Софиа фюм фест 2017 – „Андре. Гласът на виното“

Ша каете – то винцето а убаво нещо, ма по тава време а още по-убаво а си го попийваш некъде крайморско такее. Верно а тава, ма фюм за море още не съм гледал таа годин. Моо да ви напиша тава-онова за „Кецове“ на Валери Йорданов, ма той поостаре (фюма де), па и за Карадере вече ви расправах. Затава съм турнал таа морска картинка. Та за Андре. Гласът на виното.

Фюма а документален и бе включен в секциа „Киногурме“. Не знам кво му не аресваа на старото име на секциата „Кино и вино“, та ги прекръстиа. Щото сички знаат за трите разлики между киното и виното. Лаас не моо го обеснът на чужденците, затава набутаа некви модерни чуждици. Та филма бе представен лично от режисьора Марк, пра-племенник на главниа герой Андрей Челишчев. Тоа преунук Марк а заснел бая матрял за живота на деда си, чича си ели къвто там му са пада Андрей, некъде 300 часа видео. Ма и бая нещо а поорезал, остаил е сал два часа, къде са расправа за виното в живота на деда му и за местото на деда му в светъ на виното. Не знам дали шса наеме да напраи неко документален сериал, съмнява ма, тоо полуаристократ къде а много рАзумен, ма малко обича а са пренаса, да фане да са расправа с текива работи. Къто и дае.
Одначало във филма дават за гражданската войнъ в Русиа и къ благородника Андрей Челишчев види, че белите нема а надделеат над куламнистете и прес 1920 г. бега. Бил а на 17 годин коги од Москва отвада в Крим (тама а имал лозе – подарък от княз Голоцин), оттам бега през морето. Скоро доважда в България. Живел е неколко годин тука, най-силно впечетленее му а напраило розавото мАсло, тава одглеждане, добив и текива работи. Тава го расправа режисьора, видеоматеяла от българскиа период не е турен във филма, лаас що нема връска с виното. После па тръга, пъкя му а длъшък. Учи лаас бе в Чехиа. Най-много време прекарва  в Хърватско, оттам отива във Франция, работи в института „Пастьор“ и за некви винаре в Шампан.
Къ става работата за Америка – сухиа режим а съсипал лозеата в щатите. Тук-таме сал са останале некви малки лозаре, къде имале договоре с църквата, да праат вино за неги, нали то си требва за некои церемонии. Та откъ пада таа щуретиа сухиа режим, един лозар французин от щатите (къде а приател с един поп и затава бизнеса му неа умрел) сака да въстанови насаждениата в долинъта Напа. Тоа същиа отвада в института „Пастьор“ в Париж, да дири ора за въстановяването. От тама му рекле – руснака Андрей щи свръши по-добра работа от френците, зими него, той го зима и заминуват.
Андрей връши чудеса в щатите, ма и много зор а видел, завалиата, заварва смрад и пустиняк, некръже, мизериа, лоши условиа и матрялна база и докъ опраи работата са буа кът вОда в брЕгове. Оправа ги и даже на едно състезание в Париж бие френските вина. Ма наследницата на земъта, къде са лозята, одбира толко от бизнес колко наште северозападни бизнесмене. Тоа нашиа и расправал, викал, молил са, че требва да са купуват съдове, да са инвестира, дългосрочно да са мисли, кя го турала на онаа си работа. Коги тиа работи и ги обеснил и ги предложил един според неги по-авторитетен човек (приятел на Андрей, къде ги а чул од него), кя му рекла – бе наеш, че лаас Андре ми а споменавал за тава. Па Андрей му рекъл после – кво съм и споменувал бе, я съм са тръшкал, викал… Маани. Кандисала и те така. Лека-полека става работата и славата му на голем специалис са разнаса по светъ.

Даже го викат за една земъ в Италиа, да им каже къв сорт да садат в едно место, къде неква издънка на благороднически род тръгнала а праи лозе. Сакале некви кабарнета, некви работи. „Масето“ са казва района. Андрей отишол, расождал са из земъта, гледал, па рекъл – тука ша а мерло. Тиа му викале – ма къ така, ниа други работи сакаме да праиме – той им рекъл – ку сакате да праите нещо къто ората, садете мерло. И мерло насадиле. Е глейте колко струва една бутилка от таа марка от тава место сеги. Андрей одил да работи и по други места, консултант е по бая винени проекте и тека с винце, с работа и с още работа става легенда.

Трейлър на филма нема офицялно в мрежата, сакат некви пароли и регистрации, ма бракята руснаци па са заобиколиле забраните, те: https://www.youtube.com/watch?v=oBwpq4b4KoI

Я си сипвам от обогатитела на атомните бонби – белиа отел. Не че съм цициа и ми са не дават иляда лева, ми щото сеги а жега и си а за бело винце.

Наздраве!

П.С. Забраих. Да ма не дират за авторски права 🙂 Картинката а земена от сайта на едно идялно заведение на нашто море (нема а праа реклама, кой го интересува – да пита, ша му кажа къде е). 🙂

2 мнения по „Софиа фюм фест 2017 – „Андре. Гласът на виното““

  1. Заведението го знам, лааса го даваа и по телевизията пролетсен. Верно е много добро, а тоа къде го дръжи и жената му са големи арабии. И за винОто да кажа- понеже съм отгледана у Врачанско с домашно винце, я друго не лизвам. Още от въздуха познавам коьо винце а добро за душъта и коьо мое да го лиснеш у мифката. Напоследък зе много да са пише за вино и винена култура- книги и филмове да та задават. Обаче тия , къде пишат, малко ма сащисват. Коги описват едно винО, разправат, че било имало „обло“ тяло /каквото и да значи това/, букет от аромате на поне дваесе билки и присаде, кои жив човешки нос не мое да сфане. Па имало и послевкус я на подострен молив, я на мокрА кучешка козина. Чесно казано, резко ше са въздържам да пия нещо, сака че де е излезнало изпод опашката на некой пес, подострн мОлив не съм дъвкала, та не знам кво е. И в заключение, тия винени естете ни препоръчват съответния бливоч на ценъ къде 1000 евро. Алоу Мелмак, що ми продавате дупката на геврека? От едно десетина годин съм професионално задължена да ода на секви дегустации из винарните у България и директно съм преценила, че шише вино, кое са продава на ценъта на шише уиски, нема абцелютно никакъв шанс у българско. Що българин може сам си да изпие шише уиски и да мирне, ма да го накараш да запре само след едно шише вино, зАбрави. Он почва да загрева от три нагоре и е добре да не са префакуце от по дваесе лева, щото ние у северозапада си имаме у мазъта сичко необходимо. Ше си пиеме нашто, а купешкото- да си го наливат къде намерат за по-удобно.

    1. Хаха, брава, Весе, за точниа коментар. Що не връвеше я да го пиша тава. Че има разлика в качествените вина – има, ма и че огромната час од ората немоо ги различът – и тава а верно. И за културата на пиенье на вино, къде у голема час от СЗ ги нема, що голема час од ората имат виното за нещо по-слабо за напиванье од рикиата.
      Отделен а въпроса дали таа работа верно струва таа бала пари, ели суета всуе и всяческая суета. Та така, секи си знаа 🙂
      Наздраве!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *