В очакване на Годо

„Ела си, сине, на село, да станеш манечък.“ И „Да съм жив да умра един път и ша са рОда.“ Тиа мъдрости ми додоа коги са зафанах да ви нАпиша мойте профански впечетлениа за оняденшниа ми допир до вишиа пилотаж в театъра. Та са зачудих дали да ги сподеям с вазе.
Ма па си викам – режисьора и испълнител на едната главна роя на постановката, къде ша ви расправам, лаас а торлак и сигур нема а са едоса много, ку види, че един брегарченин публично сподея некви мисли за неговата постановка.
Става въпрос за „В очакване на Годо“, къде режисьор, къто сигур вече сте са сетиле, а Деян Донков, апа двете главни роли са играат от него и от Иван Бърнев.


Нема да ви прерасказвам сюжета. Ни па ша расъждавам над актьорска игръ, сценографиа и пр., що тава са работи, къде не одбирам. Още повече, че тоа спектакъл е поклон към Крикор Азарян.

Ша ви кажа кво разбрах. Разбрах, че Годо нема да доде. Филолозете, къде изучават тава произведенее в университета, расправат, че Бекет бил измислил името ГодО, що било иносказание за Господ. Тиа двамата истръпляци Гого и Биби биле чакале да им са помогне одгоре демек. И си чакат. Помежду тава – глад, бой, башкъ и ненормалници, къде ползват бесовете за впрегатна сила, ги занимават с дивотии и те така. Тегло. И тиа чакат.
Ма Годо нема а доде. Що си неа тръгвал. Апа тиа двамата са толко оскотеле, че немоо го познаат. Ма неа сал Годо, къде им требва за спасението. Требва и да си поразтръкат гъзерете. Единиа сакчеде некакси го усеща, ма я лично не разбра’ дали тиа пропадляци ги проумеа тиа работи, ели па барем намериа пъкя. Лутането е големо и краа а отворен.
Я съм са лутал много пъти, досущ кът тиа двамата оръпяци. До прибиванье. Апа тава, къде ма приземява секи път, са намира на левиа брег на Искъра, на петнаесетина километра южно от устието. Кът ма посрешнеа там баба ми и дедъ ми, Бог да ги прОсти, и фанех мотиката, светъ са подреждаше. После кът сипеше стареца по една ледена рикиа и почнееме а си расправаме патилата, батериите са презареждаа. (Тава рикиата под асмъта а страшен дезинфектант, прогонва секва вътрешна смрад.) Баба ми и дедъ ми ма научиа кой а Годо и ич да го не чакам, ми да лова мотиката. И тоа метод досеги работи безотказно.
Тава ми каза на мене постановката. И други работи, напримерно ситуациата в дръжавната администрациа, къде от най-горе до доле са чака Годо да спаси работата и са не праи нищо, що мое прес тава време а са опущи Годо. И смрадтъ расте. Ма таа тема неа северозападна. Я пиша за резерватската час, за тава, къде секи од назе го пази вътре и надълбоко. За лутането, претръпването, дребните уж работи къде ни карат да преминем реско от ежедневната анестетична истръпналос в безнадежнос ели в обнадежденос (ели па неколко пъти от едното в другото) и те така.

Постановката е в „Театър Азарян“, НДК, играе са в Зала 2. Последното представление е на дваесе и седми тоо месец и лаас още има билете. И предупреждавам, да не кае после некой, що не съм казал: тава яденье, пиенье и сгодни женици нема. Постановката а два часа и полвина, с антракт.
Е трейлър: https://web.facebook.com/AzaryanTheatre/videos/1329375573813349/

3 мнения по „В очакване на Годо“

  1. Тоа префъкуц „Годо“ не го уважавам, понеже винаги ми е бил крайно вторичен. Имаме си прастара българска народна приказка „Неволята учи“, коя на сичко отгоре са изучава в малките класове на нашто училище. Не моа да кажа какво точно ни казва афтора у пиеската, но много добре разбирам нашта си народна приказчица. Коги го закръшиш най-яко, нема какво да са назлъндисваш и да чекаш от „спущи Боже“ управия. Несгодата си е твоя, ти ше си я оправаш, ако щеш. Ако па нещеш, плуй си у шанецо и са утешавай, че по разни факултете та изучават като един вид клет недотепник. То така стана и у Северозапада- едни са пребориа с неволята в контекста на нашта си приказка; други останаа да си клечат връз пиеската на Бекет и да са оревават гръмогласно. Едни тихомълком са бъхтат по света и у нас, даже северозападни сайтове поддръжат; други претакат казаня с ракията и гласувкат за който им даде дваесе лева. Старците ни отдавна ги нема. На тех Бекет требва ръка да им цалува. Останахме ниа. И какво правим сега…пиески ли разиграваме, или преборваме неволята.

  2. Значи, Весела, коментарът ти засега изцело отношението ти към пиесата. В случая, Рошковеца е акцентирал връз тава, кък пиесата му е въздействала на ньего, а не дали е паралел на нашта „невоя“. Затава, би било добре, да се каже нещо по отношение на постнастроението на списващия. Забуан у длибоката провинция, находяща се у гъзъ на географиата, я неам възможнос да изгледам тоа Годо. Но четейки Рошко, направо му се кефим, кък от сичко гледано, което ни е описал, винаги съумева да прави една млого блага съпоставка между настоящето, миналото и корените на произхода ни. Евала, Рошко и благодарим! От една уж суха за мене материя, като критик на сценичното искуство, ме караш да се кефим като те прочитам и да чекам следващите въздействия.

  3. Благодаръ ви и на двамата за тава, че сте отделиле време не сал да прочетете, ми и да споделите мнение по мойте творениа.
    Благодаръ, баце Митко, за убавите думи, радвам са, че мойте писаниа ти достават естетическа наслада такее. 🙂 Тиа дена спцялно за тебе ша напиша кво гледах на фестивала на италянското кино, един фюм за 1968 г. в Италиа на оня динозавър баце Микеле Плачидо.
    Весела, мисла, че си ги предала постановката на наш език идялно, я и да са бе опитал, немаше да мога толко точно да ги прЕведа. 🙂 Апа Бекет ги а написал на есперанто – на универсален език, къде ша бъде разбран насекъде по светъ.
    Постановката и на мене щеше да ми са стори суха, ма бе’ предварително подготвен кво отвадам да гледам, настройл са бе’ демек, ин дъ райт фрейм ъф майнд.
    За да посмекчъ малко мойте щуретии, ви предлагам едно есе за пиесата, написано от Георги Марков, оня, къде го прибиа в Англиа: http://kultura.bg/web/%D0%B2-%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%BE/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *