All Articles by Николай Фенерски

24 Articles

All Articles by Николай Фенерски

20 Articles

All Articles by Николай Фенерски

19 Articles

All Articles by Николай Фенерски

7 Articles

All Articles by Николай Фенерски

4 Articles

All Articles by Николай Фенерски

3 Articles

Юпи

Е, нема що! Станах и я юпи на дръти години – вервайте ми!

Винаги съм им са присмивал на тия там ора, де са праат на това, дека не са, ама ма стигна.
Коги бех мъничък, мойта комшийка – баба Найда се ми викаше:
– Ей, Тошинкаааа… Недей са смея на ората, ша та стигне. Това на което са подиграваш – връща ти са същото и на тебе.

А де де!? Кой да я слуша?
Сеги, колкото повече одрътевам и са оглеждам надзаде – права е била бабичката.
Смеях са на дедо Стоян, че са е изкривил и клекуца – стигна ма!
Смеях са на мойта си бабичка, че забрава – стигна ма!
Смеях са на комшията, че на Вировско на сбора са напил и опущил 1-на ялова булчица – стигна ма!
Смеях са на…. Още поне на 100 работи и се ма стигнаха.
Верно, никога не съм бил злобен, а просто подигравчия и като всеки врачанин музовирджия. У това немаме равни!
Се таа… Оня „отгоре“ явно не прай разлика между едното и другото, а просто връща.
Още коги доде Цара да ни опраа за 800 дена, най обичах у кръчмата да са смеа на юпитата му. Тия жени – приказват, а нищо им са не разбира. И не щото ползват само учени приказки (и ние сме училе и челе книги), а просто редат думи, опиват се от красноречието си и накраа… Нищо!
– „В контекста на това… на онова…В тоя ред на мисли…. На този етап….Ще се съобразим със…. На базата на договореностите с нашите партньори….Това ще бъде коментирано по късно в съответствие със… От гледна точка на….Работим по въпроса за…“
Бля, бля, бля…Голем смех падаше и се забавлявах.
Ами сеги!? По зле станах и от тех!

Шефа ми – и той юпи – лъже, маже и уж приказва на чист литературен български, а нищо не му са разбира. Кима, вмъква междуметия, усмихва се… Сущи Демостен!
Ония отсреща, дека са водат преговорете, и те са издемостенили и праат същото. Брайкя да са, немаше толкова да си приличат. Мазни, мазни… Лъзгат са като … Да не казвам какво, че моа да има и малолетни читателе.

Викам си: -„Що са лъжете и са прайте, че си вервате!? Що си сътривате времето из тия лъскави офисе и секретарките си чупат дългите крака да ви носат кафета и минерална вода, а вие ги не пиете!? Що не свръшите нещо полезно – например да са напиете и попеете, идете на лов, за риба, опънете същите тия те секретарки де друсат цици покрай вазе, а вие ги не видите… Що!?
Що, ама явно има що!
Не я печела тлъстите държавни поръчки, не я цоцам европейски субсидии, не я карам скъпа кола и имам вила с персонална охрана на „Евксиновград“…
Не я, а тия! Явно така требва, ако сакаш да имаш горното.
Тааа…..Почнах и я. Връгалям камичетата из устата си като оня древен грък, приказвам, а нищо ми са не разбира, преливам от пусто в празно, по цел ден виса дзвънци у офиса, вместо да ода за риба, или пръскам некъде семето си, облачам гладени ризи, лъскам си сека заран обущата, къпа са редовно, ода на скъпи фризьорки, булката ми купи убави парфюме… И още, и още…
Да, ама това не съм язе!
Некой викат:
– Добре ти е, жено!
Не! Не ми е добре! Това е като коги косъм порасне нанавътре. Не пречи – нема да умреш – ма гнои и ти не дава да спиш.

Е те това е те!
И за това, ора – не смейте са на нищо – настига ви!

ИВАН ГЕЧКИН (ЧАСТ 1 – ЧЕРНО)

На 25.01.2005 година бързият влак от София за Видин спря на една малка гара в Северозападна България. От него слезе един единствен пътник и за пръв път от 10 години вдиша животворният въздух на родното си село. Този въздух, който за пръв път напълни дробовете му преди 28 години. Продължете да четете ИВАН ГЕЧКИН (ЧАСТ 1 – ЧЕРНО)

Ономастика за аматьори

Оно мастиката неа като ономастиката, да го еба. Що ономастиката е нАука, дека са занимава с имената – откъде идат, кво значат, колко и как са разпространени… Продължете да четете Ономастика за аматьори

Как Беки боядиса оградата на Том

Бях чела „Приключенията на Том Сойер” още в първи за втори клас. Но от всичко най-ярко си спомнях момента с Беки в пещерата и този, с боядисването на оградата.

Онова лято беше първото лято без баба. Отиде си през пролетта – в сезона на божурите… Затова прекарах повече от месец с дядо. Да не е съвсем сам.  Продължете да четете Как Беки боядиса оградата на Том

Мито Дерденкин

На 03. 05. 1976 годин Мито Дерденкин изленъ ут болницътъ у Михалоград, беъ гу оприрале ут язвъ нъ мешината, куту гу предупредиа дъ не лизва грам пиенье, докь ъ жив. Он тъкъ съ фпечатли, че слет пловин час беше обрънал две жешки мастики къде хаптогарата и съ наложи да буъне и една бира на екс, оти с неги гу не пущия у рейсу за къде ньеговото село. Продължете да четете Мито Дерденкин

Селската музика

Ейиии….! Какво нещо беше едно време, брей…! Който е от „Северозапада“ няма как да не знае за Дико Илиев и какво нещо беше за всяко село духовата музика. На почит! Няма това, няма онова… Музикант ли си, уважават те повече и от кмета, и от председателя на ТКЗС-то. Ще попитате защо? Ами тогава всичко живо хоро играеше и не се минаваше ни сватба, ни погребение, ни новобранска без музика, а и рожденни и особено имени дни. Продължете да четете Селската музика

Бончо Шоклъчков

На 23 декември 2001 година нади Северозападо се изду такава връла сприя, дека дрътите ората не беа виждале никоги у кроткио си животец. Студ закова здраво таа пуста земя, закова а като пирон иякова тарба и навънка стана минус дваасе градусе. Облаци са пререваа у небето като овци из проскубан бостан, ора са лизгаа по ледо като подкована магарица връз ламарина, а свиньете усещаа, че нещо зло витаа из въздуа. Чекай, че я почна като Стивънчо Кинговеа, ше уплашим женора и дечора. Продължете да четете Бончо Шоклъчков

Монко Тупанкьов

На 30 май 2016 година Монко Тупанкьов са събуди, сак че са а родил, ма ако некой беше питал маки му, по-добре ич да са не беше раждал. Она женицата са нада, нада тоа да стане човек, па по едно време са пренесе отдире, та да а не тръка тоа догледник.

Иначе он не беше лош, беше олекотен вариант на бидон за кисело зеье – 150 литрака, тип анти камила – моаше да пиа 10 дена, без да са труди, обратно на камилата, дека моа да гръби 10 дена, без да пиа. Продължете да четете Монко Тупанкьов

Преводно-тълковен речник – част 2

маалиии – изразяване на възхищение, обикновено когато се случи някой инцидент

клен – определение за непохватен, глупав човек, шматка (Да та ебъ у кленя.)

шъкам – мушкам, еба, употребява се в сексуален контекст (Таа ша ги шъкам!) Продължете да четете Преводно-тълковен речник – част 2