Юпи

Е, нема що! Станах и я юпи на дръти години – вервайте ми!

Винаги съм им са присмивал на тия там ора, де са праат на това, дека не са, ама ма стигна.
Коги бех мъничък, мойта комшийка – баба Найда се ми викаше:
– Ей, Тошинкаааа… Недей са смея на ората, ша та стигне. Това на което са подиграваш – връща ти са същото и на тебе.

А де де!? Кой да я слуша?
Сеги, колкото повече одрътевам и са оглеждам надзаде – права е била бабичката.
Смеях са на дедо Стоян, че са е изкривил и клекуца – стигна ма!
Смеях са на мойта си бабичка, че забрава – стигна ма!
Смеях са на комшията, че на Вировско на сбора са напил и опущил 1-на ялова булчица – стигна ма!
Смеях са на…. Още поне на 100 работи и се ма стигнаха.
Верно, никога не съм бил злобен, а просто подигравчия и като всеки врачанин музовирджия. У това немаме равни!
Се таа… Оня „отгоре“ явно не прай разлика между едното и другото, а просто връща.
Още коги доде Цара да ни опраа за 800 дена, най обичах у кръчмата да са смеа на юпитата му. Тия жени – приказват, а нищо им са не разбира. И не щото ползват само учени приказки (и ние сме училе и челе книги), а просто редат думи, опиват се от красноречието си и накраа… Нищо!
– „В контекста на това… на онова…В тоя ред на мисли…. На този етап….Ще се съобразим със…. На базата на договореностите с нашите партньори….Това ще бъде коментирано по късно в съответствие със… От гледна точка на….Работим по въпроса за…“
Бля, бля, бля…Голем смех падаше и се забавлявах.
Ами сеги!? По зле станах и от тех!

Шефа ми – и той юпи – лъже, маже и уж приказва на чист литературен български, а нищо не му са разбира. Кима, вмъква междуметия, усмихва се… Сущи Демостен!
Ония отсреща, дека са водат преговорете, и те са издемостенили и праат същото. Брайкя да са, немаше толкова да си приличат. Мазни, мазни… Лъзгат са като … Да не казвам какво, че моа да има и малолетни читателе.

Викам си: -„Що са лъжете и са прайте, че си вервате!? Що си сътривате времето из тия лъскави офисе и секретарките си чупат дългите крака да ви носат кафета и минерална вода, а вие ги не пиете!? Що не свръшите нещо полезно – например да са напиете и попеете, идете на лов, за риба, опънете същите тия те секретарки де друсат цици покрай вазе, а вие ги не видите… Що!?
Що, ама явно има що!
Не я печела тлъстите държавни поръчки, не я цоцам европейски субсидии, не я карам скъпа кола и имам вила с персонална охрана на „Евксиновград“…
Не я, а тия! Явно така требва, ако сакаш да имаш горното.
Тааа…..Почнах и я. Връгалям камичетата из устата си като оня древен грък, приказвам, а нищо ми са не разбира, преливам от пусто в празно, по цел ден виса дзвънци у офиса, вместо да ода за риба, или пръскам некъде семето си, облачам гладени ризи, лъскам си сека заран обущата, къпа са редовно, ода на скъпи фризьорки, булката ми купи убави парфюме… И още, и още…
Да, ама това не съм язе!
Некой викат:
– Добре ти е, жено!
Не! Не ми е добре! Това е като коги косъм порасне нанавътре. Не пречи – нема да умреш – ма гнои и ти не дава да спиш.

Е те това е те!
И за това, ора – не смейте са на нищо – настига ви!

Едно мнение по „Юпи“

  1. Тодаре, Тодареее… Лизна са тоо текст у мене кат парцал у ламбено шише. И наеш кви работи мо додоа на акъя – неколко други текива произведениа по въпроса: „Приказка за стълбата“, „1984“ и ку щеш – ониа прокълнаните откапяци от пръвата час на „Карибски пирати“. Сбръкани асоциации, ша каеш. Моо и да е от рикиата. 🙂
    Ма не бой са – оня шашавиа грък а джвакал камичета и а станал оратор. Разликата между вас двамата с него и тиа „юпита“, къде им са смееш, е в тава, че той си а писал речи и отпреду тава. Къто и тизе. 🙂 Башкъ попийване (симпозиум на старогръцки означава съвместно пиене), одене за риба и по жени и те така. И така са остава в историата. Упражнениата по развитие, биле те дъвкане на камичета ели па парфюмиране, не пречат. 🙂 Па ониа са наемат кът гладен на сране, после ку ги питаш „Евксиноград“ на морето ле е ели в балканя, немоо ти кажат. 😉

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *