Северозападна литература » Автори
Вълчедръмченье клечУ
За секо селище у Северозапада си има по нещо специфично, по нещо свойствено, неко случка или приказка, къде си е характерна само за тава место – нещо като траде марк. Такъв лаф за центъра на вселената (или гъза на географията, което си е се таа), назоваващ се с нежното, пъстроцветно и добросърдечно име – Вълчедръм, е приказката „вълчедръмченье клечу“. Тава характерно словосъчетание се родило некогиш, у онава време, коги имаше млого вода у барата, имаше дръвя по баира, ората имаа лойзя и градинье и гледаа буби, да изкарат по неко лев, та летоска да моат да отскочат и до морето или да идат на неко ескурзия. По онава време ората още не беа роби на парите, на имАньето, на алчноста. Они беа, къ се пеа у една песна, „роби … Read entire article »
Filed under: Истински случки, Черногледец Храбър
Дъжд
Дъжда се стича мудно по стъклата. Сълзи горещи върху леден скреж. Изцежда стари спомени душата, топи едно сърце в копнеж. Унесен съм от утринна омара. А вън дъжда вали,вали… Човърка сякаш рана стара, която не престава да боли. Уж ледено ми е сърцето, пък чувствам в порив как тупти. Щом облаци се сбират по небето, преди дъжда да завали. … Read entire article »
Filed under: Avaram, Без категория, Поезия
Съвремие
Притиснат от тиран всеяд, от зъл безскрупулен гаваз, живееш стиснат,уж в модерен снят, облегнат на плещите на Атлас. Тук жадните не ще се утолят. Не дава влага чуждото менте. Отпиваш глътки ако си богат. Заложил на безвкусно битие. А мъдростта присъства за декор, на грубото невежество бижу. Безсмислено е да се води спор, за някакво пробито дежавю. Облегнат на плещИте на Атлас, притиска те тиран всеяд. За някакъв безскрупулен гаваз, да грАдиш чужд-измислен свят. … Read entire article »
Дупки,дупки…
Странно племе са човеците! Пълнят дупки до откат. Сляп и здрав,сакат и болен, луд бездомен,стар и млад, умен ,прост,богат и гол- тъпчат.Дупки бол! А накрай,щом дойде време (и нали…сръдня да няма) Свети Петър да ни вземе, всеки ляга в свойта яма. Как така се случва Боже, че без нея да неможем? В култ на земната ни клика, дупка да е най-велика! 24.09.2011г. Балтийско море на път от Малмьо за Травемюнде. … Read entire article »
Цел
В една разпусната епоха с обтегнати до крайност тетива, вещае бъдеща насока стрела насочена в целта. След нея литвам да ломя живота и земен няма власт над мен. Над мойта вяра и охота, над моя мир и бъдещ ден. От висша сила озарена, запратена от рицар смел, то сам стрела съм устремена в полет към заветна цел. … Read entire article »
Лазар Божидаров
През пролетта на 2001 година сушата дълбоко бе наранила гръдта на старата земя българска и дълго се молиха трудолюбивите българи за спасение. И скоро Господ ги чу, но не спасение им изпрати … На 06.04.2001 година слънцето над Северозапада помръкна и тъмни облаци се спуснаха от запад, като за минути затъмниха хоризонта и деня в нощ се превърна. При първите повеи на вятъра вековните дървета запяха тревожна песен, но нямаше кой да ги чуе и да разбере предупреждението им. Това което се изсипа от тъмните небеса, не бе дъжд, това бе наказание Божие. Скоро стената на един язовир, разположен над малко селце не издържа и тъмните талази се понесоха с разрушителен грохот към домовете на клетите. Като кибритени клечки се пречупваха дърветата по пътя на водната стена и нямаше спасение за … Read entire article »
Filed under: Пламен Валентинов, Разкази
Прошка по моему
Простете скъпи, близки хора, ако сбърках някъде пред вас! Простете и без всякаква отпора прошка давам ви и аз! Но как, кажете скъпи мои, да извъртя езика си за тез и да кажа “ Прошка давам и на НОИ, прошка давам и на ЧЕЗ“. Или може би на НАП прощавам или КАТ ръка ще ми целуне, или ДАНС така ги уважавам, или…ооо, ще взема да повърна! Може грешен да съм, Боже, ще си нося кръста, но не може прошка да дадеш на оногова, дето ръфа те и във окови здраво те е хванал и цедИ и не го е еня, че си Богу брат а се сеща, че си там във дни, когато ти за него си електорат. Прошка на пияницата давам, мога на джебчия да простя, но гнева към гад такава, простете ми-не мога да спестя! … Read entire article »
Filed under: Поезия, Черногледец Храбър
Приказка за едни наивници
Имало едно време един народ.Втори по многобройност на земята след индусите.Сам Херодот свидетелствал за това.Населявал земите в центъра на Хемския полуостров. От двете страни на реката Истър на север,та чак до Карпатите,на юг стигал Егея и Елада,островите Тасос и Самотраки,на изток Евксинския понт,на североизток реките Днепър и Днестър, опирал в Хелеспонт и Витиния на югоизток,а на запад граничел със земите на илири и македони.Дълги години живеел този народ на тези територии.Яздел коне впрегнати в златни колесници,пиел вино,пеел песни,воювал по между си и се зовял с имена на месности.Чуждите за удобство го наричали Траки.Траките нямали грижа за бъдещето си.Сякаш боговете сипели върху им амброзия и нектар. Но ето че черни облаци се сгъстили над този многоброен народ.Първо македонци,а после римляни превзели постепенно земите му и сложили край на самостоятелното им развитие.Но траките … Read entire article »
Найден Станоев
В нощта на 20.04.2060 година силен вятър се спусна над Северозапада, донесе обилен дъжд над старата българска земя и тя жадно го изпиваше дълбоко в недрата си. Дълбоки пукнатини набраздяваха гърдите и, а няколко поредни години безплодна бе нейната утроба. Скоро стихията достигна до един малък манастир, разположен на свята земя в лоното на Предбалкана и едрите капки измиха лицето на това свещено място. Много грехове бе поела тази обител и много грехове предстоеше да поеме, носеха се легенди че в това място и най-безбожните хора намират утеха и опрощение за нечестивите си и безбожни дела … Найден Станоев спеше в монашеската си килия и сънуваше за кой ли път един странен сън. Сънуваше вятъра, разлюлял дърветата в един голям градски парк, сънуваше едно малко момче видяло светлините, едно малко момче … Read entire article »
Filed under: Пламен Валентинов, Разкази
Пламен Стоев
В ранната утрин на 15.03.2010 година Пламен Стоев с мъка отвори очи, но не видя познатите предмети в спалнята си, нито срещна прекрасните очи на приятелката си – Еми. Събуди се в една бяла болнична стая, пълна с модерна апаратура, която отчиташе всеки показател на прекършеното му тяло. Сестрата, която отвори вратата, уплашено отстъпи назад и скоро в стаята влезе главният лекар. Той се приближи и постави ръка върху гърдите на младия мъж. Пламен опита да го поздрави, но нито звук не излезе от пресъхналото му гърло. -Добре дошъл, синко! Твърде дълго броди в тъмнината, но аз вярвах че ще се върнеш. Винаги съм вярвал. Седем години чакам този момент, днес ти се пребори за живота си. Стаята се завъртя пред очите на Пламен Стоев и той отново потъна в мрачните дълбини на … Read entire article »
Filed under: Пламен Валентинов, Разкази
Уикенд на село
„Ммм, ма как може?! Да си спя на село една-две нощи и да не ме оставя, да се насладя на тишината и спокойствието! Да ми звъни в 6 часа сутринта и то в събота!“ Така си мислех, докато посягах към телефона и бях убеден, че мойта съпруга пак не я е хващало сън в града и ми е измислила нови задачи. Дори и не погледнах за име и направо отворих. - Мдаа… - Митак, братко, слушай ме внимателно и действай бързо! – изненадващо чух тих, шептящ и хриптящ глас. Почти го познах, но нещо не ми се връзваше. Ацо? Толкова рано? И с такъв глас? Нещо не беше наред, но успя да ме разсъни набързо. - К’во има бе, човече? Какъв е тоя конспиративен глас? - Слушай! Нямам време. В ареста на общината съм. Ужасно … Read entire article »
Filed under: Автори, Разкази, Черногледец Храбър