All Articles by Тодар Галишки

23 Articles

All Articles by Тодар Галишки

19 Articles

All Articles by Тодар Галишки

18 Articles

All Articles by Тодар Галишки

6 Articles

All Articles by Тодар Галишки

4 Articles

All Articles by Тодар Галишки

3 Articles

Пчелата майка

(Молбица къде Бойко)

Туна се казва и не е никаква пчела или друго некакво мисикомо, а си е куче и по точно кучка. Кучка в истинския и преносен смисъл на думата.
В истинския – щото си е куче. В преносния – щото обича „мръвката“. Ама много!

Никога не съм я видял да ходи „непразна“. Още кърми и вече е сбрала бесовицата. Аман! Напълни селото с помияре. Не ни стигат копанарете гладни и сополиви да бришат по сокаците, ами и нейните безбройни копилета присосват като сенки и те гладни, подли и крадливи с неустановена нечиста кръв, но с непобедима воля за живот.

Де що има полог – обират го, де що има нещо неприбрано – тяхно е. Това кокошки, патки, гъски, пуйки… Не останаха от тях. Опусте селото и нема барем един петел заран да ти изкукурига, събуди и разсъни.

Затова селяните се размързеливиха и го удариха на живот и социални помощи. Що да гледат кокошки, когато така, или иначе семселето на „Пчелъта майка“ ще ги удуши и развлече по поройщата? Ако не те – копанарете.

Бойко вика и са бие у гръдите: „Ша унищожим престъпността… У секо село ша сложим полицай… Ша спрем кражбите и бабичките ша спът спокойно…“
А де де! Чакаме!

То, че не си сложил, Бойко, ни един полицай до сеги никъде – не си. Че кражбите не си ги спрел и даже растът – растът си. Че това нема да стане – нема!
Верно, признавам ти – изпълни сал това, че бабичките да спът спокойно. Спът си най спокойно, но вече у „Гладна поляна“ и ги не интересуват ни кокошки, ни пиленца, ни че са им обрани градините и изтърбушени къщите.

До ка са нАдаха да ги овардиш от притеснение дигнаха захарта, от там им са разлопаха сърцата, от там- кръвното и …. С духовата музика напреде та до „Гладна поляна“.

А тия те всичките та обичаха и гласуваха съвокупно за тебе с четири ръце. Надаха ти са…

Родната ми майкя – и тя!

Уж е вишиска от „Софийския“, ентелегентка, мрази пожарникарете и милиционерете… Коги беха протестете и ти дигна кръвно и влезна у болницата така се случи, че си се прибрах на село внезапно. Майка – стъпила пред телевизора по-нАблизо, че да чуе, вторачила се в новините и реве със слъзи.
Влазам… Нема ни здрасте, ни прегрътки и целувки като други път…. Вторачила са и реве!

Викам:
– Майко кво става!?- притесних са.
– Тошооуу…, Стига с тия протесте! Разболехте Бойко! Дигна кръвно…
Сащисах се! Първо са почувствах виновен, после са сапикасах.
– Ама, майко, ами я немам ли кръвно? Сека заран пия по една шъпа апчета, а съм по млад от Бойко. Мене не жалиш ли!?
– Ти ша са опрайш, слОбоден си и за това дигаш кръвно, а той!?

Е те е това те!

За това, Бойко, мола та до къ се още има неко жива бабичка дето та обича и още не е отпрашила на къде „Гладна поляна“.

Ти нема да са спрайш с битовата престъпност и циганете. То, това е ясно! Ама – мола та – разправи са барем с племето на „Пчелата майка“. Тия са са развъдиле, превзеха селото, плъзнаха по другите селия… Скоро ша завладеат целата дръжава, ша я опоскат и нема да имаш пари за магистрале.
Насочват са и накъде ЕС вече и ша гътнат и него. Направо ша го фалират! От там – нема еврофондове, нема краденье в неусвест и нанай магистрале!

Земи мерки! Те, че бабичките си отидОха – отидОха си. Лека им пръст, ами земи са у ръце и бъди мъж! Прати на майната им „Хелзинският“ комитет и тия от фондация „Четири лапи и седем опашки“ ли беха? Тия само ти цоцат паричките и за тебе не остават…
Довръши го това племе!

Погребенията „по врачански“

От как свят светува, всеки се връща към младостта си. Даже и 25 годишните и те си мислят, че е било по добре, когато са били на 18.
Старците на „Ранчото“ в „Парламента“ (кръчма и магазин едновременно) и те забравили вече неволята, купоните, национализацията, липсата на ток, вода хладилници… И те разправят колко добре е било „Едно време“.
Много просто! Млади са били, а винаги е по добре да си млад сиромах, отколкото превъртял и болен дърт милионер. Продължете да четете Погребенията „по врачански“

Мазъта

Имам един приятел там некъде у Северозапада. Условно ще го наречем „Ванчо“.
Ша ма питате:
– То, ора нема вече там, а ти имаш приятеле!?
Е па – имам!
Измреа, ибегаха, пръснаха са на тоя и оня свет, ама и останаха тук-таме като диви пръчки и са не предават.
Живи и здрави да са!
Некои от тех са напечелиха у странство и си се прибраха да сложат кокале у бащините си гробове.
Дали ша доживеа да са прибера и язе? Продължете да четете Мазъта

Генчо

Генчо да си на тоя свят! Верно – циганин от копанарите. Верно – гръчав и черен, без образование и никакви, а ма никакви умения – пирон в земята не може да забие!
Ама – умен Генчо!

Жени се (без брак, естествено), обещава, лъже, маже, сваля звезди – умее го – признавам! На 33 години е, а смени поне толкова булки.
А я!? Продължете да четете Генчо