„Големата мечтъ“ на деда ви Микеле Плачидо

Големиа майстор си а голем майстор. За дедъ ви Микеле прикаам. Не знам кво са а пресетил за теа щуретии от шеесе и осма, та ча филм за тех да праи, ку ма питате мене ич неа вервал в некви студентски мечти, световен куманизъм и прочее. Ша каете толко ли а па циничен? Къ да ви реча, тава а мунче од нашта черга. Израсъл в беднос, живота гоо научил од малък от коя стран са дръжи мотиката и го о имунизирал против бая шашкънии. Сакал да стане актьор и одвада в Рим, ма нема парици завалиата. Затава са фаща да работи в полициата. Оттама па го пращат под прикритие в университета, къде некви недорасле червени активисте са го окупирале и прикаат на путката си лелина за прогнилиа капитализъм и пр. Тама са залюбиа с една активиска и те така. Тава дават и във филма.

От целата работа я лично разбрах, че тоо неговиа герой (голем убавец, нема кво а прикааме) а сал наблюдател в целата гюрултиа, башкъ поебва одвреме-навреме таа-онаа, па с най-голем кеф – главната героиня, таа същата активиска. Има драма в целата историа, ма таа драма му даде вдъхновение да земе испита за в университета. Та тава (таа русата) спред мене а неговата мечтъ и за неги а напраил филма, ма го о стра’ от жена му, че тиа италянки са си ебале капаците, затава уж са расправа за световната младешка революциа. Ша каете – улегнал човек, показва сегишната си гледна точка за тава кво а видел навремето. Къв улегнал, бае ви Микеле са ожени скоро за една къде а лаас четирес годин по-млада од него. Нема таа, нема онаа. Текива шашкъне не улегват. Ма шашкъниата им праи кинематографични шедьовре. Тава а много италянски филм – тава скандале и викане, драми и рев, тава трошене, тава млади стройни убавци с тъмни коси и светли очи, тава зафатни курвентии, тава ебанье, бой – сичко има.

Нема а ви занимавам с лирични отклонениа за тава, че Италиа а дръжава с целенасочена дръжавна полетика и тава, че ма фана яд, къ ниа моем да праим текива работи като тех (външнополитически и икономически имам предвид), некои даже по-добре, ма на никой от управниците му не дреме на дедовиа за дръжавата и текива работи. Е вижте таа статиа и ша разберете за кво ви прикаам.

Е и трейлър на филма, ща ма прощавате, ма не намерих текъв с надписе на български: http://youtu.be/OulkEAZxlIw

П.С. Добре, че им са нее осъществила „мечтъта“ на тиа исклесяци, че тогива щеха а разберат поговорката, че най-много сълзи са пролети от сбъднати мечти.

Едно мнение по „„Големата мечтъ“ на деда ви Микеле Плачидо“

  1. Секи фюлм ше стане убав, кога са подпре на две туйли: да ти разправа некоя истинска човешка история и да ти я разправа по истински човешки начин. Човешките истории са най-различни- може да са обикновени, може и да са изумителни. Обаче в никой случай не са фантастични. Ако сте забелезале, най-убавата фантастика у сички изкуства е тая, къде са явява нещо като алегория на действителното. За справка ше ви пратим до А.Азимов и до Йеронимус Бош. Единствения смисъл да разказваш е, че го правиш за пред ‘ора. Куту тека, значи ти требва да им го разкажеш по начина, по който самите они си общуват. Ако ше разправаш нещо куту за пред жури на фестивал, ели па за пред специалисте- нема що да правиш фюлм. Викни ги тия у дома си, па им показвай колко си по-тека въздигнат. Те и тоа филмец- направил го е човека за гледане от такива като назе. Биле сме и млади, и студенти, и основно бедни. Ниа ли не знаем колко неистово същество е онова с горните характеристики. То скача енергично и необмислено срещу секи афторитет, ма също толко енергично и необмислено дири любов. С годините съществото полека се прикаламисва към некой от видовете афторитете и жегата му я пиши изчемрела. Сигур е намирало и любов. Ако не повни, да земе да погледне децата си. Точно те ше му го навират спомено в очите. Много писах, ма сакам да кажа, че филма го гледах и съм много признателна на Рошко къде подигна темата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *