Архив на категория: Черногледец Храбър

Неизвестен

(Моля, да не бъде приемано на сериозно, а да речем… като пародийка)

 

Сутрин пролетна, ленива.
Будя се и нещо ми е криво.
Сън ли бе, не помня, но отвън
се разнася вест с камбанен звън.

 

Почнах мислите да си събирам
и взех полека някак да прозирам –
въпроси някакви досадни в мен
правят неспокоен новия ми ден.

 

Така ли непотребен, незначим
животът ще си мине отстрани?
Защо ме има, пък съм неизвестен?
Живот, като под сянката на кестен.

 

Да бях началник строг или пък кмет,
да бях военен в униформа с капулет.
Свещеник ли да бях или поне кръчмар,
все важни хора, с мисия и жар.

 

Депутат ли трябваше да стана или аташе,
за да знае тоя свят, че има ме и мен?
Нужен ли съм някому така незнаен,
е въпросът, който ме терзае.

 

Може би поспал съм повечко нощта,
че да ми е толкоз криво сутринта.
Прозявам се, ръце протягам,
към отговори май се приближавам.

 

Няма цял живот да бъда неизвестен,
ще бъда оценен, надявам се кат „свестен“.
И то ще стане в някой хубав ден,
когато звън камбанен ще почита само мен!

 

 

Нищо особено

Нищо особено. Втори юни. Петък. Задал се е събор. А Дунава все така си тече. Нищо особено. Време за обяд. Време за биричка. За леко отпускане. Слънчево. Топло. Направо – лято. И к’во? Нищо особено. 12 часът е. И засвириха сирени. Да-а, време за минутка почит. Една минутка. Един миг, в който би трябвало да се замислим, да сведем глави и да отдадем уважение. Продължете да четете Нищо особено

Бай Цаци – сборянина

И понеже, скъпи мои пустиняци, иде време за едно млого одговорно и паметно събитие, а именно – вълчедръмскиа збор, те яла на Ви едно расказче на таа болна тема. Он збора ни е на св. Дух и макар че кутловчанье се опитаа да ни го приватизират, ниа се не сръдиме. Нашиа си збор датира от памтивека, затава кой сака – да заповеда. А я че отодим на збор у Монтана (дей, къ модерно звучи: „Монтана“). Продължете да четете Бай Цаци – сборянина

Какво е любов

(Предварително се извинявам, че разказчето не е на диалект, но някак не се получи, затова… и те така!)

От няколко дни Методи Рачков като че живееше нов живот. И боица по лицето доби, и искрици в очите се появиха, че и гримаса, подобна на усмивка, започна да прави, нещо, което отдавна  сякаш бе изчезнало от битието му. Продължете да четете Какво е любов

Пенко Шилбока

Видвале ли сте ора, къде по принцип са с добро образование, ма де факто са си уникални простаци. Оно тава, простотиата ни се учи, ни се назаем зима, ни па моа се отъвнеш от ньеа. Она си е като сенкята на човек – къде и да идеш, она си е се негде около тебе. Само къде, ако а облачно, нема да се види баш, ама си е с тебе, аха. И простотиата така – ако нема поле за изява моа си се таи у душицата, ама дойде ли момента, майкууу – йела глей! Продължете да четете Пенко Шилбока

Пореден урок у кулскиа дао-дзен манастир

(Въведение за уважаемия читател:

Почитаеми читателю,

За да си наясно с писания като долупредставеното, ще е добре да бъдеш информиран за една друга действителност, която на пръв поглед е леко причудлива, но съвсем реална в главите на посветените. Става дума за една паралелна на Северозапада вселена, която всъщност е в много тясна връзка с нашата действителност. И благодарение на съществуването на алтернативната реалност и връзката ни с нея, ние все още сме тук. Продължете да четете Пореден урок у кулскиа дао-дзен манастир

Некогиш на запад

Едно време, га се развиваше социализъма у назе, нещата не беа ча па толко зле, къ си мислат некои. Ората не са билe ча толко залупени и закрепостени. Не а липсала и информация за събитята и живота из страните от „загниващия“ капитализъм. Имаше едни супер мощни транзистори, наречени ВЕФ, които беа като прозорче към оня свет, къде ората трудно живеа и млого се мъчеа. Благодарение на късите вълни и радио „Свободна Европа“ , сичко тава достигаше до юбознателните орица от социалистическиа Северозапад. Продължете да четете Некогиш на запад

СЗ хайку с политико-бирен привкус

ПЕРСПЕКТИВА

Слънце, дъжд, дъга – добър хабер.
Светло бъдеще, мъгла – зелен хайвер.
Бунище, тиква, премиер – ай сиктер! Продължете да четете СЗ хайку с политико-бирен привкус

Христос Воскресе

(Христос Воскресе, скъпи земляци!

Тая сутрин се събудих със странни строфи в побелялата си глава и реших да ги споделя с вас. Простете, ако на някой не му се нрави!) Продължете да четете Христос Воскресе

Днеска па кой…

Така, така, така-а… Къкто вече споменахме у едно друго пруизведение, за секо населено место у Северозапада си има запазена фраза. Нали се сещате ква беше она за китното местенце, центъра на вселената, секси-дупето на географията, наричано с миловидното и душепогалващо име Вълчедръм? Сещате се-е, сещате! Обаче не а лошо да споменеме, че и за секо селище пА у тоа географски отсек си има по един характерен въпрос, показващ силната юбоф на местните към информацията относно икономическото, политическото, социалното и най-вече, от демографското състояние на местото. Продължете да четете Днеска па кой…