Неизвестен

(Моля, да не бъде приемано насериозно, а да речем… като пародийка)

 

Сутрин пролетна, ленива.
Будя се и нещо ми е криво.
Сън ли бе, не помня, но отвън
се разнася вест с камбанен звън.

 

Почнах мислите да си събирам
и взех полека някак да прозирам –
въпроси някакви досадни в мен
правят неспокоен новия ми ден.

 

Така ли непотребен, незначим
животът ще си мине отстрани?
Защо ме има, пък съм неизвестен?
Живот, като под сянката на кестен.

 

Да бях началник строг или пък кмет,
да бях военен в униформа с капулет.
Свещеник ли да бях или поне кръчмар,
все важни хора, с мисия и жар.

 

Депутат ли трябваше да стана или аташе,
за да знае тоя свят, че има ме и мен?
Нужен ли съм някому така незнаен,
е въпросът, който ме терзае.

 

Може би поспал съм повечко нощта,
че да ми е толкоз криво сутринта.
Прозявам се, ръце протягам,
към отговори май се приближавам.

 

Няма цял живот да бъда неизвестен,
ще бъда оценен, надявам се кат „свестен“.
И то ще стане в някой хубав ден,
когато звън камбанен ще почита само мен!

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.