега’а ги води на децка градина! Щура е таа жена, ееееей! Щура! До завчера пиеше аповете и груаше като магаре, та от леглото не мо’еше да стане, па сега се затирнала като уруглица! Баба Пена сложи две яки цепеници у печката, па се врътна и седна на родопското одеало да довърши пакета с царевични пръчки, който кротко се бе проснал на леглото полупразен и чакаше безмълвно да бъде унищожен навеки. Навън грееше хубаво мартенско слънце, но още се чувстваше студения полъх на сърдитата зима, която уж беше тръгнала да си ходи, но нещо явно се бе присетила и пак се върна. Беше първи март. Баба Марта от ранни зори радваше децата из училища и детски градини, по телевизията емисиите на новините идваха, … Read entire article »