Северозападна литература » Владимир
Дзен #17
Една късна и мразовита февруарска вечер сенсей Ямато с гръм и тресък нахлул у магерницата на Кулския Дао и Дзень манастир. Затрупани у светата обител от дебелия снег и омръзливиле са от бездействие, монасите са били отдали на неспирно пиянство. Видел сенсея натръкаляните по пода опиянчени братя, поклатил глава, потръкал си брадата и рекъл: - Виното свръшва, зимата – и она. Само глупостта а доживот! И врътнал тоягата у десната си ръка. А на заранта Ненко пощаджията, … Read entire article »
Умрелия
Киро на Маджарете ич не беше стока. Може едно време и да а бил свестен и оправен човек, ма откък са пропи, не става и цифката да си фрълиш връз него. Оно и никой не помни, коги а станало тава де, кой и да питаш, секи че ти каже: - Па он пие, откък са помним! Ма лазда а имало време, коги пиянството му а било не ча толко лошо, що с стрина Мика отчуваа двама сина. Абе, отчува си ги баш жена му. Веднъга подир казармата они си фанаа пъта и са не видоа. По-големия, Тодар, са дигна, та отиде у Габрово. На село кракъ му не стъпи повече. А по-мининкия, Юпчо, са заби ча у Харманли – он там служи, там направи свадба, па маани другото, ми и ньихните не … Read entire article »
СЪРНАТА
Бай Гьорги беше тракторист със стаж. Нема нива у Златията, дека да не а минувал. Па ем за оранье, ем за саденье, ем за жътва. Он беше изучил занаята отдавна, още отпреди войниклъка вече врътеше големото точило на Беларуса летото, ма у казармата го сложиа на танк, та са изпедепца и да дръпа мотовилките. Коги са връна, председатела на ТКЗС-то го прати на курсове, та понаучи повече и механиката. Отпослем седна и на комбайна да види кво а и беше стигал до пръвенец на Ломска околия по жътва – дако, че такава околия от петнайсетина години вече немаше, ората още си са броеа, кък са си свикнали. Сички трактористи у селото си го беа признали за най-добър и му имаа уважението … Read entire article »
Спомени за един отминал свят
Искам да ви разкажа за една личност, която и аз твърде малко познавам. Това, на пръв поглед, е един парадокс – да описвам човек, който самия смътно си спомням. Всъщност, ще напиша не толкова за него, колкото за това, какви спомени той е оставил след себе си. А, за да бъда най-точен, ще се опитам да пресъздам впечатлението за едно време, така, както то е записано в съзнанието и думите на моите близки. Добре, да бъда честен – това ще е един разказ за време, хора и събития, които не помня, но бих искал да познавам. И които са част от мен, защото родовата памет се предава с кръвта и, будейки се понякога нощем, се въртя и виждам картини от едно минало, съществувало далеч преди моето раждане. В тях се … Read entire article »
Дзен # 16
Един от монасите у Кулския манастир по цел ден са пустосвал из двора и килиите, не пофащал нищо и не можел да са усвести, та да го стигне просветлението. Он се дирил начин да са оплаче на сенсей Ямато, ма се не можъл да додрапа къди ньего, оти сенсея баш тигива сбирал мъдрите мисли на монасете у един дебел ръкопис и ич не излазал от килията си. На третия месец от престоя си он видел, … Read entire article »
Дзен-възпитанието на Пе-Пи
Пъта до дзен-я е сложен и непредсказуем. Мильони и не пудузират за неговота съществуване. Иляди послушници у манастирете за десетки години не са мръднале и грам къде него. Но у Северозападна България властват невидими сили. Още от ранно детство е подготвена почвата за духовно пречистване и индивидете тука бърже узреват за вселенската мъдрост. От поколение на поколение учението намира у Резервата благодатна почва и последователете му разнасят свещените му слова с неугасим плам. Така е било от векове, така и че бъде. Пе-пи немаше още шест годин, но ушите му беа отворени за знания, а ръцете му – за пакости. Он чъсто са заслушваше у неразбираемите думи на комшията – дрътия Ме-Тон-Чо. Кък Ме-Тон-Чо беше постигнал дълбините на дзен-я не помнеше никой. Дали е бил роден просветен, дали куту миничък е … Read entire article »
Дегустацията
Наближаваше средата на ноември. Планинските усои тънеха в гъсти мъгли. Листата вече бяха окапали и доскоро шарената гора изглеждаше проскубана и сива. От надвисналото небе ръмеше ситен дъжд. Влагата му попиваше в земята и разкалваше пътищата. Резките повеи на студения вятър свиреха в голите клони и гонеха найлоновите торбички по поляните. Оловният цвят на облаците предвещаваше скорошното идване на люти студове. Комините на Кулския Дао и Дзен манастир пушеха и, освен мирис на дим, през тях се измъкваше навън една магическа смес от неподражаеми аромати – на пилешки супи, печени зайци и варени кокошки. В нея обаче доминираше миризмата, която никой ловец не би сгрешил – на задушено глиганско. След широко известната сред местното население среща на стражаря Дай Би Лет със сенсей Ямато, завършила със съчиняването на класическо хайку, споменаващо … Read entire article »