Архив за етитет: Кинопреглед

Киномания 2018 – „Рудолф Нуреев: Бялата врана“

Помните ли, кога един път расправах за режисьорката Вера Глаголева, къде фалеше деда ви Ралф Файнс? Даже тогива и са чудих кво па толко бе видела. Ма да ви кажа, кой си има очи той си види.

Думата ми а за един филм, къде деда ви Файнс е напраил голем поклон къде руската култура, в часнос балетната школа и некои аристократични порядки, башкъ невъзмутимо показва некои безсилиа на тоталитарниа режим. Тава неа филм, тава а прибиванье.

Начи много го влече къде Русиа тоо човек. Тава го о проникнало изодвътре, толко добре пресъздава опстановката в съвецката дръжава, че нема накъде. Не гу знам къде е одил и кви консултанте е ползвал, ма я не бе’ в киносалона, ми бе’ в Петербург.

Ку не знаете кво е – да ви кажа: през целиа фюм си одиш с Нуреев насам-натам, теглиш неговото тегло и накраа въздъхваш с облекчение. Действието връви успоредно – дават настоящето и од време навреме дават кво а било навремето, къде а довело до днешната ситуациа.

Актьра Олег Ивенко, къде играа главната роя мого прилича на Нуреев. Неа руснак, ми украинец и неа актьор ми балетис. Ценител(к)ите на мъжове ша пооплакнат окото. 🙂 Звезното присъствие са допълва от деда ви Файнс, къде играа учитела на Нуреев и Чулпан Хаматова, къде играа жената на учитела и къде си посаква от Нуреев. На мене лично много ми ареса актрисата къде играа Клара, кифлата, къде са разнасаше с нашиа човек насам-натам из Париж и къде му помогна а са излече. Ма нема да инги дира номера да и са обаждам. Ма не що не знам гръцки, ми що ку ми доде на сбора, на другите жени в село никой да инги обърне вниманее.

Ма да са не отклонявам. Целиа фюм: тава кинематографиа, операторска работа, музика, сичко а приказка. Затава и на разни пишман ценителе кът мене инги а интересно. Що майсторете си знаат и много-много не съ впечетляват от конпетентни вапросе. 🙂

Трейлър нема. Не дирете.

Снимкята а от офицялния сайт на Киномания: https://www.kinomania.bg/bg_BG/film/rydolf-nyreev-byalata-vrana-1229.html

Киномания 2018 – „Животът и смъртта на един драматург“

Чуле ли сте прикаската, че майсторството е в тава да не личи, че има майсторство. Е тоо филм е две в едно: пръво показва живота на един драматург, къде е толко добър, че партиата немоо разбере, и второ е напраен с толко майсторлък, че уж показва некви тривиални битови истории, ма дзепаш кът дете в ламба и немоо усетиш кога а минал час и полвин.

Расправа са за живота на Александър Вампилов, драматург и писател, роден през триесе и седма в Иркутск, Сибир. Тава, че големо тегло а теглил, ич нема нужда да ви расправам. Интересното е, че драмата са предава чрес сблъскването на таланта на писатела и отношението му към светъ с дивотиата на тоталитарната администрациа и нейното одношение към живота. В невъзможносттъ на системата да разбере, камо ли да оцени и признае класата на автора и във вътрешната борбъ между желанието за получаване на признание и здравиа разум, къде вика „маани ги таа административна дивотиа.“

Има сал четрима истински ора окол себе си нашиа човек: жена си и детето, майкя си и сал един приател поет, къде работи в един литературен институт в Москва. Сички други ели са безхарактерни ели па са нагаждаче, къде го гледат одвисоко.

Три сцени ма стоплиа в тоо филм. В едната дават къ в литературниа институт дират исчезналете портрете на класиците от един кабинет и намират тоо, приатела на главниа герой, пиян на дръво, къ ги а наредил окол него си, налива са с водка, дрънка си на китара и си пее. Вика на тиа, къде го намериа – „Нема с кого да си поприкааш тука. И тава ми било литературен институт…“

В другата сцена единиа нагаждач, къде има връски и пари, докъ преду тава му са дуеше, така фино си призна целиа фасон. Вика на нашиа човек, че в него и в тиа кът него е надеждата и че сал писателете и художниците моо опраат работата. С костюма и с високомерната физиономиа, па нашиа с ватенката лаас беше.

Ма най ми ареса къ си приказваа с жената след едно гости, баш на тиа с връските и с парите. Контраста с тейниа живот беше як, жената са бе искушила от сичкото тава лъскаво и недостижимо и зе да пита мъжъ си дали ги обича…

Айде стига толко, да остане и кво да са гледа. Ша го прожектират и в среда в четвъртък. Е и трейлър: https://youtu.be/GMDJLFnjGCU

Снимкята а земена от страницата на филма на сайта на Киномания 2018.

Верата е дело!

Зе ми акъя таа жена. Така са викàле и за героинята ѝ навремето. Зарад таа си героиня, къде инги а влезнàла под кожата още коги а била дете, Зорница София Попганчева са приби от работа. Резултата а БРИЛЯНТЕН.

Продължете да четете Верата е дело!

Софиа филм фест 2018 – „Исцелител“

Че а много зле работата – много а зле. Скоро нема а са опраи, ма тава не значи, че нема да са опраи ич. Минуса а сал един – че ниа сеги живеем, баш коги сме на най-ниската точка на синусоидата.

Продължете да четете Софиа филм фест 2018 – „Исцелител“

Софиа фюм фест 2017 – „Земята на просветените“

Тава а историа за Афганистан, смесица между документално и игрално кино. Расправа са за некви десетина дечурлиа, къде видимо са по на 12-14 годин и контролират некъв проход в Памир. Ку питате къ го контролират – с пушки и с коне. Не става много ясно кой точно а над тех и за кво връшат сичкото тава. Що тиа са реални ора и верно прават тава, къде го дават във филма. Ма режисьора не казва.

Продължете да четете Софиа фюм фест 2017 – „Земята на просветените“

Софиа фюм фест 2017 – „Белгийският крал“

Одиле ли сте скоро на летно кино?

Ку не сте биле отдавна на текова колтурно-масово мероприатие, мое да заповедате в парка на Военната академиа „Г. С. Раковски“ в началото на септември. На седми ша дават „Белгийският крал“, копродукциа между България и Белгиа. Според мене, тиа неговите режисьоре са изпиле баре по неколко кила рикиа тукее, на месна почва преду да снимат филма. Башкъ, че са ентелегентне ора, чуствителни. Нема къ иначе да стане така тоо фюм. Отделно екипа а железно професионален (се пак податлив на некои искушениа, ма за тава по-нататика). Получила са а редката комбинациа да снимат комерсиален фюм и да го напраат ем длибочък, ем да го продадът на 40 (словом: четирес) фестивала, ф тава число и в Китай).

Продължете да четете Софиа фюм фест 2017 – „Белгийският крал“

Софиа фюм фест 2017 – „Андре. Гласът на виното“

Ша каете – то винцето а убаво нещо, ма по тава време а още по-убаво а си го попийваш некъде крайморско такее. Верно а тава, ма фюм за море още не съм гледал таа годин. Моо да ви напиша тава-онова за „Кецове“ на Валери Йорданов, ма той поостаре (фюма де), па и за Карадере вече ви расправах. Затава съм турнал таа морска картинка. Та за Андре. Гласът на виното.

Продължете да четете Софиа фюм фест 2017 – „Андре. Гласът на виното“

„Големата мечтъ“ на деда ви Микеле Плачидо

Големиа майстор си а голем майстор. За дедъ ви Микеле прикаам. Не знам кво са а пресетил за теа щуретии от шеесе и осма, та ча филм за тех да праи, ку ма питате мене ич неа вервал в некви студентски мечти, световен куманизъм и прочее. Ша каете толко ли а па циничен? Къ да ви реча, тава а мунче од нашта черга. Израсъл в беднос, живота гоо научил од малък от коя стран са дръжи мотиката и го о имунизирал против бая шашкънии. Сакал да стане актьор и одвада в Рим, ма нема парици завалиата. Затава са фаща да работи в полициата. Оттама па го пращат под прикритие в университета, къде некви недорасле червени активисте са го окупирале и прикаат на путката си лелина за прогнилиа капитализъм и пр. Тама са залюбиа с една активиска и те така. Тава дават и във филма.

Продължете да четете „Големата мечтъ“ на деда ви Микеле Плачидо

Софиа фюм фест 2017 – „Сняг“

Викам па сеги а ви расправам малко за Турциа, така и така съм почнал да ви обеснявам кво според разни режисьоре са случва ф разни горещи и не толко горещи места по светъ. Нема а прикаам за полетика а са не докачи неко чуствителен човек ели па а земе а стане неко патаклъмъ, а ма обвинът, че нарушавам приателството между народете. Зарад тава ша еба а престава на вашто внимание художествено, не документално произведение. Филма, къде прикаам за него, са казва „Сняг“ с режисьор и сценарис Емре Ердоду.

http://siff.bg/bg/movies/mezhdunaroden-konkurs/snyag-1

Продължете да четете Софиа фюм фест 2017 – „Сняг“