Северозападна литература » Archive
Пъли Опинчев
На 28.10.1983 година още не беа изобретили “Гинко Билоба”-та, та може би за тава Пъли Опинчев си затри пашепорта, ели поне не можа да са сети дека го а денал. Тигивана беше ниело да си дрът вече и да не повниш, неа като сиги – пущиш телевидението и они та оринат с рекламе на апчеторе у примоция. За секи по нещо, ели па по нищо, важно а да ти земат парата. Та улете са он у милицията, тамее го одекаа и му казаа да са маиня и да връви да си прави нов пашeпорт, ми да не оди като пуленце из връшини. Пъли пръвоначално си пита дедовия, оти беше навленал у серия от селски сборове, та немаше бел ден за него. Чрънию му дроб зе да припуква коги изпиа сичкото пиенье, нашию немаше … Read entire article »
Filed under: Пламен Валентинов, Разкази
Развенчаване
Не ми пробутвай празни думи! На предразсъдъци отдавна не робувам. На ме залъгвай с разни смешни суми! От туй бунище спрях да пазарувам. Не ми вменявай култ за преклонение! До твойта грандоманщина не ми е. Нали и ти си плод от семе-недоразумение, което някой е пропуснал да изтрие? … Read entire article »
Петър Саздов
На 17.08.1969 година дядо Петър се събуди и тежко се изправи в постелята си. Не смогна да отпочине старческото тяло, тежки грижи терзаеха душата му. Стана и излезе от бащината си къща, самотна бе тя, самотен бе и последния и обитател. Но не самотата плашеше дядото, той отдавна бе свикнал със нея. Плашеше го човешкото безумие, срещу него нямаше лек, безумците нямаха страх от никого. Нямаха страх и от Бога. Отиде в градината и откъсна три китки с уханни цветя, после бавно излезе от портата и закуцука към мерата. Бащината му къщичка бе последна от селцето, през пътя бе мерата, а на един хвърлей от там се намираше селското гробище. Петър Саздов всяка сутрин идваше да остави цветя на гроба на покойната си женичка и на двамата им сина – Асен и … Read entire article »
Filed under: Пламен Валентинов, Разкази
Дзен #17
Една късна и мразовита февруарска вечер сенсей Ямато с гръм и тресък нахлул у магерницата на Кулския Дао и Дзень манастир. Затрупани у светата обител от дебелия снег и омръзливиле са от бездействие, монасите са били отдали на неспирно пиянство. Видел сенсея натръкаляните по пода опиянчени братя, поклатил глава, потръкал си брадата и рекъл: - Виното свръшва, зимата – и она. Само глупостта а доживот! И врътнал тоягата у десната си ръка. А на заранта Ненко пощаджията, … Read entire article »
Прокоба за Белоногата
Стана белята що стана … Нема го веч Бисер-село! Село на мома Гергана. Нема ни къщи ,стобори… пилци из равните двори. Нема познати лица, сал тишина е една… и вода! Кой подигра се с природата, край изворът на Белоногата? … Read entire article »
Вехти мъдрости
От времето на Ной и на потопа библейска притча по вратите хлопа. Хабер през векове препраща как дясната ръка юмрук поклаща. Кога усетиш някой че те шиба не се коси и не върти газа! Глупак така единствено постига да прави кеф и на врага. … Read entire article »
Стори ми път
Суетня по цели всевъзможни, надпревара луда, дълъг път. Заобиколен от себеподобни гледаш да намериш своя кът. Мечтаеш си и тичаш някъде напред, а всъщност времето така изтича. Като пионки ни редиш, Животе, в ред, който сам, без нас си го измислил. А накрая ти омръзваме и ни предаваш на твоята посестрима в тъмата. „На друг дошъл е ред“ – така се извиняваш и безцеремонно затръшваш ни вратата. Не ти се сърдя, харесвам те дори, но ти не ме упреквай, че понявга негодувам! Харесвам те,но знам, че си с предел, уви и трудно е да си представя, с теб да се сбогувам! Но когато дойде време за глътка въздух да пълзя, не пречи ми, дявол да те вземе, стори ми път от теб да изхвърча! Да се измъкна от твоята прегръдка, докато мога сам да го реша! Остави ме със достойнство да си тръгна спокоен, че вече нищо не дължа! Това, Животе, бих поискал от Теб, … Read entire article »
Filed under: Поезия, Черногледец Храбър
В бяла спретната къщурка
Ако има пиперливи дами или докачливи кавалери моля да ме извинят. Предварително съобщавам,че червената точка я няма само поради уважение към японското знаме. Кавъра на култовото стихотворение „Родна стряха“който ви представям, отвежда лирическия герой в едина визия от по-различен ъгъл.Но ви уверявам че независимо от първичните обстоятелства вдъхновили твореца, прекпонението му към оригинала остава непокътнато. В бяла спретната къщурка на един брат’чет, с някаква комшийска булка правим мохабет. Тука сред полите сдрани тъй и не разбрах как с другарчета отбрани сторих първи грях. В къщичка на дните златни кат’ един дебил, кой кого не знам изклати, щот’ се бях напил. … Read entire article »
Filed under: Без категория