Доброто

Коледа е. Сутрин. Прекрасно време! Слънчево, тихо, приятно. Улиците още са пусти. Като пролет през зимата. Дори птичките, които нямат дом в далечния юг и са принудени да зимуват тук, чуруликат щастливо. Ха, дори муха пълзи по нагрятото от слънцето стъкло на прозореца. Омайващо е! Вълшебно е! Затварям очи, изправям глава, повдигам се леко на пръсти и аха да полетя. И в следващият миг – дан-н, дан-н. Тъжен напев на църковната камбана. Дори и в този прекрасен ден някой си отива…
Е, това е една от хубавите черти на Доброто – че никога не прекалява!

One thought on “Доброто”

  1. Бравос на афтора за последното изречение, напълни ми душата! Обаче и злото не требва много да го прекалява, щото неминуемо ше си намери майстора. Едната прекаленост неизбежно си проси насрещната. Питам са, ако ниа от позицията на добрите излезнем ребром и малко прекалено резко срещу лошото, ще ли се впишем афтоматично в неговата категория? В таа връзка, кво ше кажете за инициативата СЗ да земе да са отцепи от таа дръжава. Изпръвом звучи прекалено. Отпосле си викаш- да а прекалено, прекалено, колко па да а прекалено. Сички го прекалиа над главите ни; ниа що да мълчим и най-вече – до кога!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *