Пчелата майка

(Молбица къде Бойко)

Туна се казва и не е никаква пчела или друго некакво мисикомо, а си е куче и по точно кучка. Кучка в истинския и преносен смисъл на думата.
В истинския – щото си е куче. В преносния – щото обича „мръвката“. Ама много!

Никога не съм я видял да ходи „непразна“. Още кърми и вече е сбрала бесовицата. Аман! Напълни селото с помияре. Не ни стигат копанарете гладни и сополиви да бришат по сокаците, ами и нейните безбройни копилета присосват като сенки и те гладни, подли и крадливи с неустановена нечиста кръв, но с непобедима воля за живот.

Де що има полог – обират го, де що има нещо неприбрано – тяхно е. Това кокошки, патки, гъски, пуйки… Не останаха от тях. Опусте селото и нема барем един петел заран да ти изкукурига, събуди и разсъни.

Затова селяните се размързеливиха и го удариха на живот и социални помощи. Що да гледат кокошки, когато така, или иначе семселето на „Пчелъта майка“ ще ги удуши и развлече по поройщата? Ако не те – копанарете.

Бойко вика и са бие у гръдите: „Ша унищожим престъпността… У секо село ша сложим полицай… Ша спрем кражбите и бабичките ша спът спокойно…“
А де де! Чакаме!

То, че не си сложил, Бойко, ни един полицай до сеги никъде – не си. Че кражбите не си ги спрел и даже растът – растът си. Че това нема да стане – нема!
Верно, признавам ти – изпълни сал това, че бабичките да спът спокойно. Спът си най спокойно, но вече у „Гладна поляна“ и ги не интересуват ни кокошки, ни пиленца, ни че са им обрани градините и изтърбушени къщите.

До ка са нАдаха да ги овардиш от притеснение дигнаха захарта, от там им са разлопаха сърцата, от там- кръвното и …. С духовата музика напреде та до „Гладна поляна“.

А тия те всичките та обичаха и гласуваха съвокупно за тебе с четири ръце. Надаха ти са…

Родната ми майкя – и тя!

Уж е вишиска от „Софийския“, ентелегентка, мрази пожарникарете и милиционерете… Коги беха протестете и ти дигна кръвно и влезна у болницата така се случи, че си се прибрах на село внезапно. Майка – стъпила пред телевизора по-нАблизо, че да чуе, вторачила се в новините и реве със слъзи.
Влазам… Нема ни здрасте, ни прегрътки и целувки като други път…. Вторачила са и реве!

Викам:
– Майко кво става!?- притесних са.
– Тошооуу…, Стига с тия протесте! Разболехте Бойко! Дигна кръвно…
Сащисах се! Първо са почувствах виновен, после са сапикасах.
– Ама, майко, ами я немам ли кръвно? Сека заран пия по една шъпа апчета, а съм по млад от Бойко. Мене не жалиш ли!?
– Ти ша са опрайш, слОбоден си и за това дигаш кръвно, а той!?

Е те е това те!

За това, Бойко, мола та до къ се още има неко жива бабичка дето та обича и още не е отпрашила на къде „Гладна поляна“.

Ти нема да са спрайш с битовата престъпност и циганете. То, това е ясно! Ама – мола та – разправи са барем с племето на „Пчелата майка“. Тия са са развъдиле, превзеха селото, плъзнаха по другите селия… Скоро ша завладеат целата дръжава, ша я опоскат и нема да имаш пари за магистрале.
Насочват са и накъде ЕС вече и ша гътнат и него. Направо ша го фалират! От там – нема еврофондове, нема краденье в неусвест и нанай магистрале!

Земи мерки! Те, че бабичките си отидОха – отидОха си. Лека им пръст, ами земи са у ръце и бъди мъж! Прати на майната им „Хелзинският“ комитет и тия от фондация „Четири лапи и седем опашки“ ли беха? Тия само ти цоцат паричките и за тебе не остават…
Довръши го това племе!

9 мнения по „Пчелата майка“

  1. Я, Тодаре, ми се струва, че се молиш на грешната икона. СЕ едно, да станеш пред Туна и да и са молиш, да опрай селото. И тоа, къде го молиш, еба у дупе целА дръжава. Оно и преди имаше ТеКеЗе, и преди се краднеше, ама преду тава се ореше, сеаше, жънеше и пълнеа складове, та да има откъде да се крадне. А днеска рискуваш, да заспиш дома си и да се събудиш у чужда сопственос. И ако не си от „племето“, да бъдеш обявен за бандит. Ама я нали съм си черноглед, моа па да не видим убавото у сичкото ниьело, затава, не обращай ми фнимание. Помоли му се, догде се не а спукал, що глеам, че гони 160 кила вече(от дръжавни грижи, разбира се). Ама мани, не обръквай му политиката! Добре си прай он – колко по-манко пенсионере, толко по-добре за търтеите. Иначе откъде пари, да рани толко народ? Ама барем го помоли, да земе да накара ониа, „работещите“, от повременната заетос, които са основата на нашта икономика, да поизтесат „Гладна пояна“. Белким, като иде човек там, да изпуши една цигара, догде догори свещицата, да си не окърпи чарапците и крачоьете. Помоли го, па дЕ да знааш – моа и да чуе…

    1. Здрасте!
      То има, бе! За ониа приказвам от временната заетос. Има и одат да тесат и косат „Гладна поляна“. Сека седмица са там, оти иначе коги са у селото са види, че нищо не праат, а тама умрелите им не праат забележки.
      Одат, уж косат, уж тесат…. Нищо не свръшват!
      Викам на кмета последния път като си одих:
      – Кмете, Бравос / тава му а прекора/, Краскооо…. Кво прайте, бе!? Стегни тиа цигане да окосат барем пътеките из гробищата. Окъсааме си дрейте!
      А той:
      Лесно ти е на тебе у Варна. А мен питаш ли ма кво праа тука!? Нали, ако не съм кмет нема от къде 5 лева да изкарам. А циганете гласуват ли? Гласуват! Къ да ги накарам да работат!?
      Замислих са – прав е човека!

  2. Не разбрах точно за какво са моли афтора. Ако е да са изтребат уличните песове и мачки, то он да нема грижа. Щом измрат ‘ората, ше измрат и гадовете. Куче и котка без човек в компания никакви ги нема. Ако обаче е сакал да каже, че требва да са облекчи живота на бабичките по селата, то он не е умерил правилната посока за молитва. Тия клети изтормозени бабички си имат деца и унуци. Лааса да са и много мОдерни. Ми куту одат да протестират на Боеко под прозореца за тава-онава, да земат да му протестират и за бабичките си. А най-добре, мен ако питате, тия деца и унуци да земат сериозно да си гледат и да са грижат за свойте си старци. Вместо да са ореваваме по медии, щото е по-лесно, я да прочетем по-изтънко Божите заповеди. Господ вика да почитаме майкя си и баща си; за баба и дедо нищо не е казал , ма то са подразбира.

    1. Веселке, благодара ти за коментара.
      Явно верно има нужда от неко разяснение за тиа кои не са челе, а и чувале за Езоп, Ла Фонтен, Крилов и т.н.
      Разсказа – не знам дали да го нареча така, или басня, или есе, или други неко жанр у литературата, оти не съм специалистин – не цели нищо.
      Я не съм кучемразец, ни па съм циганофоб, ни па други неко дзвер. просто си разсъждавам и са тревожа.
      А колкото до това, че секи требва да са грижи за старците си къ е речено у Библията – съгласен съм!
      Верно сме ги зафрълиле у пустиняка и ги не дирим!
      Надам са поне ти да не си направила така и да ни бъдеш светъл пример, който да следваме.
      Ама 1-но ша ти кажа, което ми е разправал бащъ ми, преду това неговия родител и т.н.
      Пръво – “ Де са е чуло и видело крава от теле да бозае!?“- това е философията на предците ми, а и мойта сеги когито порасна детето ми и зе да са рани самичко. Ние са обиждаме коги ни помагат децата и колкото и да сме у нужда се гледаме нещичко да додадем, а не да земаме.
      Второ – чувала ли си притчата, като толкова обичаш да цитираш Библията, за дрътия щтръкел де коги фръчеле през морето със щтръклетата им рекъл:
      – Като одрътеа кой от вазе ша ма носи?
      2 от тех викнале 1-но през друго:
      – Язе, тате, язе!
      Дрътия ги клюцнал, тиа паднале в морето и са удавиле.
      Третото щтръкле си мълчало.
      Той го питал:
      – А ти кво ша праиш?
      – Я тогива, тати, ша си имам мои щтръклета и ша си носа тех. Извини ма!
      – А така, сине!
      Та те така те мислат и наще родителе и за това ни гонат по градищата, та да можем да си гледаме щтръклетата.

  3. Афторе, нещо неправилно съм са изразила и съм та засегнала. Ше ма прощаваш. И я съм на твойто дередже, и мойта майкя е на село още от ка’ са пенсионира. Лекарка беше, вишистка, с книга лега, с книга става. Дорде беше у града, не е пропущила ни театър, ни концерт, ни какво да е друго културно събитие. Сега като я гледам ка’ влачи подпетените галоше не моа да повервам, че тава е същият човек. Обаче она си е щастлива, има си „общество“ и не дава да са издума да я прибирам от село. Като сички вазе и я контролирам положението основно по телефонете. Да ви кажа как са справих с едни крадливи цигане, отскоро закупиле съседната на майка ми къща. Тръпех месец-два да ми са оплаква от них и си отидох. Пръвом посетих кмета и като се убедих, че тоа с нищо нема да помогне, плювнах си на ръцете. Зех едно дръво и влетех у комшиете. Докопах пръвата срещната циганка и си отбих на гръба й. Елементът изненада се оказа решаващ. Я съм дребен човек – 1,60 и 50 кила тегло, ма требва да съм била много респектираща, що от къщата им не излезна никой да оттъмне въпросната госпожа. Предупредих, че на следващо оплакване от майкя ми ше дода направо с пушката / а такава немам изобщо/. Требва да съм била бая убедителна, щото от тоа момент индобългарете мирнаа и поне нея не закачат. Не искам да кажа, че ми е хвалА и че съм постъпила много правилно. Обаче казвам, че молитви отправяме към Господа, за нас остава задължението да действаме. Енергично при това.

  4. Прощавам ти и ша са радвам неко път да са видим, пием по кафе, рикия, бира, вино… Кой кво сака и да споделим челен опит.
    Мойта майкя и тя неще да доде у града барем за зимъска. Тя е от древен хански род, обича да командва, а тука снаа и я притеснява, макар че дума напреки и неа рекла. При дъщеръ си тоже не ще да живее, оти онаа сестра ми е като майкя ми – от още по древен хански род, понеже е по млада и само стаа, че мн. вожд, а нема кьорав индиянец.
    А, бе… Тегло мойто – никъде го нема! Сал я съм у нашия род за индиянец – другото е се женско!
    Айде – със здраве!

  5. Брава, Тодаре! Поздрав от още един от щръкелете, къде мигрират съботно-неделно и по отпуски. 😉 Сал да добава – не съ сал мачките и псеторете, къде живеат сал с ората и никогиш сами. Щръковете и тия са така. Никогиш нема да ги видите далече от населено место. Гнездът по коминете и по дръвеата и си фръчът до водъта за жаби и за гущере. Та така.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *