Тих Димитровден

Димитровден е. Листата капят.
Жълто- червен килим покри селото. Празник е. Някъде се празнува. Да са живи и здрави! Тук е тихо, глухо и самотно. Куче пролайва от към гробищата. Днес има повече храна от обикновено. Кучетата и котките празнуват, а листата капят без жал за отминалото лято. За отминалото време. Виното не ври в разсъхващите се бурета. Обръчите са свободни. А Димитров ден е тих, тих…
Цигара догаря върху мрамора. Толкова е тихо, че се чува пращенето от хартията на цигарата. А листата продължават да се носят над калната земя. Печките са студени, комините не пушат… Димитров ден е… Прощавай…
Празник е ..
Радослав Д. Тодоров

2 мнения по „Тих Димитровден“

  1. Немам думи, Радославе… Пренесе ма направо там, на самото место. Трбва да намерим лечение на тоа злокачествен рак, че иначе скоро нема и да са помни, че е имало ора, вино и пушещи комине…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *