МАРА ВРАЧАНКА СРЕЩА КУЛСКИ ЛЕВЕНТ Слънце кулско, Полетковска тегобо! Те та! Идеш! Я съм насред бОбо. ТрЕва юнска сЕга мойта глАва. Фащай брУсо – нема да са бава. Лето русо в буренЯко шава. Ша ти дода нАръце с косата. Ша унОда тУрта за отплата, че са въдат секакви гадини из ливада жЪнска от години. Теб немА та нОгу в пущинака. Он е гЯвол – чужденец не сАка. ГАЛОШЕТЕ ЧЕКАТ (пИсмо до Питагорчо у Рим) О, йъл си, Питагорчо, къмто назе! Маани го иня пустиняк Нерончо и иня дзвер Калигула – да гази по него мечка, жъдна за бамбонче. Фани си самолето па са връщай. Иссъъна ни без пръсканье лозата, пойдоа циглите на наща къща – оно си мъжка ръка тука сака! От горната маала Онаа пита, каде си са затрил от пролетеска, дали не си в шушавата комита – она да кръпи знамето нощеска. У Рим си имат сумасия мачки по форумете да им са унождат. О, йъл … Read entire article »

Коварни мои планини, притулни пазви. Уж мекота и рошав гъдел и прохладеност младенческа, и камъните изтукани, яко юначини, що опазват земя и небо – хеле пък човек, залутан в драките – да не захленчи. А се пропада вдън мъхнати коренища и игличини – забравено кога отронени от гордостта на смърча и на бора. И гине се из пещерите явно грейнали, а в дъното двулични. Не ми е стар върхар талантът, за да мога всичко да го проговоря. Но то не е и всяка дума за отвързване … Read entire article »

Горчиви думи – сдъвкани пелини – забравям се след дългия ви вкус, пропадам в дъждовете тъмносини, докато бавно ви претакам наизуст. Да бяхте вино, рано прецъфтяло, а аз да бях скъперник и бедняк, щях да ви дам уста, душа и тяло и да ви стана тъмен именяк. Не можем да сме лика с вас, прилика. Преглъщах ви, но как не се вгорчих? Горчива дума блага дума вика след чашата на стихналия стих. … Read entire article »

Те винаги се появяваха като по чудо. Сякаш Дядо Боже ги спускаше в яслите. Излизаха от яхъра топли и зализани, тънка пара се издишваше през пресните им ноздри, а крачетата им пристъпваха неумело, неестествено и дори смешно по сипкавия сняг. Една майка ги раждаше – Чайка: спокойна, лъскава, черна, с бял нишан на челото. От него идеше името й – от чайката на челото. Малките бяха толкова крехки и изнежени, че не ни се извръщаше … Read entire article »

Такава суша стегна ме – дълбока – че пътят ми нацепи се на букви. Начупваха се всичките посоки и аз се питах в хаоса им – тук ли стадата прегладнели ще пладнувам, от трън на глог, на паша по чукара? А Господ на небето спря да чува, та дъждовете дойни да подкара. Денят над мене суркаше високо чергилото, от жупел прегоряло, като че ли не бяхме харна стока и преходът ни може да е ялов. Но после се отметна и отдръсти от съвест ли, от що – се сгромоляса, а ние взехме с радост да се кръстим – че преди нас небето каталяса. Ала не би – то имало да връща за помислите думи на порои – на всеки кър и поднебесна къща, на нищи, на блажени, на герои. Така се умълчахме надълбоко – от крайностите пътят се разнесе. Дали ще схванем дума от потока, или ще се намерим в сън и песен? Илиана … Read entire article »

Оняденка дръжа катарагите на макя ми да са покачи на таваня. Я пристъпих язе да са oкача, ама она … – очи да видат, ръка да пипне. Сабедиеме са да унодиме стано на бабa ми – стаа ли нещо от него, не стаа ли? След манко макя ми слаза с два пликове. У единио калъп домашен сапун, а у другио – нещо сдуано, чръвен пепеяк. Тава, каа мама, е стано – те тоа те фуфляк. … Read entire article »

През един прекрасен есенен ден на 1985 годин, Киро Тупанкьов изкара овците на ТеКеНеСе-то и пойде къде една местност, дека не беше много сгодна за паша на стоката, ма беше сгодна за покръкванье и спанье на такива арсъзе като него. Одеше зади стадото и са беше млого яко замислил, тава не беше никак характерно за него, та виде един камик, ча коги са спрепна от него и си надена пръицата у една биковита буца земя. Така … Read entire article »