Архив на категория: Тодар Галишки

Селската музика

Ейиии….! Какво нещо беше едно време, брей…! Който е от „Северозапада“ няма как да не знае за Дико Илиев и какво нещо беше за всяко село духовата музика. На почит! Няма това, няма онова… Музикант ли си, уважават те повече и от кмета, и от председателя на ТКЗС-то. Ще попитате защо? Ами тогава всичко живо хоро играеше и не се минаваше ни сватба, ни погребение, ни новобранска без музика, а и рожденни и особено имени дни. Продължете да четете Селската музика

Багдад

Гулем град е Багдад! Древен и се намира в „Плодородния полумесец“ – люлката на цивилизацията. Не тоя „Полумесец“, който е върху знамената на много от ислямските държави, а „Полумесеца“ като географско понятие. Четете и са учете! Върнете се 3 000 г. барем назаде и разберете за какво става дума. Продължете да четете Багдад

Майчина жалба (по телефоня)

– Тошооо…уу…., за кво, мама, учИ!? За кво, мама, завръши със златен медал!? Я не съм си арчила парите да та пращам на солфеж и тромпетка – бела да ти купувам, та ти като студент да я пропиеш, квартири да плащам и с хазаи и Енерго да са разправам, и бременни моми да абортирам… Да са червя и в земята да потъвам, и колете по теснолинейкята да ти пращам, а ти да ги едеш и пиеш с приятеле…

И още иляда пъти – за кво!?

За това ли, бе мама, че да работиш с цигане и турци!? За това ли, бе мама, да са катериш по скелетата!? За това ли, бе мама, да та съдат до гроб, че некой си са е напил и паднал та са утрепал!?

Цигане! Ти с тех може ли да са опраиш? Що теб ша тормозат?

Я съм та учила, мама, и от залъка съм си делила, да одиш с костюме. Три съм ти купила досЕги и още три ша ти купа, ама да не седът у гардеропете като сеги, а да ги носиш! Иначе файдъ нема и сал плескаме пари.
Айде, зимай са у ръце!

И затвори!

Така и не можах да я попитам как е със здравето.

Тодар ГАЛИШКИ

Погребенията „по врачански“

От как свят светува, всеки се връща към младостта си. Даже и 25 годишните и те си мислят, че е било по добре, когато са били на 18.
Старците на „Ранчото“ в „Парламента“ (кръчма и магазин едновременно) и те забравили вече неволята, купоните, национализацията, липсата на ток, вода хладилници… И те разправят колко добре е било „Едно време“.
Много просто! Млади са били, а винаги е по добре да си млад сиромах, отколкото превъртял и болен дърт милионер. Продължете да четете Погребенията „по врачански“

Мазъта

Имам един приятел там некъде у Северозапада. Условно ще го наречем „Ванчо“.
Ша ма питате:
– То, ора нема вече там, а ти имаш приятеле!?
Е па – имам!
Измреа, ибегаха, пръснаха са на тоя и оня свет, ама и останаха тук-таме като диви пръчки и са не предават.
Живи и здрави да са!
Некои от тех са напечелиха у странство и си се прибраха да сложат кокале у бащините си гробове.
Дали ша доживеа да са прибера и язе? Продължете да четете Мазъта

Генчо

Генчо да си на тоя свят! Верно – циганин от копанарите. Верно – гръчав и черен, без образование и никакви, а ма никакви умения – пирон в земята не може да забие!
Ама – умен Генчо!

Жени се (без брак, естествено), обещава, лъже, маже, сваля звезди – умее го – признавам! На 33 години е, а смени поне толкова булки.
А я!? Продължете да четете Генчо