Архив на категория: Тодар Галишки

Юпи

Е, нема що! Станах и я юпи на дръти години – вервайте ми!

Винаги съм им са присмивал на тия там ора, де са праат на това, дека не са, ама ма стигна.
Коги бех мъничък, мойта комшийка – баба Найда се ми викаше:
– Ей, Тошинкаааа… Недей са смея на ората, ша та стигне. Това на което са подиграваш – връща ти са същото и на тебе.

А де де!? Кой да я слуша?
Сеги, колкото повече одрътевам и са оглеждам надзаде – права е била бабичката.
Смеях са на дедо Стоян, че са е изкривил и клекуца – стигна ма!
Смеях са на мойта си бабичка, че забрава – стигна ма!
Смеях са на комшията, че на Вировско на сбора са напил и опущил 1-на ялова булчица – стигна ма!
Смеях са на…. Още поне на 100 работи и се ма стигнаха.
Верно, никога не съм бил злобен, а просто подигравчия и като всеки врачанин музовирджия. У това немаме равни!
Се таа… Оня „отгоре“ явно не прай разлика между едното и другото, а просто връща.
Още коги доде Цара да ни опраа за 800 дена, най обичах у кръчмата да са смеа на юпитата му. Тия жени – приказват, а нищо им са не разбира. И не щото ползват само учени приказки (и ние сме училе и челе книги), а просто редат думи, опиват се от красноречието си и накраа… Нищо!
– „В контекста на това… на онова…В тоя ред на мисли…. На този етап….Ще се съобразим със…. На базата на договореностите с нашите партньори….Това ще бъде коментирано по късно в съответствие със… От гледна точка на….Работим по въпроса за…“
Бля, бля, бля…Голем смех падаше и се забавлявах.
Ами сеги!? По зле станах и от тех!

Шефа ми – и той юпи – лъже, маже и уж приказва на чист литературен български, а нищо не му са разбира. Кима, вмъква междуметия, усмихва се… Сущи Демостен!
Ония отсреща, дека са водат преговорете, и те са издемостенили и праат същото. Брайкя да са, немаше толкова да си приличат. Мазни, мазни… Лъзгат са като … Да не казвам какво, че моа да има и малолетни читателе.

Викам си: -„Що са лъжете и са прайте, че си вервате!? Що си сътривате времето из тия лъскави офисе и секретарките си чупат дългите крака да ви носат кафета и минерална вода, а вие ги не пиете!? Що не свръшите нещо полезно – например да са напиете и попеете, идете на лов, за риба, опънете същите тия те секретарки де друсат цици покрай вазе, а вие ги не видите… Що!?
Що, ама явно има що!
Не я печела тлъстите държавни поръчки, не я цоцам европейски субсидии, не я карам скъпа кола и имам вила с персонална охрана на „Евксиновград“…
Не я, а тия! Явно така требва, ако сакаш да имаш горното.
Тааа…..Почнах и я. Връгалям камичетата из устата си като оня древен грък, приказвам, а нищо ми са не разбира, преливам от пусто в празно, по цел ден виса дзвънци у офиса, вместо да ода за риба, или пръскам некъде семето си, облачам гладени ризи, лъскам си сека заран обущата, къпа са редовно, ода на скъпи фризьорки, булката ми купи убави парфюме… И още, и още…
Да, ама това не съм язе!
Некой викат:
– Добре ти е, жено!
Не! Не ми е добре! Това е като коги косъм порасне нанавътре. Не пречи – нема да умреш – ма гнои и ти не дава да спиш.

Е те това е те!
И за това, ора – не смейте са на нищо – настига ви!

Пчелата майка

(Молбица къде Бойко)

Туна се казва и не е никаква пчела или друго некакво мисикомо, а си е куче и по точно кучка. Кучка в истинския и преносен смисъл на думата.
В истинския – щото си е куче. В преносния – щото обича „мръвката“. Ама много!

Никога не съм я видял да ходи „непразна“. Още кърми и вече е сбрала бесовицата. Аман! Напълни селото с помияре. Не ни стигат копанарете гладни и сополиви да бришат по сокаците, ами и нейните безбройни копилета присосват като сенки и те гладни, подли и крадливи с неустановена нечиста кръв, но с непобедима воля за живот.

Де що има полог – обират го, де що има нещо неприбрано – тяхно е. Това кокошки, патки, гъски, пуйки… Не останаха от тях. Опусте селото и нема барем един петел заран да ти изкукурига, събуди и разсъни.

Затова селяните се размързеливиха и го удариха на живот и социални помощи. Що да гледат кокошки, когато така, или иначе семселето на „Пчелъта майка“ ще ги удуши и развлече по поройщата? Ако не те – копанарете.

Бойко вика и са бие у гръдите: „Ша унищожим престъпността… У секо село ша сложим полицай… Ша спрем кражбите и бабичките ша спът спокойно…“
А де де! Чакаме!

То, че не си сложил, Бойко, ни един полицай до сеги никъде – не си. Че кражбите не си ги спрел и даже растът – растът си. Че това нема да стане – нема!
Верно, признавам ти – изпълни сал това, че бабичките да спът спокойно. Спът си най спокойно, но вече у „Гладна поляна“ и ги не интересуват ни кокошки, ни пиленца, ни че са им обрани градините и изтърбушени къщите.

До ка са нАдаха да ги овардиш от притеснение дигнаха захарта, от там им са разлопаха сърцата, от там- кръвното и …. С духовата музика напреде та до „Гладна поляна“.

А тия те всичките та обичаха и гласуваха съвокупно за тебе с четири ръце. Надаха ти са…

Родната ми майкя – и тя!

Уж е вишиска от „Софийския“, ентелегентка, мрази пожарникарете и милиционерете… Коги беха протестете и ти дигна кръвно и влезна у болницата така се случи, че си се прибрах на село внезапно. Майка – стъпила пред телевизора по-нАблизо, че да чуе, вторачила се в новините и реве със слъзи.
Влазам… Нема ни здрасте, ни прегрътки и целувки като други път…. Вторачила са и реве!

Викам:
– Майко кво става!?- притесних са.
– Тошооуу…, Стига с тия протесте! Разболехте Бойко! Дигна кръвно…
Сащисах се! Първо са почувствах виновен, после са сапикасах.
– Ама, майко, ами я немам ли кръвно? Сека заран пия по една шъпа апчета, а съм по млад от Бойко. Мене не жалиш ли!?
– Ти ша са опрайш, слОбоден си и за това дигаш кръвно, а той!?

Е те е това те!

За това, Бойко, мола та до къ се още има неко жива бабичка дето та обича и още не е отпрашила на къде „Гладна поляна“.

Ти нема да са спрайш с битовата престъпност и циганете. То, това е ясно! Ама – мола та – разправи са барем с племето на „Пчелата майка“. Тия са са развъдиле, превзеха селото, плъзнаха по другите селия… Скоро ша завладеат целата дръжава, ша я опоскат и нема да имаш пари за магистрале.
Насочват са и накъде ЕС вече и ша гътнат и него. Направо ша го фалират! От там – нема еврофондове, нема краденье в неусвест и нанай магистрале!

Земи мерки! Те, че бабичките си отидОха – отидОха си. Лека им пръст, ами земи са у ръце и бъди мъж! Прати на майната им „Хелзинският“ комитет и тия от фондация „Четири лапи и седем опашки“ ли беха? Тия само ти цоцат паричките и за тебе не остават…
Довръши го това племе!

Селската музика

Ейиии….! Какво нещо беше едно време, брей…! Който е от „Северозапада“ няма как да не знае за Дико Илиев и какво нещо беше за всяко село духовата музика. На почит! Няма това, няма онова… Музикант ли си, уважават те повече и от кмета, и от председателя на ТКЗС-то. Ще попитате защо? Ами тогава всичко живо хоро играеше и не се минаваше ни сватба, ни погребение, ни новобранска без музика, а и рожденни и особено имени дни. Продължете да четете Селската музика

Багдад

Гулем град е Багдад! Древен и се намира в „Плодородния полумесец“ – люлката на цивилизацията. Не тоя „Полумесец“, който е върху знамената на много от ислямските държави, а „Полумесеца“ като географско понятие. Четете и са учете! Върнете се 3 000 г. барем назаде и разберете за какво става дума. Продължете да четете Багдад

Майчина жалба (по телефоня)

– Тошооо…уу…., за кво, мама, учИ!? За кво, мама, завръши със златен медал!? Я не съм си арчила парите да та пращам на солфеж и тромпетка – бела да ти купувам, та ти като студент да я пропиеш, квартири да плащам и с хазаи и Енерго да са разправам, и бременни моми да абортирам… Да са червя и в земята да потъвам, и колете по теснолинейкята да ти пращам, а ти да ги едеш и пиеш с приятеле…

И още иляда пъти – за кво!?

За това ли, бе мама, че да работиш с цигане и турци!? За това ли, бе мама, да са катериш по скелетата!? За това ли, бе мама, да та съдат до гроб, че некой си са е напил и паднал та са утрепал!?

Цигане! Ти с тех може ли да са опраиш? Що теб ша тормозат?

Я съм та учила, мама, и от залъка съм си делила, да одиш с костюме. Три съм ти купила досЕги и още три ша ти купа, ама да не седът у гардеропете като сеги, а да ги носиш! Иначе файдъ нема и сал плескаме пари.
Айде, зимай са у ръце!

И затвори!

Така и не можах да я попитам как е със здравето.

Тодар ГАЛИШКИ

Погребенията „по врачански“

От как свят светува, всеки се връща към младостта си. Даже и 25 годишните и те си мислят, че е било по добре, когато са били на 18.
Старците на „Ранчото“ в „Парламента“ (кръчма и магазин едновременно) и те забравили вече неволята, купоните, национализацията, липсата на ток, вода хладилници… И те разправят колко добре е било „Едно време“.
Много просто! Млади са били, а винаги е по добре да си млад сиромах, отколкото превъртял и болен дърт милионер. Продължете да четете Погребенията „по врачански“

Мазъта

Имам един приятел там некъде у Северозапада. Условно ще го наречем „Ванчо“.
Ша ма питате:
– То, ора нема вече там, а ти имаш приятеле!?
Е па – имам!
Измреа, ибегаха, пръснаха са на тоя и оня свет, ама и останаха тук-таме като диви пръчки и са не предават.
Живи и здрави да са!
Некои от тех са напечелиха у странство и си се прибраха да сложат кокале у бащините си гробове.
Дали ша доживеа да са прибера и язе? Продължете да четете Мазъта

Генчо

Генчо да си на тоя свят! Верно – циганин от копанарите. Верно – гръчав и черен, без образование и никакви, а ма никакви умения – пирон в земята не може да забие!
Ама – умен Генчо!

Жени се (без брак, естествено), обещава, лъже, маже, сваля звезди – умее го – признавам! На 33 години е, а смени поне толкова булки.
А я!? Продължете да четете Генчо