Уморих се да следвам табелите къмто пътя за бъдните дни. Колко надежди от мене са снели те да препускам след чужди мечти. Да градя за незнайния щастие сътворено от мойте беди. Да отдавам за други причастие в миг когато под мене гори. Да въздишам по чужди неволи. Непознати лица да издигам. Да се давя в сълзи и сополи, а до крайната цел да не стигам. Не желая да следвам табелите! От безсмислена вярност превих се. Колко напразни години са взели те… Най-на края приех: Уморих се! … Read entire article »

Народа рани одбор пирани! Па ти се мучи,а йел ги фани! Оно ти не а що сака сръце, да бръкаш вътре сос голи ръце. Они глупците,си мирват свите. Не дей ги баце мисли слепците! Така било е од млого време, кое не ае,кривак уземе. А ти си глей тамо рукете, да не ти куснат ептем и двете. С ена се некво барем истръпа… Дори и лева,ма си е скъпа. Оно е верно млого нийело да дремеш баце здрав-прав у село… А щом не моеш да се нагодиш, уловиш пута,па си от одиш. На думи лесно,ма си от тука. А тоа другию ич му не пука. И требва некво,да кроиш с мука и ти на нему,да скръшиш рука. Така се гоат одбор пирани. Данъска сущо,кво бе и лани… Не дей си кута од ньи адресо, уземи пущи от твойто месо. Па мож да станеш и ти пирана! Да раниш чеяд од таа вана… Ма да си знаеш,че … Read entire article »

Обезценява се човешкия живот. Заченка на случайна среща. Безличен,безпризорен плод с цената на паница леща. А друга бе Божествената мисъл по темата-свободна воля. Да спорим с Господ няма смисъл за грешно изиграна роля. И въпреки че знаят за греха, призваните разсейват се на ужким. В една торба набутали праха останал от Разпутин и от Пушкин. Тогава хич да се не чудим че Господ няма го на среща. Щом можем всичко да погубим срещу една паница  леща. … Read entire article »

На сън във безделие нощем от дневните грижи се пощем. Па търсим в покоя разтуха да бъдем далече от тука. Използваме нови похвати, притягаме де що се клати, но щом се пробудиме пак повличаме вехтия впряг. Отново сме стари муцуни с разплути от мисъл крътуни. Прегърнали в стръвен инат живеца на гнилия свят. … Read entire article »

Типично неугледен ден. Мълчи унило даже календара. Дъждовен ден,съвсем обикновен, на времето случайна гара. Създаден е по проста кройка. разпътната надежда да затрива. Така,без нужда,просто бройка, един от многото такива. Търкулва се и отминава, тече си скучен тук живота. Изгубено сражение без слава, критично девалвирала банкнота. Седя унило,смълчан и блед в безимен ден от календара. Дъждовен ден,обикновен наглед, пред някаква случайна гара. … Read entire article »

Прозрачна,ранна,лятна заран. С разперени крила,увиснал в небесата самотно рее се бездомен керкенез. И силуета му от утринно течение подкаран рисува с бледа сянка връз земята на горда птица волния превез. Отпред сияе мощната река. Разбудена от първите изригнали лъчи. Покрита с пяна-млечна канава. А птицата с настръхнали крила е вперила в талазите безизразни очи, да брани свойта свидна свобода. И ярост блика в нейните гърди че дръзнала е да дели ефира и водата с безумна смелост на самец-сокол. Сърцето малко пламенно тупти. Какъв ли мощен порив блика от душата, да рее се сама в разкол между небето и земята? … Read entire article »

По идея на Веко Лете е.Жега,знай.Ората сено балират.Ма то ни за балиранье,ни за косенье.Напекло се е стърнище,а маранята трепти все едно земя увира.Бае Колчо е спрел беларуса чак до станиона.Земал е тубата за вода и е дигнал капаците. Оставил е трактора да работи па е заодил.Никакво съмнение няма каде се намира.Тама е половината бригада. Наседали са у „Феята“.В същност пред ресторанта са на сенка и смучат хладни бири.Тука е Дачко,Джони и Веко.Тука е и Наско Брадата.Скрил се е на половина зад един кестен и точи водата.Напил се е на мотика.Другите му се смеат и го целат с капачки. -Ебреее,па бадева само абиш биричката.Млого ти лабава алкътъ.-Уяда го Джони. По пътя минава Кнежкия рейс.Бабичките любопитно надзъртат.Притеснен Брадата се върти,а на лево,а на десно. -Варди,варди некоа да не си го познае!-смее се Веко-Ше ти излене касмета. -Аааа,язе … Read entire article »

Цял живот в неяснота. Съществувах дни и нощи. Бос и гладен-срамота. Дух измъчвах в тленни мощи. Бродех в градските мъгли и въздигах глас немощен, бродех с хиляди в тълпи, а самин преспивах още.   Изморен по пътя прашен скитах за едната слава. Ту просяк,ту демон страшен разнолик изкарвах хляба.   Тъй  редувах дни и нощи, бос и гладен в самота. Дух измъчвах в тленни мощи. Ех животе-срамота! … Read entire article »

Дошла ми е муза баче ли сам Пушкин. Тук у кукуруза копам-пишем ушким. На руке си пювнем, па матика дижем, га досади цувнем край дано да стижем. Сал некой да повни кви ги редим фули. Съга па са скромни, час да би ги чули… Кам да мерне мои попражньи поета, че да ги засвои да си среди сплета. … Read entire article »