Яннуари месец. Още я студ, въпреки че немаше ич снег. Толко беше студено , че даже и песовете не семеха да припикават нищо, що после не можеха да са одлепат от ледената висулчица.  Седнал сенсей Мичикуро и плете търлъци. Ма търлъци не човешки , а таралежовски , що приатела му Хеджихогу вместо да заспи като другите таралежове зимен сън , той се дири кво има за еденье и пиенье, а па ще изпущи и къ свръшва юбимиа му сериал „Листопад”. Мичикуро много са грижеше за на-добриа си приател , але съга тиа търлъчки ем ще го вардат от студа, ем тоа пустиняк като земе да са шушняри нощеска нема да тропа с ноктенца по дъските и да го буди. Беше ги догодил шаренки с мининки шарки на гъбки и ябълчици. Тъкмо … Read entire article »

Ранна утрин, монастира пак спеше. Пръвите слънчеви лъчи полазиа през прозореца по гръбината на сенсей Мичикуро, който бе заел поза „Разчепена къдъна” и старателно довръшваше оригамито на тема „Свиня пръвескиня настъпа мининко праслаче” Дори бе заел най-съобразителната фън шуи позицеа у тесната си стаа та да може да му са отворат трета и пета чакра и да спре да му прескача капачката на левото колено. Бе почнал с тава оригами още у три чеса , що пак имаше плънолуние и не можеше да заспи. Секи път като погледнеше у лунътъ длаката на врътъ му са наежваше и го напиняше извътре да са укачи на керемидите на талканъта и да зеи като дзвер. Но тоа път го не напрай . Сети са  на миналото плънолуние, както са беше укачил и тамън зина … Read entire article »

Стана рано сенсей Мичикуро. Другите сенсеи от монастира още спеа след сношната спиртизациа. Преметна торбъта през рамо и са запъти къди външната врата. Слънцето таман бе почнало да са подава на хоризонта и пръвите му лъчи погалиа тучните поляни и дръвета по които беа накацале минички пилеторе и весело чуруликаа. У монастира са  чуаше само кьопавия петел, който както сека заран, така и таа безуспешно зяяше да събуди сенсеите за сутрешната медитациа. Сенсей Мичикуро , дребничък на ръст , но за тава па с длака като на кръпатска мечка, бе усетил, че от толкова медитации и четенье на коани, бе почнал да губи връска с природата и с нейната дзен философеа. Затава снощи не бе медитирал с останалете, а легна бръже да може да са наспи , щото много не обичаше … Read entire article »

Киркор и Гарабет ги знаате,нали? Та,тия двама наши убавци по чужбина некаде одиле и с жива катеричка се сдобиле. Само дето други живинки през границата митничаре не пущале. Така че,наште двама убавци конспиративен план,с акъл напрайле. Щом влака границата наближил, животното,Киркор у гащите си скрил. Минала митническата проверка без проблеми,с безпределно точна мерка. Щом влака потеглИл обаче, почнАл Киркора гащите да свлача. Катерицата фанАл с ядовито изражение, през прозореца я мЕтнал и получил облекчение! -К’во напрАй,Киркоре-пустиняко, що фърли животното от влако?! Толко път го пренасааме ние, а ти направи таа дивотия! -Море,Гарабете,к’во ме щеш правИ! От тава животно мене свет ми се зави! Що не беше там,у твойте гащи, да тебе видим,ти пъ к’во направ’ ще? Е тъ,члена ми на клон го направИ, а ецата ми и се видоа шишарки, па хралупа у гъзъ ми изгради и почна еднаа,та мани-мани! Друса се на клона-друс,друс,друс! Ръфа си шишарки-хрус,хрус,хрус! Като земе па да и дотегне, мушне се в хралупата,да дремне! Ма кога шишарките повлече … Read entire article »

Събуди са рано, за кой ли път, сенсей Мичикуро. Седна още сънен в леглото и зе да разтръква гурелясалете си очи , пожупвайки са мръзеливо по корема. По двора на манастиря са чуаше предпразнично оживление. Беше дошел Зарезан. Най-светлия празник у манастиря , както и у цела Кула. Оплакна си набръже муцуната и излезна по двора , да види ка връви подготовката и имат ли нужда от него. Виде останалете сенсей как бодро тавареа каруцата с едене и пиене. Щеа да тръгнат от рано за лозята на Вин Це Пии , за да извръшат традиционниа ритуал по зарезване и отрезване и групова медитациа за берекет. Сенсей Ямато със строг поглед и отмерени движения на показалеца посочваше кое къде треа да са остай. Мичикуро обаче си беше напрайл малко по-различни планове от … Read entire article »

Французин,американец и пустиняк   се качиле у един влак.   Па у техното купе   вленАло и едно моме.     Яваш,яваш-влако си тръгнА,   подир малко мОмето се изпуснА.   Грубо казано-она пръднА   а малее-къ замерисА!   Кат джентълменец френеца станА   фанА се за коремо и казА:   -Мола да ме извините,господа,   ма сигур е от снощната храна!   МинАло не минАло   момето пА пръднАло.   Да не остане по-надзат   американецо и он казАл:   -И язе нещо се скапАх   шъ прощаате,ма таа храна…   А вътре у купето   де че ли си драл пръчлето.   Смрад небивала плъзнА   и пустиняка не сдръжА.   ДигнА се оня и тръгнА   къде заветната врата.   Отвори и казА културно:   -Абе що ви го не турна?   Я отваам у бюфето   а си зема въздух с две бирЕта.  -Вие тук се шашавете,  на кви си щете се правете  и ако се насЕре … Read entire article »