Архив на категория: Черногледец Храбър

Нищо особено

Нищо особено. Втори юни. Петък. Задал се е събор. А Дунава все така си тече. Нищо особено. Време за обяд. Време за биричка. За леко отпускане. Слънчево. Топло. Направо – лято. И к’во? Нищо особено. 12 часът е. И засвириха сирени. Да-а, време за минутка почит. Една минутка. Един миг, в който би трябвало да се замислим, да сведем глави и да отдадем уважение. Продължете да четете Нищо особено

Бай Цаци – сборянина

И понеже, скъпи мои пустиняци, иде време за едно млого одговорно и паметно събитие, а именно – вълчедръмскиа збор, те яла на Ви едно расказче на таа болна тема. Он збора ни е на св. Дух и макар че кутловчанье се опитаа да ни го приватизират, ниа се не сръдиме. Нашиа си збор датира от памтивека, затава кой сака – да заповеда. А я че отодим на збор у Монтана (дей, къ модерно звучи: „Монтана“). Продължете да четете Бай Цаци – сборянина

Какво е любов

(Предварително се извинявам, че разказчето не е на диалект, но някак не се получи, затова… и те така!)

От няколко дни Методи Рачков като че живееше нов живот. И боица по лицето доби, и искрици в очите се появиха, че и гримаса, подобна на усмивка, започна да прави, нещо, което отдавна  сякаш бе изчезнало от битието му. Продължете да четете Какво е любов

Пенко Шилбока

Видвале ли сте ора, къде по принцип са с добро образование, ма де факто са си уникални простаци. Оно тава, простотиата ни се учи, ни се назаем зима, ни па моа се отъвнеш от ньеа. Она си е като сенкята на човек – къде и да идеш, она си е се негде около тебе. Само къде, ако а облачно, нема да се види баш, ама си е с тебе, аха. И простотиата така – ако нема поле за изява моа си се таи у душицата, ама дойде ли момента, майкууу – йела глей! Продължете да четете Пенко Шилбока

Пореден урок у кулскиа дао-дзен манастир

(Въведение за уважаемия читател:

Почитаеми читателю,

За да си наясно с писания като долупредставеното, ще е добре да бъдеш информиран за една друга действителност, която на пръв поглед е леко причудлива, но съвсем реална в главите на посветените. Става дума за една паралелна на Северозапада вселена, която всъщност е в много тясна връзка с нашата действителност. И благодарение на съществуването на алтернативната реалност и връзката ни с нея, ние все още сме тук. Продължете да четете Пореден урок у кулскиа дао-дзен манастир

Некогиш на запад

Едно време, га се развиваше социализъма у назе, нещата не беа ча па толко зле, къ си мислат некои. Ората не са билe ча толко залупени и закрепостени. Не а липсала и информация за събитята и живота из страните от „загниващия“ капитализъм. Имаше едни супер мощни транзистори, наречени ВЕФ, които беа като прозорче към оня свет, къде ората трудно живеа и млого се мъчеа. Благодарение на късите вълни и радио „Свободна Европа“ , сичко тава достигаше до юбознателните орица от социалистическиа Северозапад. Продължете да четете Некогиш на запад

СЗ хайку с политико-бирен привкус

ПЕРСПЕКТИВА

Слънце, дъжд, дъга – добър хабер.
Светло бъдеще, мъгла – зелен хайвер.
Бунище, тиква, премиер – ай сиктер! Продължете да четете СЗ хайку с политико-бирен привкус

Христос Воскресе

(Христос Воскресе, скъпи земляци!

Тая сутрин се събудих със странни строфи в побелялата си глава и реших да ги споделя с вас. Простете, ако на някой не му се нрави!) Продължете да четете Христос Воскресе

Днеска па кой…

Така, така, така-а… Къкто вече споменахме у едно друго пруизведение, за секо населено место у Северозапада си има запазена фраза. Нали се сещате ква беше она за китното местенце, центъра на вселената, секси-дупето на географията, наричано с миловидното и душепогалващо име Вълчедръм? Сещате се-е, сещате! Обаче не а лошо да споменеме, че и за секо селище пА у тоа географски отсек си има по един характерен въпрос, показващ силната юбоф на местните към информацията относно икономическото, политическото, социалното и най-вече, от демографското състояние на местото. Продължете да четете Днеска па кой…