Сталин и Ленин, postmortem разговор

От 1953 до 1961 Сталин и Ленин лежат един до друг посмъртно в шибания си мавзолей и си лафат. Прикаат си за плетки. Нижат лакардии и си верват. Цели 8 години двамата омразе обсъждат смисъла на съществуването си, международното положение, любовта и мъдростта.

Сталин: – Владко, ша го тура на майкя ти, педерас грозен, що не можеш да разбереш кво ти прикаам, а?

Ленин: – Ти, оня, пустиняк такъв, тебе никой не моа та разбере! А мене ти разбираш ли ма? А? Питам та най-сериозно! Ти мене уважаваш ли ма?

Сталин: – Аде кажи ми сега, да ти еба майкята недоправена, що беше толку милостив? Само 20 милиона изби тизе, нищо работа! Кажи ми ка моа да си толку мекушав, пикоч негоден? Нищо не стаа от тебе! Нищо! Чеп за зейе не стаа от тебе! Пустинячец грозен си остана и те тава е!

Ленин: – Не, ти не ми отговори на въпроса, да ти сера в устата изкопани, ти мене уважаваш ли ма? Я ти каам. Е сеги ша рипна да ти избиа два зъба и да ти строша три ребра!

Сталин: – Аде па сеги па тоа па! Е ка ша рипнеш, кат си у ковчега бе, ти не мислиш ли с таа куха сифилистична глава бе? Ма найш кво чух? Че кат ти отвориле черепа след аутопсиата, вътре немало мозък, а некво тъмнозелено смрадливо желе. Верно ли е тава? Лекарете казале, че било от болестъ. То кво да ти са чуда, да го набия на майкя ти у гъзерете увиснале!

Ленин: – Ма я ша еба а са засила а та бууна а та прибиа, ка моа да верваш на тикиви слухове? Я избих 20 милиона, тава малко ли е? Аде кажи ми! Даже може и да са двайсе и един. Ама тикива беа времената. Ма некои ора и толку не са свръшиле у тоа живот! А кой кво ми а дал на мене? Некой нещо да ми а дал? Никой нищо не ми а дал, да го еба! А ша им еба майкята ша им еба! Ми тизе ка доде тука? Не успе ли да измислиш елексира на безсмъртието и да не умираш?

Сталин: – Що бе, кво ми а на гъзъ голи? Лежиме си туке с тебе, да го накарам на майкя ти у грълото, прикааме си и ми не дреме на дедовеца! Казал съм на Хрушчов да ма измъкиня от тука след неко и друга годинка, додех е таке, да са видиме, едно друго, не сме са виждале от толку време! Не ти ли беше скучно без мене?

Ленин: – Еее, копиле мръсно, откоги та чаках да додеш, да са видиме, като ено време, помниш ли кво убаво беше! Нема го вече тава, нема, брат! Сеги сички станаа пустиняци! Един човек не моа да прибиаш като ората. Сеги прикаат некви глупости, некви права на човека, да му сера в устата на тоа човек!

Сталин: – Верно, дееба! Убаво си беше! Помниш ли колко путки изебааме и колко вагини заплодиаме с тебе? Ти тогива фана сифилиса, нали? Ми колку народ избиаме, удри, удри, бой с качамилкята през зурлата, дееба тейната майкя неела! Ми колку пиенье изпиаме! Ми колку смрадове умориаме отглади!

От приятните емоции мустаците на Сталин потрепераха и влага изби в развълнуваните му очи. Плешивото чело на Ленин се ороси с дребни капки студена пот. Беше студена, щото в шибания мавзолей поддръжат ниска температура. Сто пъти им казва на техниците да пуснат един калорифер, да им ебеш майкята, ама тиа не разбират! Тава техниците не са ора, тава са ора пустиняци!

One thought on “Сталин и Ленин, postmortem разговор”

  1. Тоа нов афтор ако па да неа от врачанската околия, главъта си режа. Мамин убавец, екстра си ги надиплил. Ако щеш да ма послушаш, в скоро време да земе да напишеш още нещо, много си дОбър.

Вашият отговор на Весела Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *