Articles Comments

Най-новото

Пъли Опинчев

На 28.10.1983 година още не беа изобретили “Гинко Билоба”-та, та може би за тава Пъли Опинчев си затри пашепорта, ели поне не можа да са сети дека го а денал. Тигивана беше ниело да си дрът вече и да не повниш, неа като сиги – пущиш телевидението и они та оринат с рекламе на апчеторе у примоция. За секи по нещо, ели па по нищо, важно а да ти земат парата. Та улете са он у милицията, тамее го одекаа и му казаа да са маиня и да връви да си прави нов пашeпорт, ми да не оди като пуленце из връшини. Пъли пръвоначално си пита дедовия, оти беше навленал у серия от селски сборове, та немаше бел ден за него. Чрънию му дроб зе да припуква коги изпиа сичкото пиенье, нашию немаше … Целия текст »

Последно добавени

Развенчаване

Не ми пробутвай празни думи! На предразсъдъци отдавна не робувам. На ме залъгвай с разни смешни суми! От туй бунище спрях да пазарувам. Не ми вменявай култ за преклонение! До твойта грандоманщина не ми е. Нали и ти си плод от семе-недоразумение, което някой е пропуснал да изтрие? … Целия текст »

Петър Саздов

На 17.08.1969 година дядо Петър се събуди и тежко се изправи в постелята си. Не смогна да отпочине старческото тяло, тежки грижи терзаеха душата му. Стана и излезе от бащината си къща, самотна бе тя, самотен бе и последния и обитател. Но не самотата плашеше дядото, той отдавна бе свикнал със нея. Плашеше го човешкото безумие, срещу него нямаше лек, безумците нямаха страх от никого. Нямаха страх и от Бога. Отиде в градината и откъсна три китки с уханни цветя, после бавно излезе от портата и закуцука към мерата. Бащината му къщичка бе последна от селцето, през пътя бе мерата, а на един хвърлей от там се намираше селското гробище. Петър Саздов всяка сутрин идваше да остави … Целия текст »

Дзен #17

Една късна и мразовита февруарска вечер сенсей Ямато с гръм и тресък нахлул у магерницата на Кулския Дао и Дзень манастир. Затрупани у светата обител от дебелия снег и омръзливиле са от бездействие, монасите са били отдали на неспирно пиянство. Видел сенсея натръкаляните по пода опиянчени братя, поклатил глава, потръкал си брадата и рекъл: - Виното свръшва, зимата – и она. Само глупостта а доживот! И врътнал тоягата у десната си ръка. А на заранта Ненко пощаджията, куту минувал с колата от Кула за Бойница по стената на язовира, видел у леда пресна дупка, почнала да фаща тънка кора. … Целия текст »

Прокоба за Белоногата

Стана белята що стана … Нема го веч Бисер-село! Село на мома Гергана. Нема ни къщи ,стобори… пилци из равните двори. Нема познати лица, сал тишина е една… и вода! Кой подигра се с природата, край изворът на Белоногата? … Целия текст »

Вехти мъдрости

  От времето на Ной и на потопа библейска притча по вратите хлопа. Хабер през векове препраща как дясната ръка юмрук поклаща. Кога усетиш някой че те шиба не се коси и не върти газа! Глупак така единствено постига да прави кеф и на врага. … Целия текст »

Стори ми път

Суетня по цели всевъзможни, надпревара луда, дълъг път. Заобиколен от себеподобни гледаш да намериш своя кът. Мечтаеш си и тичаш някъде напред, а всъщност времето така изтича. Като пионки ни редиш, Животе, в ред, който сам, без нас си го измислил. А накрая ти омръзваме и ни предаваш на твоята посестрима в тъмата. „На друг дошъл е ред“ – така се извиняваш и безцеремонно затръшваш ни вратата. Не ти се сърдя, харесвам те дори, но ти не ме упреквай, че понявга негодувам! Харесвам те,но знам, че си с предел, уви и трудно е да си представя, с теб да се сбогувам! Но когато дойде време за глътка въздух да пълзя, не пречи ми, дявол да те вземе, стори ми път от теб да изхвърча! Да се измъкна от твоята прегръдка, докато мога сам да го реша! Остави … Целия текст »

В бяла спретната къщурка

Ако има пиперливи дами или докачливи кавалери моля да ме извинят. Предварително съобщавам,че червената точка я няма само поради уважение към японското знаме. Кавъра на култовото стихотворение „Родна стряха“който ви представям, отвежда лирическия герой в едина визия от по-различен ъгъл.Но ви уверявам че независимо от първичните обстоятелства вдъхновили твореца, прекпонението му към оригинала остава непокътнато. В бяла спретната къщурка на един брат’чет, с някаква комшийска булка правим мохабет. Тука сред полите сдрани тъй и не разбрах как с другарчета отбрани сторих първи грях. В къщичка на дните златни кат’ един дебил, кой кого не знам изклати, щот’ се бях напил. … Целия текст »

Да уловиш рейса

Лете е!Пепей,жега!Нема сенкя,нема лат!По джедето въздуа трепера.Чеелите лепат за асфалта,парат на ногете, а уста дъат,куто скотна жаба.Рейса иде!Издалек се чуе кво се серти тешкиа!Пушека се вие ча с зади кюшето къде Къци Влаа. Яла го те!А на спирката народ,баче буробинци.Стотинка да пущиш у нечий джеб че падне.“Трчай,трчай мале да го неизпущим!“ Бутурнясванье пищенье, некой юто фули“Кам я твойта семкя,буяш недощипан!..Ти ма,ооуу, Кощрамбооо, тиа три дечоре де си ги повела?“ „Дебре,ей ,нещасник,очи да ти вадат… варди се недей ме буторнясвай пикоч изветрела, я съм забременена!“Секи у селото знае че с Дуда циганката шега не требва,таа си е здрала века!Да ама яла па се задрънчват некои с ньой! „Бременна си лани,егле се у сурата,кой па тебе че … Целия текст »

Към брата си

Не пий до край последната бутилка! Едничка глътка пощади! залутан нейде в сетна спирка виното с мене сподели. Да се опием брате мили! И аз останах сал душа, и в мене чезнат сетни сили, вземи стакана и ела! Глава склони със взор премрежен от виното пенливо притъпен. По външният ти лик-небрежен откривам твойта болка в мен. Не пий до край последната бутилка! Пред кончината миг поспри! От дъното горчивата мътилка за мене брате остави! София -февруари 1990г. … Целия текст »

Приятелство

Приятелство Всички го знаеха Баката.Но които го познаваха лично бяха единодушни в едно:По му прилягаше Каката.Длъгнест и слабоват,леко пригърбен и сякаш наежен,готов да се хвърли на пред иии…да побегне.С него не се излизаше на глава.Върти суче-все отгоре.По гръб не пада. Уволняваха го барем 20 пъти,още толкова сам напускаше и никъде не пропуста да си вземе документ,та било и за 2 часа работа.Какво умееше ли?Много неща,но погледнато реално почти нищо.Шофьор и водопроводчик.Две на пръв поглед нямащи нищо общо професии. Имаше лек говорен дефект който на моменти изглеждаше смешен ,но друг път му придаваше тежест.Не можеше да изрече „Р и Л“,вместо това изговаряше нещо средно между буквите „Въ  „Уъ“.След всеки 2-3  думи слагаше за авторитет едно звучно- „Разбирашли“ … Целия текст »