All Articles by Радославъ Тодоровъ

24 Articles

All Articles by Радославъ Тодоровъ

20 Articles

All Articles by Радославъ Тодоровъ

19 Articles

All Articles by Радославъ Тодоровъ

7 Articles

All Articles by Радославъ Тодоровъ

4 Articles

All Articles by Радославъ Тодоровъ

3 Articles

Тих Димитровден

Димитровден е. Листата капят.
Жълто- червен килим покри селото. Празник е. Някъде се празнува. Да са живи и здрави! Тук е тихо, глухо и самотно. Куче пролайва от към гробищата. Днес има повече храна от обикновено. Кучетата и котките празнуват, а листата капят без жал за отминалото лято. За отминалото време. Виното не ври в разсъхващите се бурета. Обръчите са свободни. А Димитров ден е тих, тих…
Цигара догаря върху мрамора. Толкова е тихо, че се чува пращенето от хартията на цигарата. А листата продължават да се носят над калната земя. Печките са студени, комините не пушат… Димитров ден е… Прощавай…
Празник е ..
Радослав Д. Тодоров

Петранка и седемте овчарета

Имало едно време у Бокиловци една царица. Она не била истинска царица, ама била станала Мис Северозапад та от тама и дошла таа титла. Била се оженила за един личен момък у селото и забременела. Минале се 9 месеца и родила момиче един път. Ама се уплашила царицата, коги детето зинало да реве неколко пъти, и побегнала да бие катерицата, нема с дечор да се разправа. Продължете да четете Петранка и седемте овчарета

Дивио запад среща българскио северозапад

По прашната улица свистеше ветър. Тръняци и каманяци се тръкаяаа по пъто. Чакале и секви други помиаре овиваа покрай селото. От далечината се чу конски тропот. Виждаше се само една висока осанка и шапка. Пред салоно се беше сбрал сума народ. На нйего имаше голем надпис „Хоремаг“. Коньо приближаваше. Продължете да четете Дивио запад среща българскио северозапад

Врабци

Земята беше скована като камък от пронизващия студ. Тревата беше замръзнала. Небето бе сиво и непрогледно. Селото беше постлано като в шепа. Около 100 къщи. Пушеше един комин. Само един в цялото село и толкоз . Къщата беше стара и схлупена с изпопадали керемиди и разсъхнати пенджери. По прозорците имаше пукнатини залепени с вестници. Една малка лампа осветяваше малката соба. Само една в целото село и толкоз . Вълците се спущаха сека година, ама вече немаше какво да търсят. Имаше една коза. Една за целото село. Продължете да четете Врабци

Улица „Първа“

Улица „Първа“. Така се казва наща улица у село. Що не са й дали некое човешко име, е отделен въпрос. Та на тая улица кажи речи съм израснал. Първа е за мене у много отношения. За първи път карах колело там и естествено за първи път там ожулих колената. Първа и за много други работи. Продължете да четете Улица „Първа“

Призрачно пътуване

Не бех пътувал с влак от около 4- 5 години. Реших да хвана влака от Берковица за Монтана в 11: 05 часа преди обед. Има некакъв особен дух при пътуването с тоа железен змей. Продължете да четете Призрачно пътуване

Лозето

Помним лозето. Помним го като манечък. Имаше много, страшно много. И не само у нашето. Насекъде. Лозя. Са ги нема…и назе ни нема. С времето сичко се затри и лозята и ората. Или ората и лозята. Се тая. Игра на думи. Изхода е един и същ. Помнин зелената шума, златното грозге. Помним и виното. Макар и бегло. Помним и хората. Продължете да четете Лозето