Архив на категория: Черногледец Храбър

Монолог на един завистник

Завиждам на зимата! Толкова е бяла и крещи от чистота. Опакова всичката мръсотия с белите си воали, като Кристо Явашев Райхстага и предизвиква уважение. А в мен едни мъгли се стелят, една сивота… Клокочат песимизъм и отчаяние като в отходен канал. Завиждам и на пролетта! Как може да е толкова оптимистична, толкова пъстра? Да е пълна с мелодии и ухания, как? Продължете да четете Монолог на един завистник

Акт на съвестния полицай

Днес,…,…, в гр. Козлодуй, на ул.“Ломско шосе“, до самИ кръстовището пред „Бананите“, по посока механа „Олтения“, преди отбивката за осамте улици, на гръба на гастронома срещу автогарата, откъдето таман тръгаше рейса за Орехово, аз, пътен полицай П. Петков, запрех долеподписания господин водач, с цел извръшване на рутинна проверка на документи – лични и на автонобила, талон за преглед, оборудване и застраховка „Гражданска отговорност“. Продължете да четете Акт на съвестния полицай

Чужда работа

Мончо беше убавец. Още от миничък. Сички убави мацки се изприбиваа да му бъдат гадже. Некои успеваа, некои си чекаа ред, ама он беше с добра душа и рано или късно, обращаше фнимание и на пренебрегнатите. Така почти немаше момиче да му беше мераклия и да не а опитало от прелестите, спущени свише на тоа симпатяга. Продължете да четете Чужда работа

Неделя

Неделя е. От ония, в началото на лятото. Денят започва рано и тихо. Слънцето се изтъркулва иззад баира с акациевата гора и закачливо хвърля няколко лъча надолу, към реката. А тя все бърза за някъде. Огряна от първите лъчи, започва игриво да блещука и като че с нова сила се втурва напред. Неделя е. Денят започва спокойно, с прозявка и разхвърляни чуруликания на ранобудни хвъркати. Продължете да четете Неделя

Популярни вицове в стил „Шекспир“ – Джентлемени

Янки, френеца и пустиняк
се качиле у един влак.
Па у техното купе
вленАло и едно момЕ.

Пуфта-пафта – влако си тръгнА,
подир малко мОмето се изпуснА.
Меко казано – она пръднА.
а малее – кък замерисА! Продължете да четете Популярни вицове в стил „Шекспир“ – Джентлемени

Призвание

Лейди Г. беше родена аристократка. Съзнанието и беше аристократично. Житието и бе същински аристократизъм. Стремежите и – аристократически. Във вените и течеше аристократична кръв. Произхода и, за всеобщо учудване, бе някак потаен, но това не пречеше да бъде благородничка. Преди пет години, се бе омъжила по любов за 82 годишния лорд Гилън. От три години бе опечалена, 32 годишна вдовица. Но полагаше големи грижи за имението и замъка, които бе наследила. Понякога, за учудване на прислугата, употребяваше неясни буквосъчетания, но всички й бяха свикнали. Бяха решили, че културата и образованието на лейди е на достатъчно високо ниво, за да не могат да разберат всичко. Затова и главният градинар въобще не се учуди, когато чу господарката да го вика:
– Рупъъърт! Жено блъива, яла вам!

Заповедайте

Заповедайте, заповедайте! Ич се не притеснявайте! Чуствайте се като…, абе като онаа свиня у кочина, къде сънувала, че изскочила. Нали се сещате къ се чуства свиня, кога избуши кочината? Точно така – като истинска свиня. Та, заповедйте у нашта опщина, без много да му мислите. Оно тука, тоа къде требе да мисли го не прай, та виа ли. Тука а истината. Тука а живота. Тука моа прай секи кво си сака, без никакви последствия. Продължете да четете Заповедайте