* По брега на безсънието ми диханията на сърцата ни рисуват отдалечаване. * Завързахме синьо мънисто за облака да ни запази от хорските уроки. Той си обърна дрехата наопаки и изтече през очите на бурята. * Вдишвахме дъждове, мъгли и огньове. Издишвахме ветрове, разразявахме бури. Сами си бяхме виновни. Да си бяхме седели на стайна температура. * Логически е просто – узряла трева съм за косача. Високосен сенокос – четирилистни детелини плачат. * Есенен залез – следобяд в три и половина. Човешки каприз – едва дошъл си, а вече си заминал. * Хоризонтът се разби на парчета – илюзия недостижима. Пътят се разпадна на стъпки – лабиринт непроходим. * По вятъра … Read entire article »

Дали защото те няма или защото ме има - на болката бялата пяна гарнирах с червено вино. Розово-звездна дантела - химията на чувствата. Две врабчета до мене са спрели… Всеки си носи кръста. Кой както знае и може си налива в живота измама. Червеното вино целувам… О, Боже… Защото те няма. … Read entire article »

Виното, дето светеше за двама ни, сама си го изпих. А тебе те няма - ни телефонен, ни жив… Да събудиш не смееш дори и съня ми – от страх, че няма да оживееш на щастието от нежния мах. / То е трепкане от шарени крила на пеперуда и много кратко в умерен климат вирее./ Ти пиеш своята прозрачна Керацуда. А аз – моята. И така бледо живеем. … Read entire article »

Сутринта на 21.12.1943 година призрачният град с мъка изплува от мрака. Мъглата бавно напускаше своите владения, но не за да даде път на красотата на деня, а сякаш да разкрие по-добре разрухата на опустушения град. Тънки струйки дим се издигаха от черните развалини, които наподобяваха обгорели скелети, насочили сякаш своите костеливи ръце в молитва към небето. Смъртта бе навсякъде, превърнала се в господарка на това доскоро прекрасно място. Вятърът носеше последните стонове на умиращите, които се сливаха в някаква безумна симфония на страха и отчаянието. Бе изминала поредната нощ, в която призрачните самолети стовариха смъртоносния си товар върху домовете на мирните граждани. Те така и не разбираха причината за това безмислено унищожение. Война … ужасната дума витаеше безмълвно в тишината между експлозиите. Всяка вечер хората си лягаха с молитви, но за … Read entire article »

Отлита вече лятото към юг. Променят се посоките на дъждовете. Неочаквано да се завръщам тук – не ме очаквай. Ще обичам ветровете. Живота си останал ще им дам, люляна от случайният им кораб. Сърцето ти – шлифован диамант – ще потъмнее посред зимата от горест. И снежните вулкани ще изригват. А лято ще сънуваш. Ще ме викаш. Ветровете ще потрепват с мигли… Но няма да те чуе никой. … Read entire article »

Наливам си още капки тъга във коктейла от среднощни целувки, въздишки и лед. На извора от очите ти водата не е питейна. Ще остана няколко мига отдалечена от теб. После ще седна навън под предлог, че съм уморена и че ми се подкосяват краката от дългото любене. Ще ме прегърне нощта – със … Read entire article »