Архив на категория: Рошковеца

Киномания 2018 – „Рудолф Нуреев: Бялата врана“

Помните ли, кога един път расправах за режисьорката Вера Глаголева, къде фалеше деда ви Ралф Файнс? Даже тогива и са чудих кво па толко бе видела. Ма да ви кажа, кой си има очи той си види.

Думата ми а за един филм, къде деда ви Файнс е напраил голем поклон къде руската култура, в часнос балетната школа и некои аристократични порядки, башкъ невъзмутимо показва некои безсилиа на тоталитарниа режим. Тава неа филм, тава а прибиванье.

Начи много го влече къде Русиа тоо човек. Тава го о проникнало изодвътре, толко добре пресъздава опстановката в съвецката дръжава, че нема накъде. Не гу знам къде е одил и кви консултанте е ползвал, ма я не бе’ в киносалона, ми бе’ в Петербург.

Ку не знаете кво е – да ви кажа: през целиа фюм си одиш с Нуреев насам-натам, теглиш неговото тегло и накраа въздъхваш с облекчение. Действието връви успоредно – дават настоящето и од време навреме дават кво а било навремето, къде а довело до днешната ситуациа.

Актьра Олег Ивенко, къде играа главната роя мого прилича на Нуреев. Неа руснак, ми украинец и неа актьор ми балетис. Ценител(к)ите на мъжове ша пооплакнат окото. 🙂 Звезното присъствие са допълва от деда ви Файнс, къде играа учитела на Нуреев и Чулпан Хаматова, къде играа жената на учитела и къде си посаква от Нуреев. На мене лично много ми ареса актрисата къде играа Клара, кифлата, къде са разнасаше с нашиа човек насам-натам из Париж и къде му помогна а са излече. Ма нема да инги дира номера да и са обаждам. Ма не що не знам гръцки, ми що ку ми доде на сбора, на другите жени в село никой да инги обърне вниманее.

Ма да са не отклонявам. Целиа фюм: тава кинематографиа, операторска работа, музика, сичко а приказка. Затава и на разни пишман ценителе кът мене инги а интересно. Що майсторете си знаат и много-много не съ впечетляват от конпетентни вапросе. 🙂

Трейлър нема. Не дирете.

Снимкята а от офицялния сайт на Киномания: https://www.kinomania.bg/bg_BG/film/rydolf-nyreev-byalata-vrana-1229.html

Киномания 2018 – „Животът и смъртта на един драматург“

Чуле ли сте прикаската, че майсторството е в тава да не личи, че има майсторство. Е тоо филм е две в едно: пръво показва живота на един драматург, къде е толко добър, че партиата немоо разбере, и второ е напраен с толко майсторлък, че уж показва некви тривиални битови истории, ма дзепаш кът дете в ламба и немоо усетиш кога а минал час и полвин.

Расправа са за живота на Александър Вампилов, драматург и писател, роден през триесе и седма в Иркутск, Сибир. Тава, че големо тегло а теглил, ич нема нужда да ви расправам. Интересното е, че драмата са предава чрес сблъскването на таланта на писатела и отношението му към светъ с дивотиата на тоталитарната администрациа и нейното одношение към живота. В невъзможносттъ на системата да разбере, камо ли да оцени и признае класата на автора и във вътрешната борбъ между желанието за получаване на признание и здравиа разум, къде вика „маани ги таа административна дивотиа.“

Има сал четрима истински ора окол себе си нашиа човек: жена си и детето, майкя си и сал един приател поет, къде работи в един литературен институт в Москва. Сички други ели са безхарактерни ели па са нагаждаче, къде го гледат одвисоко.

Три сцени ма стоплиа в тоо филм. В едната дават къ в литературниа институт дират исчезналете портрете на класиците от един кабинет и намират тоо, приатела на главниа герой, пиян на дръво, къ ги а наредил окол него си, налива са с водка, дрънка си на китара и си пее. Вика на тиа, къде го намериа – „Нема с кого да си поприкааш тука. И тава ми било литературен институт…“

В другата сцена единиа нагаждач, къде има връски и пари, докъ преду тава му са дуеше, така фино си призна целиа фасон. Вика на нашиа човек, че в него и в тиа кът него е надеждата и че сал писателете и художниците моо опраат работата. С костюма и с високомерната физиономиа, па нашиа с ватенката лаас беше.

Ма най ми ареса къ си приказваа с жената след едно гости, баш на тиа с връските и с парите. Контраста с тейниа живот беше як, жената са бе искушила от сичкото тава лъскаво и недостижимо и зе да пита мъжъ си дали ги обича…

Айде стига толко, да остане и кво да са гледа. Ша го прожектират и в среда в четвъртък. Е и трейлър: https://youtu.be/GMDJLFnjGCU

Снимкята а земена от страницата на филма на сайта на Киномания 2018.

Черна̀ дупка от бае ви Горан Стефановски

Ша каете – македонец кво мое да ни каже за распада на Югославиа, теглото го изтеглиа другите. Верно, че наште бракя прявиха византийска ловкос при отдеянето, лаас са понаучиле нещо от толко годин съседство, ма не ми а затва прикаската.

Според мене автора на таа пиеса а преживел същата драма кът главниа герой в пиесата Продължете да четете Черна̀ дупка от бае ви Горан Стефановски

За пъкя

Ониа дена в залива на Иракли плуваа три лебеде. Три, колко са и чистите диви плажове, къде са останале: Карадере, Корал и Иракли. Пъкя до тех е труден, стар и неподдържан, ма на ората тава не пречи, некои шегаджии даже проявяват творчество.
Ма плажовете са приказка.
Най-чистиа от тиа три по закон защитени плажа а Карадере и тава, къде засега го спасява а именно изровениа черен път. Секвите тама новобогаташе и парвенюта са не влачат по него, що сака полвин час да си връгаят лъскавите коли по пепеяците из лозеата и да ги изподерат из шипките и драките. (Тия и не знаат, че моо си наберат шипки и драки за чай, ма тава а друга тема.)
До другите два защитени плажа има асфалт и разни други важни инфраструктурни обекте, та са стига сравнително лесно. Апа чичковците с бързите пари дират лесното.
Я не одбирам от архитектура, ма разбра’, че тава са бунгала и разни текива малки сгради. Малки, що в защитената меснос е забранено да са строи. Преставам си, ку беше разрешено. Ма понеже дръжъ на обективностъ, съм длъжен да одбележа, че са полагат и грижи за природата:
 
Ма мене теа кочини ма не интересуват. Я сакам да ода на чисто. И по песъка да тичат деца и във водъта да плуват лебеде. И други важни неща текива, нематериални.
Звездите, прибоя и щурчеата са не видат и не чуат от кочините. И там не моеш да усетиш колко близко е другиа до тебе. Пъкя до дивиа рай е пепеяк и бозалък, ма си има и плюсове, наете ли кви трънки и къпини моо си наберете покрай него. Асфалта сака а връже Дуранкулак с Малко Търново през Варна и Бургас, не да води до плажа.
Ша каете: кво ни занимаваш с твойте морски впечатлениа, тава а сайт за Северозапада, три области в дръжавата, къде умират и управлението го боли дедовиа. Къ що – да ми кажете кво мислите за аналогиата, къде ги праа. За три диви плажа с лоши пътища и три подивяващи области зарад още по-лоши пътища.
Според мене причините са еднакви: при назе не връви, що нема път, сал че принципа а обратен на крайморския, щото тука път требва. И парите, къде ша потекът по него, шса повече. Там е било диво и требва да остане текова, ма зорлем праат път, да го осират. Тука а било цивилизациа и требва да остане текава, имало е път, ма го не ремонтират, па зорлем съсипват. Чичковците праат сичко наопаки. Ма връй им обесневай, ку си немаш друга работа. Къ вика Койо Капитаня, тиа немат текива драйвери в харда.
Тука в СЗ нема варианте за бързи пари, па и да има – път нема. Идялно е за предприемачество при две условиа: стръв и път. На субсидиите за земеделие им са види краа и требва преориентиране, стръв. Ма то па ша а за бързи пари. За друго сака а са напраи път, да са изрине гюбрето, ма ми са не верва тава да стане скоро. Едновременно па нема да станат ич.
Автомагистрала “Черно море” знаете ли гя? Почва от Варна, връви на юг, и а дълга 8 (осем) километра. Магистрала мое и да нема, път в най-бедниа район също мое да нема, ма за сметка на тава фирма “Автомагистрали Черно море” е спонсор на фестивали… Мое да са ти запушени кръвоносните съдове, ма ти си блъскаш силикон по видните места и ич ти нее…
Кът са върнах на морска тема, требва да добава, че всъшнос чистите плажове са шес: сака да добавим Силистар, Дуранкулак и Крапец. Аде, па дано догодина до друга да има повече лебеде в залива на Иракли и по-малко бедни области в дръжавата.

„Лисичета“

Да бе, и мене тоя плакат яко ми подразни интереса та ча ма прати да дира билете за постановката. Що кя са играе на камерна сцена и тиа пущини свръшат много бръже. Голем късмет извадих, що коги са завлеко’ до касата на Народниа, билетете беа продадени до ноември, добре, че намери’ едни ора, къде са беа отказале, та купи’ тейните. Казвам им да знаат – постановката а убава, да си купат билете наново и да одат да ги гледат.  Продължете да четете „Лисичета“

Времето

Тоя часовник е произведен преди повече от 50 г. И никога след сглобяването си не е бил особено точен. С годините става все по-зле, отмерва и отбелязва със странни звуци време, несъответстващо на нито една позната система, и неприложимо никъде по света. Докато накрая е захвърлен сред купища други вехтории и е … Прочетете повече

Верата е дело!

Зе ми акъя таа жена. Така са викàле и за героинята ѝ навремето. Зарад таа си героиня, къде инги а влезнàла под кожата още коги а била дете, Зорница София Попганчева са приби от работа. Резултата а БРИЛЯНТЕН.

Продължете да четете Верата е дело!

Колтура за 100 лева

Виа одиле сте на опера? Щото тиа дена са завлеко и азе да гледам тава чудо на върховете в Белоградчик. „Кармен“ от Жорж Бизе. Прибиванье, вервам ша ма разберете. Пренесох са в друг свет, олекнах без да съм изпил баре три рикии. Академика Карталов и неговите ора са докоснати от Бога. Праат неземна красотъ в най-бедниа регион в Европейскиа съюз. Нема кво да ви прикаам повече, глейте: Продължете да четете Колтура за 100 лева

Софиа филм фест 2018 – „Исцелител“

Че а много зле работата – много а зле. Скоро нема а са опраи, ма тава не значи, че нема да са опраи ич. Минуса а сал един – че ниа сеги живеем, баш коги сме на най-ниската точка на синусоидата.

Продължете да четете Софиа филм фест 2018 – „Исцелител“